Споразумение № 74 от 10.04.2023, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 74 гр. Свиленград, 10.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова и прокурора М. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно дело от общ характер № 20235620200184 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Подсъдим А. Ч., редовно призован, се явява. За него се явява адв.Г.

Караджонова, упълномощен защитник от Бързото производство (БП), редовно призована.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Заместник Районен прокурор М. К..

В залата присъства преводач И. Г. В., редовно призован.

Адв.Караджонова – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от турски език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият А. Ч. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя И. Г. В. , който да извърши устен превод от български на турски език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК

О П Р ЕД Е Л И :

НАЗНАЧАВА на подсъдимия А. Ч. преводач И. Г. В., който да извърши устен превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 50 лв., платими от БС на Съда.

Да се издаде РКО.

1

Сне се самоличността на преводача.

Преводач И. Г. В., роден на ************ години в град Харманли, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град *************, със средно образование, женен, неосъждан, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът И. Г. В. – Владея писмено и говоримо турски език.

Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.

2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводачът И. Г. В. – Обещавам да направя верен превод.

На преводача се разясниха правата и задълженията.

Преводачът И. Г. В. – Ясни са ми правата и задълженията.

По хода на делото:

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв.Караджонова – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) – Ход на делото. Заявявам, че се разбирам добре с преводача.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдим А. Ч. (**************), роден на *********** година в град Мидят, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град ************ със средно образование, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв.Караджонова – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да получи писмен превод на съответния език на одобрено от Съда Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на 2 посочения документ.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.

Съдът докладва внесеното Споразумение.

Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с упълномощения защитник на подсъдимия А. Ч., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Адв.Караджонова – Поддържам Споразумението, което е подписано с представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) – Поддържам Споразумението, което съм подписал. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва подсъдимия А. Ч. разбира ли обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) - Разбирам обвинението.

Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.

На основание чл. 382, ал. 5 от НПК, Съдът предложи на страните следната промяна в Споразумението: в т. 5 разноските да се четат „135 лв.” вместо изписаното „195 лв.”.

Прокурорът – Съгласна съм.

Адв.Караджонова – Съгласна съм.

Подсъдимият А. Ч. (чрез преводача) – Съгласен съм.

Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието на окончателното Споразумение, ведно с промяната, направена в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:

Днес, 10.04.2023 година в град Свиленград между подписаните М. К. – Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура - Хасково и Адвокат Г.

Караджонова-Писарова от Адвокатска колегия - Хасково, упълномощен защитник на обвиняемия А. Ч. (**************), роден на ********** година в град Мидят, Република Турция, персонален № 21077505502, като констатирахме, че са налице условията, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК, постигнахме помежду си Споразумение за решаване на БП № 38/2023 година 3 по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, включващо съгласието по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, относно следното:

1. Обвиняемият А. Ч. (**************), роден на ********** година в град Мидят, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град ************ със средно образование, женен, неосъждан, международен шофьор във фирма „Trans Express Lojistnakliyat San. Ve Tic. Ltd. Sti”, със седалище град Мерсин, Република Турция, персонален № 21077505502, паспорт № U 06793815, издаден на 20.05.2013 година от Република Турция, се признава за виновен в това, че на 30.03.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, при излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства - сумата от 366 670 (триста шестдесет и шест хиляди шестстотин и седемдесет) британски паунда с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 30.03.2023 година, възлизаща на 813 420.73 лв. (осемстотин и тринадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет и три стотинки) и 294 040 (двеста деветдесет и четири хиляди и четиридесет) шотландски паунда с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 30.03.2023 година, възлизаща на 652 298.34 лв. (шестстотин петдесет и две хиляди двеста деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), или обща сума възлизаща на 1 465 719.07 лв. (един милион четиристотин шестдесет и пет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и седем стотинки), пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон:

- чл. 11а, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”;

- чл. 11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и