Решение № 489 от 27.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 489 / 27.2.2020г. гр. Перник, 27.02.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 3046 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу С.З. С, с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 451.13 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 9, находящ се в ***, от които главница в размер на 408.95 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 42.18 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 г., ищцовото дружество представя и копие на нотариален акт ***г. на нотариус Р. М., с район на действие Пернишки РС, вписан в регистрите на нотариалната камара под № 141, както и копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същата е назначен особен представител – адв. В.К.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа се, че липсват доказателства относно начина на формиране на претендираните вземания като стойност на предоставени и потребени услуги. Твърди се и че счетоводството на ответника не е водено редовно. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г., процесуалният представител на ответника адв. К. заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период.

Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.

В съдебно заседание, проведено на 24.02.2020 г. явилият се представител на ищцовото дружество изряза становище за основателност на исковете.

Особеният представител на ответника счита исковете за неоснователни и иска същите да бъда отхвърлени. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че не оспорва обстоятелството, че лицето С.З. С., с ЕГН: ********** и С.З. Ц., с ЕГН: ********** са едно и също лице.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6611/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, че за процесния имот на ответницата са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 408.95 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 42.18 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие от нотариален акт ***г. на нотариус Румен Манов, с район на действие Пернишки РС, вписан в регистрите на нотариалната камара под № 141 се установява, че на 09.09.2002 г. ответницата С.З. Ц., с ЕГН: ********** е придобила в качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността върху процесния имот – апартамент № 9, находящ се в ***, за който е доставяна топлинна енергия. От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния период. Обстоятелството, че имотът е придобит от ответницата се потвърждава и от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ. По делото липсва спор, че лицето купувач по нотариалния акт С.З. Ц., с ЕГН: ********** и лицето ответник по делото С.З. С., с ЕГН: ********** са едно и също лице.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 6611/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / нотариален акт ***г. на нотариус Р. М., с район на действие Пернишки РС и декларация по чл. 14 от ЗМДТ/ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между нея и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е изключителен собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 408.95 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или частично заплатена.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.

34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в размер на 42.18 лева, считано от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както твърди ищецът.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е изрично въведено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2018 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9954204d-5da2-4615-a65a-3469494dc8b2