Определение № 745 от 25.09.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 547/2024
- Вид
- Определение № 745
- Подписан
- 25.09.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 745 гр. гр. Добрич, 25.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Г. Д. Жечева
Анна В. като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500547 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба рег.
№ 15224/06.08.2024 год. на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В срещу определение № 1944/18.07.2024 год. по гр.д.№ 657/2024 год. на Районен съд Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на адв. Л. А. Г., ЕГН **********, сумата от 300 лв. представляваща разноски за осъществената от него безплатна правна защита на Д. К. В. и Д. И.
И. в производството по ч.гр.д. № 2517/2023 год. на Районен съд Добрич, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, вр. чл. 81 от ГПК.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му , а в условията на евентуалност намаляване поради прекомерност на присъденото на адвоката възнаграждение.
При данни ,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение по чл. 248 от ГПК ,допълващо определение за частично прекратяване на производството, му е било връчено на дата 31.07.2024 год., жалба рег.№ 15224/06.08.2024 год. е подадена в срока по чл.278 ал.4 от ГПК, във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК и чл. 275 ал.1 от ГПК.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва:
1
Въз основа на подадено от частния жалбоподател заявление вх.№ 17008/29.09.2023 год. е било образувано ч.гр.д. № 2517/2023 год. , по което е издадена заповед № 1109 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.10.2023 год. с разпореждане длъжниците Д. К. И.а и Д. И. И. да платят солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 3 384.01 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3018027257 от 16.03.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 28.09.2023 год. до окончателното изплащане; сумата от 1419.53 лв. - договорно възнаграждение за периода 16.08.2017 год.
– 16.04.2019 год.; сумата от 34,12 лв. – обезщетение за забава за период 17.04.2017 год. – 06.04.2019 год. ; сумата от 3816.90 лв. - обезщетение за забава за периода 16.04.2019 год. - 28.09.2023 год.,както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 173.09 лв. –държавна такса и 39.10 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 2 3882.67 лв.-неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 30.00 лв. –неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени на 31.07.2017 год. е било отхвърлено.
С подадена от адв.Л. Г. молба рег.№ 22961/22.12.2023 год. и молба рег.
№ 22962/22.12.2023 год. ,като пълномощник на длъжниците Д. К. И.а и Д.
И. И. ,са били депозирани възраженията по чл. 414 от ГПК.Във възраженията е посочено, че длъжниците не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, отправена е молба за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основанието по чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.Приложени са договори за правна защита и съдействие,по силата на които длъжниците са упълномощили адв.Л. А. Г. за оказване на правна защита и съдействие,изразяващо се в подаване на възражение и процесуално представителство по ч.гр.д.№ 2517/2023 год. на Районен съд Добрич.Възнаграждение на адвоката не е било уговорено, а съдействието е договорено като безплатно на основанието по чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
По повод подадени възражения от всеки от двамата длъжници в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, с разпореждане № 296/12.01.2024 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията, за които е издадена 2 заповед за изпълнение .
С определение № 846/21.03.2024 год. по гр.д. № 657/2024 год. по описа на Районен съд – Добрич е била върната подадената от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, искова молба вх.№ 4110/26.02.2024 год., с която срещу Д. К. И.а, с ЕГН **********, с адрес *** и Д. И. И., ЕГН **********, от гр. Д., са предявени искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2157/2023г. по описа на Районен съд – Добрич: 3 384.01 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3018027257 от 16.03.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 28.09.2023 год. до окончателното изплащане; 1419.53 лв. - договорно възнаграждение за периода 16.08.2017 год. – 16.04.2019 год.; 3816.90 лв. - обезщетение за забава за периода 16.04.2019 год. - 28.09.2023 год. и е прекратено производството по делото в тази част.Определението е било потвърдено с определение № 404/17.05.2024 год. по в.ч.гр.д.№ 260/2024 год. на Окръжен съд Добрич,което като необжалваемо е влязло в сила на датата на обявяването му-17.05.2024 год.
С определението на Окръжен съд Добрич е било отменено определение № 846/21.03.2024 год., постановено по гр.д. № 657/2024г. по описа на Районен съд – Добрич в частта, с която е върната подадената от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, искова молба вх.№ 4110/26.02.2024 год., с която срещу Д. К. И.а, с ЕГН **********, с адрес *** и Д. И. И., ЕГН **********, от гр. Д., са предявени искове за осъждане на ответниците да платят на ищеца сумата от 2 382,67 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 3018027257 от 16.03.2017г., дължимо до 16.04.2019 год., ведно със законната лихва и е прекратено в тази част производството по делото, като делото е върнато на Районен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на осъдителените искове.
С подадена от адв.Л. Г. молба рег.№ 11536/11.06.2024 год. ,като пълномощник на длъжниците Д. К. И.а и Д. И. И. е отправено искане да им 3 бъдат присъдени разноските в заповедното и исковото производство.Молбата е подадена в едномесечния срок от постановяване на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството,неподлежащо на обжалване от длъжниците -ответници в исковото производство.
С обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е допълнено определението за прекратяване на производството по заявената установителна претенция на частния жалбоподател, като същият е осъден да заплати на адв.
Л. А. Г. ,като процесуален представител на длъжниците сумата от 300 лв. представляваща разноски за осъществената от него безплатна правна защита на Д. К. В. и Д. И. И. в производството по ч.гр.д. № 2517/2023 год. на Районен съд Добрич, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, вр. чл. 81 от ГПК.
Изложени са доводи ,че на адвоката , оказал безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА за подаване на възраженията по чл. 414 от ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение, чийто размер следва да се определи по правилата на чл. 7 ал.7 и ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед стойността на сбора от вземанията,за които е издадена заповедта- 8 654.56 лева. Минималният размер на дължимото възнаграждение в случая възлизал на 733 лева, като съобразно фактическата и правната сложност на извършеното делото и обема извършени процесуални действия, изразяващи се в подаване на бланкетно възражение от името на двамата длъжници, възнаграждението на адвоката е определено под минимума и в размер на 300 лева.
Недължимо е присъдено в полза на адвоката възнаграждение за представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало 4 възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право-така определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК определение № 1944/18.07.2024 год. по гр.д.№ 657/2024 год. на Районен съд Добрич , с което “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В е осъдено да заплати на адв. Л. А. Г., ЕГН **********, сумата от 300 лв. представляваща разноски за осъществената от него безплатна правна защита на Д. К. В. и Д. И.
И. в производството по ч.гр.д. № 2517/2023 год. на Районен съд Добрич, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, вр. чл. 81 от ГПК, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
11536/11.06.2024 год. подадената от адв.Л. Г. молба рег.№
Определението е окончателно и на основание чл. 274 ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
5
2. _______________________
6