Определение № 14 от 18.07.2025, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева при участието на секретаря Виолета В. Драгиева в присъствието на прокурора Х. Ат. А. като разгледа докладваното от полк. Величка З. Влашева Частно наказателно дело № 20256200200073 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” на обвиняемия *** Н. С. Ц., от в.ф. *** – ***, с ЕГН ********** по досъдебно производство № 39–Рп/2025 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив.

Досъдебното производство № 39-Рп/2025 г. по описа на ВОП – Пловдив е образувано за престъпление по реда на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, във вр. чл.

115 от НК.

С постановление от 17.07.2025 – л. 41 от ДП № 39-Рп/2025 г. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление от обв. *** Ц. за престъпление по реда на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, във вр. чл. 115 от НК.

От проведения разпит на обв. *** Ц., в присъствието на защитника му адв. Д. от АК – Пловдив (пълномощно – л. 43 от ДП ), обв. *** Ц. е депозирал обяснения, в които сочи, че не се признава за виновен за това, че умишлено да е извършил престъплението. На този етап е отказал да депозира обяснения, тъй като „Пред очите ми умря най-големия ми приятел“.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 15 години до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

В съдебно заседание ПРОКУРОРЪТ поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение, като изложи следните аргументи, а именно: деянието, за което е привлечен обвиняемия се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 г. до 20 г. лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Сочи, че е налице причинена смърт на едно лице, като по отношение на авторството на деянието няма спор, че именно 1 обвиняемият е лицето, което е автор на деянието. Счита, че е налице и другата предпоставка, предвидена в нормата по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши и друго престъпление.

Прокурорът акцентира, че деянието не е извършено при пряк умисъл, а при евентуален такъв.

В съдебно заседание защитата на обвиняемия *** Ц. - адв. Д., от АК – Пловдив счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради следните обстоятелства. Не отрича, че е налице обоснованото предположение относно авторството на деянието, като съдът не следва да се ръководи и от тежестта на извършеното деяние, за което следва да се съблюдават стриктно европейските принципи. Оспорва изложеното от страна на представителя на ВОП – Пловдив, че така както е повдигнато обвинението, то отговаря на фактическата обстановка, тъй като в случая се касае за извършено престъпление по реда на чл. 122, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

Моли съда да прецени и факта, че от събраните до настоящия момент доказателства единствено св. И. К. му е направила забележка да прибере оръжието, но никой от свидетелите не показва да са възприели действия по зареждане на оръжието, поради което твърдението от представителя на ВОП – Пловдив, че именно предупреждавайки го, това е основание да се приеме, че е налице пряк умисъл за извършване на деянието.

Защитата твърди, че не се доказа да е налице и следващата изискуема по закон предпоставка в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно че той би могъл да се укрие или да извърши и друго престъпление. Поради което моли съда да постанови по-лека мярка за неотклонение от Задържане под стража, тъй като обвиняемият ще следва да полага грижи за своята съпруга, която ще бъде изписана от болницата, след раждането на второто им дете .

В съдебно заседание ОБВИНЯЕМИЯТ *** Ц. заявява, че е съгласен с доводите на защитата си и моли съда да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като иска да бъде при съпругата си и децата си. Обясни, че не е извършил деянието умишлено, а е просто нелепа случка.

За да се произнесе, съдът взе предвид становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

На обвиняемия *** Н. С. Ц. от в.ф. *** – *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, във вр. чл. 115 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 15 години до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, т.е касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на адвокат защитник, той се е възползвал от правото си да не дава обяснения на този етап от разследването, тъй като „пред очите ми умря най-близкия ми приятел“. Не се признава за виновен за това, че умишлено е извършил престъплението.

2

В хода на предварителното разследване са били разпитани свидетелите – св. И. С. – л. 9 - л. 10 от ДП, св. П. И. –л. 11 - л. 13 от ДП, св.*** О. В. – л. 14 л. 15 от ДП, св. И. К. – л. 16 - л. 17 от ДП, св. И.н С. – л. 18 – л. 20 от ДП, св.

И.н Ч. - л. 21 - л. 23 от ДП, които показания са последователни и взаимосвързани. От тях се установява поведението на обвиняемото лице въпросната вечер, като в резултат на неговите действия е налице и настъпилия летален изход – смърт за Н. К. с ЕГН **********.

Св. П. И. подробно е показал, че ясно е възприел, как обв. *** Н. Ц. – „се зададе от къщата, минавайки покрай бетонната пътека, като носеше пушката и се насочи към лятната кухня“, която пушка я постави на гърба на пейката – св. И. К.. По едно време обв. *** Н. Ц. взел пушката и я насочил надясно, в посока към вратата на навеса, т.е. в зоната, където са били св. П. И. и Н. – показа св. П. И.. Обвиняемият Ц. държал пушката в ръце, като я насочвал ту с цевта нагоре, ту с цевта надолу, като я насочил надясно и надолу в посока, където е бил Н. – показа св. И.н С.. Всички свидетели ясно показаха, че са възприели думите на св. И. К. отправени към обв. *** Н. Ц.:

“Внимавай, ще направиш беля с тая пушка! Прибери я!“, като последвал ясен отговор от страна на обв. *** Ц.: “Празна е! Спокойно пушката е празна“. Тези му думи били чути и възприети от всички свидетели. В един момент свидетелите възприели звук „Пляк“ - св.П. И., “Пляс“ - св.И.н С., “Пляк“ – св.И. К.. След секунди както показаха всички свидетели от носа и от устата на Н. потекла кръв. Като в този момент обв.***Ц. хвърли пушката към св.*** О.

