Решение № 128 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500217 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 543/ 17.12.2025 г. по гр. д. № 490/ 2025 на ОС – Пазарджик Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Л. К. Г. на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 3 НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т.

2 от ППЗСПЗЗ, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.04.2024 г., като искът за разликата до 100 000 лв. е отхвърлен.

Недоволна от така постановеното решение е в осъдителната му част е останала Прокуратурата на РБ, която го обжалва с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, като се излагат доводи, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, а при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение.

1

Въззивна жалба срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът Л. К. Г., който го обжалва с доводи, че присъденото обезщетение не съответства на обема и интензитета на претърпените страдания, с оглед на което иска да се отмени в тази част, вместо което се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.

Л. К. Г. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан. Цитираната разпоредба урежда отговорността на държавата за вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От материалите по приложеното НОХД № 557/2018 г. ОС – Пазарджик се установява, че с Постановление от 18.05.2015 г. по ДП № 71/2013 г. на ОслО при ОП - Пазарджик на Л. К. Г. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, а с Постановление от 09.02.2017 г. и за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал.

1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

На 16.08.2017 г. е изготвен и внесен в Окръжен съд - Пазарджик обвинителен акт за престъплението по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, като е образувано НОХД № 610/2017 г., по което са проведени три съдебни заседания - на 29.09.2017 г., 12.10.2017 г. и 16.10.2017 2 г., на последното от които съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт.

На 03.08.2018 г. е внесен нов обвинителен акт, по което е образувано НОХД № 557/2018 г. на ОС – Пазарджик, като са проведени 16 съдебни заседания.

С протоколно определение от 22.10.2021 г. наказателното производство по обвинението по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК прямо Л. К. Г. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтекла давност.

С Присъда № 260001/25.02.2022 г. съдът е оправдал ищеца по обвинението по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от ОП – Пазарджик, като с Решение № 53/ 08.04.2024 г. по ВНОХД № 582/2023 г. на ПАС, влязло в сила на 23.05.2024 г., присъдата е потвърдена.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. К. Г., баща на ищеца, сочи, че през 2014 или 2015 г. заедно с партньорката му синът му заминал за Англия, където останал 10 години. Налагало се често да си идва, за да участва в наказателното производство, което му създавало значителни затруднения и неудобства, като това се отразявало и на работата му. Опасявал се, че може да го осъдят без да е виновен. Оплаквал се, че е загубил съня си, започнал да се затваря и ограничава контактите си. Загубил близостта на повечето си приятели. Това напрежение се отразило в най - голяма степен на здравето му, като се наложило да взема сънотворни медикаменти. По време на процеса получил инфаркт, а претърпял и операция на тазобедрената става. Освен това разделил и с майката на детето си, която останала в Англия. Към момента синът му е пенсионер по болест, със силно разклатено здраве и живее при родителите си.

Св. М.А., приятел на ищеца, сочи, че вследствие на воденото срещу него дело се променил много, чувствал се стресиран и уплашен. Заради повдигнатото му обвинение напуснал работа и заминал за Англия. Често трябвало да се връща в България, за да участва по делото, което го затруднявало много и напрягало. Изпитвал срам от хората в града. Получил инфаркт, който затруднява придвижването и говора му. Заради делото и необходимостта често да се връща, побелял и рухнал психически. Опасявал се, 3 че може да го осъдят без да е виновен, загубил вяра в правосъдната система, повечето приятели започнали да го избягват. В България се върнал заради влошеното си здравословно състояние. Твърди, че понастоящем ищецът е пенсионер по болест и се нуждае от чужда болест. Преди няколко години сменил тазобедрената си става. Въпреки че е оправдан, още не можел да се възстанови психически от преживения стрес.

По делото няма спор относно законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по този текст в първата му хипотеза – наличие на обвинение, по което обвиняемият е оправдан. Решението се обжалва в неговата цялост, като спорът между страните е само по отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, като то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между 4 обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

На първо място следва да се отбележи, че съобразно приетото в т. 8 от ТР № 3/ 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/ 2004 г., ОСГК, според което прокуратурата не отговаря по ЗОДВПГ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НК и лицето е оправдано, отговорността на държавата следва да се ангажира единствено за повдигнатото на ищеца незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, доколкото наказателното производство по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 НК е прекратено поради изтекла давност.

При преценка интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да се отчете, че се касае за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и лишаване от право от заемане на държавна или обществена длъжност. Опасността да бъде ефективно осъден на наказание лишаване от свобода несъмнено е провокирало силен страх, стрес, притеснение и несигурност за бъдещото му, още повече предвид възможността да отговаря и имуществено за причинените вреди в размер на 134 111. 92 лв.

От показанията на св. К. Г. и М.А. се установява, че ищецът преживял тежко повдигнатото му обвинение. Опасявал се, че може да бъде неоснователно осъден за престъпление, което не е извършил. След като заминал за Англия, се налагало често да се връща в страната, за да участва в съдебните заседания по делото, което му създавало големи неудобства и притеснения. Чувствал се засрамен и унизен, страдал от некърнената му репутация, изпитвал неудобство от своите близки и познати, като част от приятелите му започнали да го отбягват. Още повече се разстроил след публикация във вестник „Знаме“ относно повдигнатото му обвинение, 5 получил сърцебиене, страдал от безсъние, липса на апетит, тремор в крайниците, във връзка с което потърсил медицинска помощ от психиатър, който констатирал, че страда от тревожно - депресивно разстройство съгласно представеното Медицинско удостоверение от 07.02.2019 г.

Интензитетът на претърпените страдания е във функционална връзка с продължителността на наказателното производство. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че окръжният съд неправилно е определил продължителността на наказателното производство повече от 11 години, като не е съобразил, че срокът следва да се брои не от образуването на досъдебното производство, а от първото действие на разследващите органи, от което обвиняемият научава, че е обект на разследване. Принципно това е привличането му като обвиняем, но то може да се предхожда от всяко действие, от което по несъмнен начин може да се изведе, че се счита за автор на инкриминираното деяние. Както се отбеляза по – горе, в настоящия случай отговорността на държавата следва да се ангажира единствено за воденото наказателно производство по чл. 282, ал. 2, в. ал. 1 НК, по което ищецът е привлечен към наказателна отговорност на 09.02.2017 г. С оглед на това наказателното преследване спрямо ищеца е продължило за времето от 09.02.2017 г. до 23.05.2024 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда -, т. е. 7 години, 3 месеца и 14 дни, който не може да се определи като краткотраен и през който период е търпял неблагоприятните последици на незаконното обвинение.