Решение № 326 от 08.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Дупница, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200795 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 11246498 от 2025 г., издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на В. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул."М." №**, ет.**, ап. **, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ЕФ е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са наведени доводи за допуснато неправилно приложение на материалния закон, като се моли за отмяна на атакувания ЕФ или неговото изменение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен по телефона, се явява лично и с упълномощения от него адвокат – Р. Ж.. Същата излага доводи, че е приложена нормата на закона към бъдеща редакция, а не към действащата, като твърди, че неправилно е приложена нормата на закона и съответно това е довело до неправилно формиране на извода какво наказание трябва да бъде наложено, съответно за размера на наложената глоба. Моли за отмяна на ЕФ или неговото изменение и преквалифициране. Моли за намаляване на наложеното административно наказание „Глоба“ от 600.00 лева на 300.00 лева. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпила е молба, в която е изразено становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена и да бъде потвърден оспорения ЕФ. Ако съдът приеме жалбата за основателна и отмени ЕФ, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 12.08.2025 г. в 15:21 часа в обл. Кюстендил, общ. Дупница, на АМ „Струма“ км 53 + 950 в посока Кулата, жалбоподателят управлявал лек автомобил "М." с *** с рег. № *********. Техническото средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 отчело, че МПС се движи със скорост от 146 км/час при разрешена максимална скорост от 110 км/час, въведено с ПЗ В26, като е приспаднат толеранс в полза на водача, като автомобилът се е движел с превишена скорост от 36 км/ч. Установено е, че автомобилът е регистриран като собственост на жалбоподателя, за което е представена справка за собственост на превозното средство, както и че нарушението е отразено като извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 10731414, на 17.05.2025 г.

При тази фактическа обстановка от ОДМВР – Кюстендил е издаден ЕФ за налагане на глоба Серия К № 11246498, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 лева, за нарушение по чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото, включително служебно изискани от съда множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:

Снимков материал на лист 9 от АНД № 795/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница; Справка за собственост на автомобила; Справка от АИС АНД – лист 11 от АНД № 795/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница; Протокол по чл.

10, ал. 1 от Наредбата; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 279-СГ-ИСИС/04.07.2025 г.; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на Министерство на вътрешната работа; Писмо от Областна дирекция на МВР – Кюстендил с вх. № 12483/23.10.2025 г. ведно със снимков материал относно временното разположение на участък от пътя на АТСС, модел ARH CAM S1 с фабр. № 11743с6 за дата 12.08.2025 г. на АМ „Струма“ на км. 53+950; Писмо с вх. № 11582/07.10.2025 г. от Областно пътно управление – Кюстендил.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че съдът трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че ЕФ съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната 2 структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за неговия законен представител, които обстоятелства изобщо не се оспорват в конкретния случай; описание на нарушението, както и информация за мястото на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В Параграф 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е регламентирано, че: „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи са уредени с Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., издадена на основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата от министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. ). В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система, т.е. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение от ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с АТСС, но при условие, че са изпълнени условията на горецитираната наредба. Следователно трябва да се изследва и въпросът дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на наредбата, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес. Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР е приложен по делото. Същият съдържа всички основни реквизити, като липсват съществени пропуски в неговото съдържание.

Съгласно чл. 10, ал. 3, предложение 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквото е налична по делото /на лист 39/.

Използването в конкретния случай на техническото средство съответства на одобрения тип, видно от представения по делото протокол от проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС № 279-СГИСИС/04.07.2025 г.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая е посочено, че нарушението е извършено на 12.08.2025 г. в 15:21 часа в обл. Кюстендил, общ. Дупница, на АМ „Струма“ 3 км 53 + 950 в посока Кулата. Техническото средство АТСС е отчело, че МПС се движи със скорост от 136 км/час при разрешена максимална скорост от 110 км/час, въведено с ПЗ В26, като е приспаднат толеранс в полза на водача, като автомобилът се е движел с превишена скорост от 36 км/час. Следователно жалбоподателят правилно е санкциониран, т.е. правилно е приложен материалния закон чрез съответна на фактическите констатации правна квалификация на процесното нарушение.

Преценено е било правилно, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя като собственик на пътното превозно средство, с което е извършено заснетото нарушение. В конкретния случай липсват доказателства жалбоподателят да е представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с които да обоснове отпадане на отговорността си.

Съдът констатира, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание в двоен размер на предвиденото в съответната предходна алинея наказание при повторно нарушение, или в случая глоба в размер на 600 лева.

Това е така, защото по делото липсват доказателства, че настоящото нарушение е повторно. Съгласно ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Действително по делото е приложен ЕФ Серия К № 10731414, но без надлежни доказателства кога е влязъл в сила, за да може да се провери дали действително процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизането в сила, без налична по делото справка от система АИС АНД КАТ, не могат да се правят изводи в тази насока, тъй като не е ясно влязъл ли е в сила ЕФ и кога. Поради това съдът не намира за доказано извършване на нарушението в условията на повторност, което от своя страна означава, че неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Следва обаче да се вземе предвид предвиденото в т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС, а именно, че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушени, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай е налице порок при описанието на санкционната разпоредба, като АНО е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед постановката на тълкувателното решение, съдът приема, че квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен и следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявеното обвинение, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

С оглед изложеното, процесният ЕФ следва да бъде изменен в частта му 4 за наказанието, като наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба“ се намали от 600 лева на 300 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия К, № 11246498, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на В. П.

И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул."М." №**, ет.**, ап. **, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00 лева.

ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 600.00 лева на 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.