Решение № 16306 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16306 гр. *, 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.С. при участието на секретаря АА.Г. като разгледа докладваното от П.С. Гражданско дело № 20241110151384 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град *

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осми април две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С

Секретар А.Г.

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.С. гражданско дело номер 51384 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. А., с ЕГН **********, от гр.

*, ж.к. „*“, бл. * против „К.“ ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул.

„В.“ № * *, представлявано от изпълнителния директор ** и против „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ № * *, представлявано от управителя *, за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 213,19 лв., претендирана частично от сума в размер на 781,74 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г., както и за осъждане на „*“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 388,50 лв., претендирана частично от сума в размер на 5 432,30 лв., платена от ищеца на ответника без основание по договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба – 29.08.2024 г. до окончателното плащане на сумите, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.03.2022 г. сключил с „К.“ ЕАД договор за паричен заем в размер на 3 500 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 24 месеца, при договорен лихвен процент от 19,66 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 21,53 %. Също така твърди, че в чл. 4 от договора се съдържало задължение за заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения. По силата на чл. 4 от същия договор ищецът сключил с „*“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който да бъде обезпечен договора за кредит. Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 5 432,30 лв. Ищецът заплатил на „К.“ ЕАД по двата договора сума в общ размер на 4 140 лв., от която: сумата от 3 739,80 лв. – на 14.06.2022 г., сумата от 38,40 лв. – на 14.06.2022 г. и сумата от 361,89 лв. – на 04.05.2022 г., като дължимата сума по договора за кредит била предсрочно погасена. Оспорва договорите за кредит и поръчителство като нищожни. Излага твърдения за нищожност на договора за кредит, сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради липса на годишен процент на разходите /ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна поради заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално уговорена. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер 2 на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения, както и като заобикалящ закона. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за кредит като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К.“ ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г. при общи условия, като въз основа на договора бил сключен договор за поръчителство с „*“ ЕООД. Не спори, че ищецът е погасил задължението си по договора предсрочно. Излага твърдения, че ищецът не е бил задължаван да сключва договор с втория ответник, както и че договорът, сключен между ищеца и „*“ ЕООД е договор за поръчка и намира правното си основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Твърди, че договора за кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, като оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно недействителност на сключения между страните договор. Позовава се на законосъобразност на размера на договорения годишен процент на разходите в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество „К.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „*“ ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не спори сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит, както и договорено възнаграждение в размер на 3 360,92 лв., дължимо разсрочено на 24 вноски. Не спори, че е платено възнаграждение в размер на 50 лв.

Твърди, че предоставя поръчителство по занятие. Излага подробни твърдения относно извършените действия по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит, както и за предоставяне на поръчителство. Оспорва изложените от ищеца твърдения за оскъпяване на договора за кредит с предоставеното поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество „*“ ЕООД, редовно призовано, не 3 изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, както и искания по реда на чл.

78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „К.“ ЕАД и В. С. А., по силата на който „К.“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 3 500 лв. за срок до 31.03.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 19,66 % и годишен процент на разходите от 21,53 %, с посочен общ размер на всички плащания от 4 281,74 лв., като договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план.

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „*“ ЕООД и В. С. А., по силата на който „*“ ЕООД в качеството му на поръчител се е задължил да отговаря пред „К.“ ЕАД за всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по договора за потребителски кредит, както следва: задължение за връщане на сумата по предоставения от „К.“ ЕАД на потребителя потребителски кредит в размер на 5 657,84 лв.; задължение за плащане на определена в договора възнаградителна лихва; задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; задължение за плащане на определената в договора за потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на плащането на което и да е изискуемо парично задължение на друго предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; задължение за плащане на всички разноски на „К.“ ЕАД, направени за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на „К.“ ЕАД по договора за потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне на потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни разноски /държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на доказателства/, адвокатски хонорари. По договора е било договорено възнаграждение в размер от 3 360,92 лв.

От представените извлечения от банкова сметка се установява, ме на 04.05.2022 г. по сметка на „К.“ ЕАД е била преведена сумата от 361,89 лв., на 14.06.2022 г. – сумите от 38,40 лв. и 3 739,80 лв.

От представеното от ответното дружество „*“ ЕООД писмено доказателство се установява, че по договора за предоставяне на поръчителство е била платена сумата от 4

388,50 лв. от „К.“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявените искови претенции срещу „К.“ ЕАД съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К.“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата, въз основа на която е платено възнаграждение на поръчителя.

В индивидуалните клаузи на Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г. страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 21,53 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 16.03.2022 г. до 31.03.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: към 16.03.2022 г. - 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. – 0,49 на сто, от 01.11.2022 г. – 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. – 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто, от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто, от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. – 2,96 на сто, отэ01.07.2023 г. – 3,12 на сто, от 01.08.2023 г. – 3,29 на сто, от 01.09.2023 г. – 3,53 на сто, от 01.10.2023 г. – 3,64 на сто, от 01.11.2023 г. – 3,79 на сто, от 01.12.2023 г. – 3,80 на сто, от 01.01.2024 г. – 3,79 на сто и от 01.03.2024 г. – 3,80 на сто.

Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 21,53 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. При договорена дължима сума по кредита от 4 281,74 лв. дължимото възнаграждение възлиза на 781,74 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.