Решение № 288 от 05.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7875/2023
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 05.01.2024
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 22162 от 16.02.2023 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 33721 от 26.09.2023 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Разпореждане № 20972 от 07.02.2024 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Разпореждане № 182759 от 01.12.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110107875 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ от “Софийска вода“ АД срещу В. Е. Ц. за сумата от 6284,57 лева, представляваща задължение за доставена и потребена вода до водоснабден имот, находящ се в ........................... за периода от 29.12.2016 г. до 28.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.08.2022 г., до окончателното плащане, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№46490/2022 г. на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за посочения имот на основание пар. 1, т. 2, б. А от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена в установения с чл. 31 от общи условия 30 дневен срок след датата на фактуриране. Заявява, че по време на процесния период доставените и потребени в имота ВиК услуги са измервани от 4 броя индивидуални водомери за топла и студена вода, които били монтирани в банята под номера 2040456, 2040302, 2084772 и 2087584. Във връзка с просочените задължения на ответника по партидата на имота с клиентски номер 1004006313 била открита договора сметка номер 2800049119, като за процесния период от 29.12.2016 г. до 28.04.2022 г. дължимата стойност на потребеното количество ВиК услуги възлизало на 6284,57 лева, за което била издадена и крайна фактура № 0112957208/29.03.2022 г. Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, като му присъди разноски.
Ответникът възразява, че не е собственик и ползвател на описания в исковата молба недвижим имот и не е потребител на ВиК услуги, респективно не е абонат на ищцовото дружество за посочения апартамент. Оспорва твърдението между него и ищцовото дружество да е сключван договор за доставяне и потребление на вода през процесния период. Посочва, че липсвали фактури или други счетоводни документи, които да 1 установяват сключването на търговска сделка. Оспорва техническата годност на Общия водомер в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на индивидуалните водомери. Възразява, че клаузата от Общите условия на „Софийска вода“ АД за рекламация била неравноправна, тъй като ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки от монополиста, което от своя страна водело до нейната абсолютна нищожност. Оспорва да е потребил твърдяното от ищцовото дружество количество питейна вода. Излага подробни съображения за злоупотреба от страна на ищцовото дружество с монополното му положение, водещо до противоречие с разпоредбите и принципите, залегнали в Конституцията на Република България. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.
Видно от приложеното ч. гр. дело 46490/2022 г. по описа на Софийски районен съд по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Е. Ц.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция и с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.
2
От приетите по делото писмени доказателства - справка по партидата на В. Е. Ц. в Служба по вписванията – София и писмо от Столична община Дирекция „Общински приходи“ се установява, че ответникът е собственик на ½ идеална част от водоснабдения имот. Ответникът не оспорват верността и доказателствената стойност на вписаните в справката обстоятелства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки съсобственик отговаря за половината от цената на доставени в имота В и К услуги, като ирелевантно е кой от съсобствениците е ползвал имота в процесния период. Извод в този смисъл следва и от приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГК. По делото не са налице твърдения и доказателства имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, нито за това облигационното правоотношение да е възникнало само с единия от съсобствениците. Във връзка с изложените в отговора на исковата молба възражения следва да се отбележи, че по делото не се установява върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице. Ето защо съдът достига до извод, че ответникът отговаря за ½ част от начислените задължения за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл.
32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден (намира се в жилищна сграда, която е в експлоатация, в жилищен комплекс с изградена водопроводна и канализационна мрежа), като вещото лице е извършило проверка на издадените фактури и изготвените документи за отчет и констатира, че доставяните до апартамента В и К услуги за исковия период са изчислявани на база реален отчет и самоотчет. Ответникът не оспорва констатациите и изводите на вещото лице, поради което при съвкупна преценка на събрания 3 доказателствен материал съдът намира за установено, че в полза на ищеца са възникнали изискуеми вземания за стойността на потребени В и К услуги през процесния период, изчислени коректно на база показанията на монтираните изправни водомери в имота за периода 29.12.2016 г. – 28.04.2022 г. Съгласно заключението на неоспорената ССчЕ за отчетния период от задълженията за имота с клиентски номер 1004006313 са фактурирани през исковия период 29.12.2016 г. – 28.04.2022 г. и същите са на обща стойност 6284,57 лв., поради което искът за главница се явява основателен за половината от посочената сума или за 3142,29 лв.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99558387-b52e-405c-902a-5ca80d0bd299