Решение № 115 от 02.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500489 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 260207/02.02.2022г. по описа на РС Несебър, както и частна жалба вх.№ 260207/2.02.2022г. по описа на същия съд, подадени от С. Д. Т., ЕГН **********, чрез адв. Снежана Енчева, съдебен адрес: гр.Ямбол, ул.“Ж.Папазов“ № 14, офис 403, против Решение № 260248 от 31.12.2021г., постановено от РС Несебър по гр.д.№461/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че С. Д. Т. дължи на ЕС „Омега Рисорт“, Булстат 177296068, сумата от 1412,67 лв, представляваща частично неплатена сума за такса поддръжка и управление на общите части в Етажната собственост, определена с решение от 15.01.2019г. на Общото събрание на ЕС, ведно със сумата от 137,34 лв, представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г. и сумата от 86,32 лв, представляваща неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“, определена с решение от 15.01.2019г. на Общото събрание на ЕС, ведно със сумата от 8,39 лв, представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 62 от 04.02.2020г. по ч.г.д. № 111/2020г. по описа на РС-Несебър.

Със същото решение е прекратено производството по предявения от С. Д. Т., против ЕС на „Омега Рисорт“, Булстат 177296068, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, 1 ул.“Синева“ № 1, сграда „Омега Рисорт“, представлявана от управителя Светлана Николаевна Уральская, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 5, ет.3, ап.5, насрещен иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.40 от ЗУЕС, за прогласяване нищожността на приетите решения на проведеното на 15.01.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда „Омега Рисорт“ – с.Равда. С. Д. Т. е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски за първоинстанционното производство в общ размер от 1104,18 лв.

С въззивната и частната жалби решението е обжалвано изцяло.

Въззивната жалбата е насочена срещу тази част от решението, с която са уважени установителните искове за претендираните от ищеца суми, а с частната жалба решението е оспорено в прекратителната му част.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и необосновано. Поддържа се, че не е била установена активната легитимация на ищеца, нито пасивната такава на ответника. С решението по гр.д.№ 821/2018г. на РС Несебър били отменени всички решения, взети на учредителното събрание на ЕС, включително и това за нейното учредяване, като последващо учредително събрание не било провеждано. Затова въззивницата намира, че не е налице валидно учредена ЕС, нито е налице легитимен избор на управител. Изложени са оплаквания, че в обжалваното решение липсват мотиви по тези доводи на въззивницата. Сочи се още, че тъй като ЕС не съществува, няма яснота дали участват всички собственици на самостоятелни обекти, нито дали правилно са били изчислени квотите на всеки от тях, както и кой с какъв глас има право да участва в ОС.

Твърди се, че не било конкретизирано за какъв период се търси претендираната главница в размер на 1498,99 лв., нито как е формирана, като в съдебния акт липсвали мотиви за тези обстоятелства. От приложения протокол от общо събрание не ставало ясно точно какви решения са взети по т.12 и евентуално формираните фондове, защото решенията били взаимноизключващи се и противоречиви. В решението на съда липсвали мотиви по основанието на претенцията и нейния размер.

Въведено е и оплакване, че съдът не се е произнесъл по възражението на страната относно правилата на ЗУЕС относно начина на формиране на фонд „Ремонт и обновяване“.

ОС е органът който следвало да определи каква сума ще се дължи за всеки % идеални части, а от протокола от проведеното събрание не ставало ясно какъв е размерът на месечната вноска, дължима от всеки собственик, а вместо това била определена една обща сума.

Решението на ОС не било съобразено с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС. Сочи се, че сумите, набрани във фонд „Ремонт и обновяване следва да се разходват за дейности, насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части. От приложения по делото протокол от ОС не ставало ясно какво е предназначението на фонд „Непредвидени разходи“ и как се разпределяла дължимата за него сума.

На следващо място въззивникът намира, че решението на ОС относно разходите за управление и поддръжка на общите части е нищожно, тъй като било решено да се събере 2 определена сума пари, които да бъдат похарчени за поддръжка на зелени площи и прилежащи територии, които не са общи части.

Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която са уважени претенциите по чл.422 ГПК и вместо него да бъде постановено ново, с което същите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

В частната жалба с вх.№ 260207/2.02.2022г. са изложени оплаквания, че определението, с което производството по иска за нищожност на решенията на ОС от 15.01.2019г. на ЕС на „Омега рисорт“ е прекратено като недопустимо поради просрочие на иска по чл.40 ЗУЕС, е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са оплаквания, че въпреки спецификата на решенията на ОСЕС не би следвало да се допуска a priori валидиране на нищожните решения, в случай, че е пропуснат срока по чл.40 ЗУЕС за оспорването им по съдебен ред. Изтъква се, че съдебната практика приема, че решението на ОСЕС може да е както унищожаемо, така и нищожно. Счита, че всяко заинтересовано лице може безсрочно да иска установяване нищожността на решенията на ОСЕС, или да ги оспори като нищожни чрез възражение, или да предяви конститутивен иск за установяване на тяхната унищожаемост. Излага оплаквания, че в обжалваното решение няма мотиви относно това защо районният съд е квалифицирал предявения насрещен иск по чл.40 ЗУЕС, вместо като иск за нищожност на решенията на ОСЕС поради това, че изобщо няма надлежно учредена етажна собственост /решенията на учредителното събрание били отменени с влязло в сила решение по гр.д.№821/18г. на НРС/, както и че ОСЕС е взело решения, които надхвърлят придадената му от закона компетентност. Развити са съображения, почерпени от Определение №89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д.№1464/2017г. на ВКС, I гр.отд. Моли определението за прекратяване на производството да бъде отменено по отношение на насрещния иск.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано за това лице, представляващо страна, която има интерес да обжалва решението в прекратителната му част. Ето защо въззивната инстанция приема, че частната жалба е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор нито на въззивната, нито на частната жалба.

В съдебно заседание е депозирана молба от пълномощника на въззивницата и частен жалбоподател, с която се иска жалбата да бъде уважена като основателна и доказана, а на страната да се присъдят разноските по делото.

Пълномощникът на въззиваемата етажна собственост- адв. Милатов, оспорва въззивната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък по 3 чл.80 ГПК.

По същество.

Съдебното производство е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на с. Равда, общ. Несебър, комплекс „Омега Ризорт“, с. Равда, ***, представлявана от управителя Светлана Уралская /пред първата инстанция/, а пред Бургаския окръжен съд- от управителя Ирина Борисова, чрез адв. Милатов.

С нея, против ответницата С. Д. Т. ЕГН:********** с адрес с. Равда, ул. „Несебър“ №5, са предявени обективно съединени искове за установяване между страните, че ответницата дължи на етажната собственост следните суми:

1/1412,67 лв.- неплатена част от задължението за такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, определена с решение на ОСЕС от 15.01.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 137,34 лв., начислена върху главницата за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 3.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането;

2/86,32 лв.- неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, определена с решение на ОСЕС от 15.01.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 8,39 лв., начислена върху главницата за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 3.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на недвижим имот в комплекса- СОС с идентификатор *** по КККР на с. Равда, с площ от 91,89 кв.м., ведно 2,1993 % идеални части от общите части на сградата.

Твърди се, че на 15.01.2019г. било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор *** по КККР на с. Равда, ***, представляваща ЕС жилищна сграда „Омега Рисорт“, Булстат 177296068, за което било подадено уведомление по чл.4б от ЗУЕС в Община Несебър.

Предвид горепосочената организационна форма на управление, на 15.01.2019г.

ОСЕС приело решения, едно от които касаело задължение на всеки етажен собственик, в срок до 15.02.2019г. да заплати по банковата сметка на етажната собственост годишна такса за поддръжка и управление на общите частии вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, изчислени съобразно разпоредбите на чл.50 и чл.51 ЗУЕС.

Сочи се, че решенията не са били отменени по реда на чл.40 ЗУЕС, влезли са в законна сила и представляват основанието, на което се претендират сумите от неплатилите собственици.

С решението на ОСЕС по т.12 и т.13 бил създаден Фонд „Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“, средствата в които включвали сумата от 3925 лв., дължима от всички собственици /100 % от идеалните части от общите части на сградата/.

Ответницата притежавала 2,1993% ид.ч. от общите части на апартамента. Дължимата от ответницата сума по тези фондове- 86,32 лв. била изчислена като общата сума за всички 4 собственици била разделена на 100, след което полученото число било умножено по идеалните части на ищцата- 2,1993%.

Разходите за поддръжка и управление на общите части и прилежащата територия включвали сумата от 75166,65 лв. Към всеки самостоятелен обект, включително склад, от тази сума се събирали 9 евро/кв.м. Сумата от 75166,65 лв. била формирана по следния начин: площта на цялата сграда- 4283 кв.м. била умножена по 9 евро/кв.м., като получената сума се равнявала на 38547 евро, след което последната била умножена по 1,95 /курса на 1 евро/. Понеже площта на апартамента на ответницата била 91,89 кв.м., дължимата от нея сума за поддръжка и управление била 1612,67 лв. /91,89 х 9 х 1,95 = 1612,67 лв./. От нея ответницата заплатила 200 лв., поради което неплатени останали 1416,67 лв.

Тъй като ответницата не заплатила процесните суми в срока, посочен в решението15.02.2019г., същата дължала и лихва за забава върху дължимите суми, считано от 16.02.2019г.