В., който с оглед заеманата от него служба - военнослужещ, проверил за наличие на още сачми, но пушката била празна. Въпреки оказаните действия, с цел спасяване на живота на Н. К. и от пристигналия екип на место, последвал леталният изход. Ето защо доводите на защита, касаещи факта, че е било отправено предупреждение от страна единствено на св. И. К., е факт, но тези и думи били ясно възприети и показани в разпита на всички свидетели.

Ето защо по отношение на наличието на първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието, няма спор. Нещо повече самият обвиняем, имайки предвид и приложената по делото кадрова справка – л. 47 от ДП, е видно, че същият заема длъжността „***“ и би следвало да е запознат с условията за боравене с оръжия. Безспорен е фактът, че той има само награди, и че няма наказания – съгласно представена по делото служебна характеристика –л. 48 от ДП, което е индикация, че той е изпълнявал служебните си задължения в пълен обем и е запознат с огневата, тактическата, специалната подготовка и е показал отлични резултати в работата си.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествието - л. 1 – л. 5 от ДП. Назначена е тройна СМЕ - л. 29 –л.

30, назначена е и балистична експертиза - л. 31 – л. 32 от ДП, които са в процес на изготвяне.

Наред с това е изготвен и протокол за доброволно предаване – л. 50 от ДП на намерените в дома на обвиняемото лице още два броя пушки: пушка 3 със сериен № *** – въздушна и пушка модел ** – 1 брой; два броя револвери: револвер ЕКОL *** кал. 9 мм № Е4VР370026 и револвер ЕКОL SPECIAL 99, 9 мм, сериен № ***, ведно с 4 броя боеприпаси за 9мм.

От горното се налага изводът, че спрямо обв. *** Ц., съобразно обвинението, за което е привлечен, е налице правната квалификация на така повдигнатото обвинение, обуславяща наличието на предвидена в закона предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно за това престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, като в настоящия казус за деянието се предвижда наказание за тежко умишлено престъпление, което обуславя наличието на втората предпоставка по закон.

По отношение на третата предпоставка за наличие на реална опасност да се укри или да извърши и друго престъпление, съдът счита, че обв. *** Ц. доколкото това се презюмира от чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК и доколкото той е привлечен към момента за обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от 10 години или друго по-тежко наказание, следа да се приеме, че е налице и тази предпоставка, поради което доводите на защитата, че не се доказа и тази предпоставка съдът не ги приема.

Факт е, че обвиняемият не е осъждан, има постоянен адрес, трудово ангажиран е, има отлични характеристични данни, полага грижи за семейството си, и има от сключения брак с *** А., което е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, имат син, видно от удостоверението за раждане, представено в съдебно заседание, а и има новородено дете, както посочи защита, което взе още не е изписано от болницата. Всичко това, съдът намира, че не е основание за вземане на по-лека мярка за неотклонение. Касае се за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, ал. 1 НК, което е и с изключително висока степен на обществена опасност и съдът счита, че най-адекватна мярка за неотклонение в този случай ще следва да бъде взета спрямо обвиняемия, а именно най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

От представения по делото медицински документ – лист за преглед на пациент – обв. Ц. – л. 37 от ДП, съдът не констатира да са налице здравословни проблеми, които да са още едно основание за да прецени, че спрямо обв. *** Ц. следва да се вземе по-лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“. Ето защо съдът, съблюдавайки събраните до момента гласни и писмени доказателства счита, че спрямо обвиняемия, с цел постигане целите на чл. 57 от НПК, ще следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“.

Поради горното искането на представителя на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение спрямо всеки един от обвиняемите съдът приема, че следва да бъде уважено.

С оглед гореизложеното съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ на обвиняемия *** Н. С. Ц., от в.ф. *** – ***, на длъжност „***, роден на *** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес с. ***, общ. ***, *** ул. „***“ № *** с ЕГН **********, по досъдебно производство 39-Рп/2025 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Пловдив.

Препис от определението да се връчи на органите на досъдебното производство и Началник Областно Звено „Следствени арести“ гр. Пловдив за незабавно изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред Военно-апелативен съд – гр. София, в случай на жалба или протест делото ще се разгледа пред Военно-апелативен съд – гр. София на 29.07.2025 г. от 10:00 часа.

Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева при участието на секретаря Виолета В. Драгиева в присъствието на прокурора Х. Ат. А. като разгледа докладваното от полк. Величка З. Влашева Частно наказателно дело № 20256200200073 по описа за 2025 година