Определение № 805 от 20.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500479 по описа за 2025 година Делото е образувано по повод частната жалба на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №630 от 29.01.2025 г. постановено по гр.д.№2465/2024 г. на РС – Бургас , с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските. На първо място според жалбоподателят съдът неправилно е определил , че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Страната отбелязва , че на съда следва да му е известно обстоятелството , че в случая се касае за няколко еднотипни дела , водени от адв. Михайлов. Освен това се изтъква , че НМРАВ вече няма задължителен характер и поради това в тежест на жалбоподателя е следвало да бъде присъдена сума , адекватна на процесния казус. Според жалбоподателя в процесния случай присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото. В случая са предявени два иска/при условията на евентуалност / по чл.26 ал. 1 от ЗЗД.

Уважаването на исковете е следствие от констатираната нищожност на правоотношението. В случая страната излага становището си , че присъдения адвокатски хонорар при условията на чл.38 от ЗА следва да бъде под минимума на Наредбата. Страната се позовава и на практика на ВКС.

Присъдено е възнаграждение в размер на 743,40 лв. Налице е и практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство вкл. и за неоснователно 1 обогатяване като настоящото дело се сочи , че не се отличава от масата такива дела. Страната сочи , че гр.д .№2465 на РС – Царево не се отличава с фактическа сложност , приключило е с разглеждане само в едно открито съдебно заседание като процесуалният представител на ищцовата страна не е присъствал на него. Не се е отворила нужда от събиране на доказателства , назначаване на експертизи и др. действия по доказателствения процес. По случаи аналогични на повдигнатия спор е установена еднопосочна съдебна практика – в т.ч. и по дела , водени от адв. Михайлов с ответници – дружествата Кредисимо и Ай тръст. Страната се позовава и на злоупотреба с процесуални права с оглед надвишаващия размер на претендираното адвокатско възнаграждение с цел присъждане на суми на адвоката. Излага се становище , че в случая претендирания адвокатски хонорар е в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните. Когато съдът установи такава злоупотреба той е длъжен да я осуети. Предвид фактическата и правна сложност на случая страната моли съда да уважи жалбата като измени решението в частта за разноските и на адв. Михайлов се присъди възнаграждение в по-малък размер , сочи се справедлив размер в случая – 400лв.

Постъпила е частна жалба против Определение №630 от 29.01.2025 г. и от „Ай тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление – гр.София. Присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 743,40 лв. в случая се оспорва като прекомерен. Според изискванията на закона размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. – т.е. – цената на този труд да е пропорционална на защитавания материален интерес , а от друга да отговаря и на фактическата и правна сложност на делото. В случай,че единият критерии се игнорира би се стигнало до случаи като процесния – необосновано високи възнаграждения по типизирани производства. Не следва да се приеме , че размера на възнаграждението следва да изхожда и само от защитавания материален интерес. Сочи се , няколко ищци , представлявани от един и същи адвокат ,са завел множество искови производства , които са идентични по предмет и ответници. Според жалбоподателя това представлява злоупотреба с право , което не следва да бъде толерирано от съда , а напротив – да бъде осуетено.

Страната се позовава на Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване – по което е прието , че националният съд е 2 длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба / НМРАВ/ спрямо страната , осъдена за разноски тъй като ограничава свободата на конкуренцията. Това тълкуване на СЕС е възприето и доразвито от ВКС като страната в жалбата си се позовава и цитира съответни актове – Определение №500015 от 16.02.2024 г. ВКС е приел , че не следва да се прилага НМРАВ и в случая е определил възнаграждение под минимума – 150 лв. , тъй като е посочил, че случая не се отличава с фактическа и правна сложност и този размер съответства на действителната трудност на делото. Моли се за отмяна на определението на РС и постановяване изменение на решението в частта му за разноските като на адв. Михайлов се присъди по-нисък размер възнаграждение – в случая обоснован размер се явява според страната 150 лв.

От страна на С. А. – ищец в производството е постъпил отговор чрез процесуалния му представител – адв. Михайлов. В отговора се отрича каквато и да е възможност за злоупотреба с права имайки предвид , че страната е физическо лице – потребител и се явява икономически по- слабата страна в случая спрямо кредитните институцииМакар делото да не се отличава с фактическа сложност ,правната му сложност в никакъв случай не може да се определи като ниска . Процесуалният представител излага съображенията си , че всеки казус е различен , че по всеки от него се е подготвял, съответно документация, обосновавал се е с практика на други съдилища и на ВКС, че всъщност делата са с фактическа и правна сложност.

