Решение № 43 от 21.07.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пирдоп, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на С. К. К. с ЕГН **********, чрез адв. П. М. от АК-Пазарджик, Съдебен адрес: град *********** - кантора, Ten.**********,emai: ***********, срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 347зз-31/02.04.2025г., по описа на РУ-Пирдоп при ОДМВР-София, издадена от Р.Н.Д. - ПИ при РУ-Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ №49.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсват като посочени фактическите и правни основания за задържането, което очевидно не е извършено, както и че следва да бъде изрично посочено и каква е причинно-следствената връзка между извършеното деяние и задържаното лице, като такава не е посочена и не става ясно от обжалваната заповедкаква е връзката на жалбоподателя с него, като освен, че е посочен текст от НК, е и цитирано вече образувано досъдебно производство. Твърди се, че не му е било връчено посоченото прокурорско постановление; не е бил привлечен като обвиняем; не е предупреден, че като е прегърнал детето си -съзнателно пречи на полицейския орган Джонгов да изпълни негово задължение по служба /не го уведомил какво/ в смисъла на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР; както и че задържането му за 24 часа е единствения начин полицай Джонгов да изпълни своето задължение.В заключение се иска отмяна като незаконосъобразна на заповедта за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от своя процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на посочените в нея основания, претендира разноски по представен списък.

1

Ответникът по жалбата - Р.Н.Д. - ПИ, бул. „Цар Освободител“ №49, се явава в съдебно заседание, твърди, че процесната заповед я издал въз основа на устно разпореждане от Началника на РУ Пирдоп, защото предишния ден имали със социалните посещение на адреса, където било въпросното дете и след това било издадено постановление от прокурора да бъде предадено детето на майката със съдействие на социални служби.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2025.г. в гр.Пирдоп, в 16,50 часа, Р.Н.Д. – на длъжност „ПИ“ при РУ на МВР, гр.

Пирдоп, е взета принудителна административна мярка(ПАМ)-Заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР по отношение на лицето С. К. К. ЕГН **********, с. **********, като в същата е посочено, че е във връзка с Постановление № 448/2025г. на РП-Елин Пелин ТО-Пирдоп и образувано ДП № 43/2025г. на РУ-Пирдоп, в което се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 270. от НК. Разпоредено и задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Пирдоп. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. В Заповедта не са посочени дата и час на освобождаване на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на представените и приети доказателства: Жалба от С. К. К. №347000-968/14.04.2025г.; Заповед за задържане на лице; Фиш за спешна медицинска помощ – 2бр; Декларация за правата на задържано лице;

Протокол за обиск на лице; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът установява следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, както по изложените в нея съображения, така и по следните съображения:

По своята правна същност посоченото задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.

1, т. 4 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в хипотезите на ал.1 на чл.

70 ЗМВР. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.

72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички 2 основания по чл. 146 от АПК. За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган на длъжност „ПИ“ при РУ на МВР, гр. Пирдоп, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, като е спазена предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, като са посочени в нея и разпоредбите на чл. 74, ал.3, 4 и 5 от ЗМВР. Заповедта е подписана от задържания и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.

74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР.

В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е това по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, като е посочено, че съществуват данни за лицето за извършено престъпление по чл.270 от НК по ДП №44/2025 г. по описа на РУ-Пирдоп.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейските органи могат да постановят заповед за задържане на лицето при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в хипотезите на ал.1 на чл. 70 ЗМВР, каквито не се установи да са посочени в заповедта. От фактическа страна в заповедта е посочено горното основание за задържане. В контекста на горното в заповедта липсва изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. д. № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., Решение № 9338/18.06.2019 г. по адм. д. № 426/2019 г. на ВАС и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само 3 не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай.

За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в случая, за адм.орган важи императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата си.

Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. 3начението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).

Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление. За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.

4 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от хипотезите по чл. 70, ал.1, т.1-5 от ЗМВР е осъществявал полицейският орган, какво е било 4 поведението на адресата в частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е препятствало установяването на самоличността му, респективно и извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето спрямо което е постановено задържането по чл.

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9959dae1-c4a9-49b4-98df-5387aaf13c2f