Решение № 281 от 24.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110214968 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ** срещу наказателно постановление № 42-0002439 от 14.09.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател изцяло поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП по съображенията изложени в нея. Не претендира разноски.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред Районен съд София.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото 1 доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.11.2020 г. дружеството-жалбоподател /фирма/ извършило международен превоз на товари в Република Италия. Превозът бил осъществен с превозно средство с рег. № СВ 4786 КА, а товарният автомобил бил управляван от водача С.С. ( ***) – роден на 07.04.1957 г., който обаче не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. При извършена впоследствие по сигнал на 20.08.2021 г. тематична проверка на дружеството-жалбоподател от страна на служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, сред които бил и свидетелят ИВ. Д. С., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, същият след запознаване с разпечатка от дигиталния тахограф на превозното средство установил извършения превоз от страна на жалбоподателя. Проверяващият извършил справка в регистъра на психологическите изследвания и установил, че водачът С.С. (***) нямал издадено удостоверение за психологическа годност.

Срещу превозвача бил съставен АУАН № 295441 от 20.08.2021 г. за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на представляващ нарушителя, който го подписал без възражения.

АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 420002439 от 14.09.2021 г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля И.С. и приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят лично е извършил проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел. Обстойно разказва за извършената проверка и резултатите от нея, като показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и съответстват напълно на описаното в съставените АУАН и НП. Приложените по делото писмени доказателства също потвърждават думите на свидетеля относно извършения превоз и липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, 2 намира следното:

Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл.91 и чл.92 от ЗАвПр контролът се осъществява от органите на ИА „АА“. В този смисъл актосъставителят И.С., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл.37, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл.92 от ЗАвПр.

Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2 от ЗАвПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове - АУАН е съставен в деня на проверката веднага след констатиране на нарушението и нарушителя, и помалко от една година след неговото извършване, а наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Съгласно чл.91 от ЗАвПр, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Съгласно ал.2 контролът по ал.1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В процесния случай се касае за превоз на товар, осъществен от МПС с българска регистрация, поради което именно министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е компетентен да осъществи контрол чрез структурите на ИА „Автомобилна администрация“. Посочената разпоредба не поставя изискване превозът да е осъществен на територията на страната. Изключението, посочено в чл.91, ал.1 касае единствено превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, които въоръжени сили преминават през територията на Република България или пребивават в нея.

Според чл.1, т.1 от ЗАвПр, същият урежда „условията и реда за обществените 3 вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи“, следователно и за извършените превози в чужбина на пътници и товари българските превозвачи следва да съблюдават изискванията на ЗАвПр, поради което българският закон е приложим и за превози в чужбина.

Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй като това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел присъствал при установяване на нарушението. Изискването за минимум двама свидетели е заложено в чл.40, ал.3 от ЗАНН и касае само случаите, когато липсват свидетели присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Само и единствено при такава хипотеза актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, но настоящият случай не е такъв.

Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2, пред. 3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В случая при осъществяване на международния превоз на товари на 27.11.2020 г. от водача С.С.

(***), последният не е отговарял на изискванията за психологическа годност, доколкото не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Като е допуснало този водач да осъществи международен превоз на товари на посочената дата в Република Италия, /фирма/ е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр.

Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице, което носи безвиновна, обективна отговорност, то е безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина спадат също така мотивите и причините за неговото извършване.

В случая е налице пълна и точна правна квалификация на административното нарушение, макар да няма посочена връзка с чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Съгласно посочената разпоредба се изисква водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Посочената разпоредба обаче преповтаря чл.7а, ал.2, пред. 3 от ЗАвПр, съгласно която обществените превози на пътници и товари се извършват само от водачи, които отговарят на изискването за психологическа годност, за което се издава удостоверение за психологическа годност.

С оглед на това разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр не е бланкетна и не препраща към 4 нормите от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. В този смисъл е и константната практика на АССГ, а именно: Решение № 4296 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 432/2015 г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен състав; Решение № 7932 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 8145/2015 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав; Решение № 2985 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 12698/2016 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав; Решение № 3608 от 31.05.2018 г. по адм. дело № 2685/2018 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав и други.

Съдът намира за неоснователни и релевираните възражения за допуснати нарушения на процесуалния закон при издаване на обжалваното НП. На първо място, съставеният АУАН и обжалваното НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. Следва да се отбележи, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното административно нарушение, но не и всички възможни обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл е посочено на коя дата и къде е осъществен международният превоз на товари, от кой водач и в какво се изразява самото административно нарушение - непритежаване на удостоверение за психологическа годност. Ясно е посочено мястото на осъществяване на административното нарушение – Република Италия, като водачът е бил проверен по време на осъществяване на превоза от контролните органи в Република Италия, които впоследствие са изпратили сигнал до българските компетентни контролни органи за установените нарушения. От самия характер на нарушението – извършване на превоз от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност следва извод, че нарушението е извършено по време на целия превоз, тоест както при неговото започване, така и през целия път до пристигането му в крайната дестинация. С оглед на това съдът счита, че административното нарушение е описано ясно и точно, поради което АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.