Цитира се практика на ОС – Пазарджик , на ОС – Ямбол , на ВКС. Като неоснователни се оспорват възраженията на жалбоподателите за злоупотреба с право по чл.3 от ГПК. Практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи следва от това , че самите кредитори сключват договори за заем , в който са уредени еднотипни клаузи за неустойки , допълнителни възнаграждения и такси. В този смисъл се оспорва правото на кредитора да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение , тъй като е могъл да откаже подобно на потребителя като равнопоставен контрахент сключването на договори или добавянето на клаузи , които са вероятно неравноправни или недействителни. Вместо това – кредиторът също е обективирал насрещно волеизявление , припокриващо се с това на потребителя да сключи договор за заем с включени в него клаузи , които са вероятно неравноправни или 3 недействителни. Също се цитират актове на ОС – Пловдив , ОС – Пазарджик , ОС – Бургас и др.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по делото е било образувано по исковата молба на С. А. против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД с правно основание на субективно съединени искове при условията на евентуалност по чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК и чл. 19 ал. 4 ЗПК и в условията на евентуалност – почл. 26 ал. 1 пр.2 вр.чл.19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП,с цена на първия иск – 3636,83 лв. и на втория – 2751,99 лв.

С решение № 2663 от 11.12.2024 г. районният съд е прогласил за нищожен договора за потребителски кредит сключен между ищеца С. А. и „Кредисимо“ЕАД , както и договора за предоставяне на поръчителство между С. А. и „Ай тръст“ЕООД.,като същевременно е уважен насрещния иск на ответника „Кредисимо“ЕАД и ищцата е осъдена да му заплати сумата от 1006,46 лв.-дължима главница по договора за кредит.Ответните дружества са „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са осъдени да заплатят на адвокат Михайлов , предоставил безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца А. сумата от по 743,40 лв. – адвокатско възнаграждение,всяко от тях.

Съдът след постановяване на решението е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК от страна на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските като са искали намаляване на възнаграждението за адвокат Михайлов. Изложени са съображения в подкрепа на искането.

Съдът се е произнесъл с определение №630/29.01.2025г. по молбата на двамата ответници. Молбата е оставена без уважение. За да постанови акт в този смисъл съдът е приел , че възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Съдът е направил преценка досежно размера на адвокатското възнаграждение , правната квалификация на иска , фактическата и правна сложност на делото , извършените процесуални действия по конкретния казус. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото – съдът е приел , че тя е на ниво , адекватно на постановеното възнаграждение , че положените от адвоката 4 усилия , насочени към установяване на релевантните факти отговарят на определения от съда размер на възнаграждението. При това положение съдът е намерил размера на възнаграждението за обоснован и справедлив.

Частните жалби на двамата ответници са допустими – същите са депозирани от надлежни страни в производството по делото , имащи правен интерес от обжалване на постановения от съда акт в законоустановените срокове.

По основателността на жалбите съдът съобрази следното:

В процесния случай адвокат Михайлов е оказвал безплатна правна услуга по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца С. А. . Характерно при тази форма на оказване на правна помощ е , че договорът се сключва между материално затрудненото лице и адвоката , а при успешен изход на делото за материално затрудненото лице разноските за предоставената правна помощ биват възложени в тежест на насрещната страна. В процесния случай при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена актуалната съдебна практика , вкл. и обективираната в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване на Районен съд – София. Така цитираната съдебна практика приема , че Наредба №1 за МРАВ фиксирайки размери на възнагражденията за адвокатска помощ , които са задължителни за страните по договора за правна помощ , а оттам – и за съда ограничава конкуренцията , поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната , осъдена за разноски. При определяне на справедлив размер на възнаграждението следва да бъдат спазвани принципите на разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение с реално положения от страна на адвоката труд , в качеството на процесуален представител на ищеца. При този процес съдът не следва да бъде ограничен по никакъв начин от фиксираните в НМРАВ размери. При определяне на адвокатските хонорари следва да се отчете стойността на защитимия интерес , липсата на фактическа и правна сложност на делото , обстоятелството , че по делото е проведено само едно съдебно заседание , на което представител на ищеца не се е явил , както и че се касае за спор , по който е установена константна съдебна практика: спорът по делата основно се е изразил в преценката за нищожност на процесните договори , 5 извършена от съда. Спорът е от правно естество и е свързан с тълкуване съдържанието на договорите , като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика , което води до извода , че същият не се характеризира и с голяма правна сложност.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производство, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т. е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.