Определение № 18760 от 03.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18760 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийски районен съд, 151 състав, с определение № 30343/17.07.2025г. по гр. д. № 35325/2025г. В мотивите си СРС е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като предмет на делото е предявен от потребител отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по договор за потребителски кредит, за събирането на който е образувано изпълнително дело, поради което подсъдността се определя по правилата на чл. 113 ГПК, а не по чл.108 ГПК.

Софийски градски съд, след преглед на материалите по делото, намира следното:

От фактическа страна:

На 24.02.2025г. е депозирана искова молба от Л. М. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.439 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ответникът няма вземане към ищеца, произтичащо от сключен между ищеца и „Банка ДСК“ АД договор за кредит, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8213/2011г. на РС – Плевен, цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди се, че същото е погасено по давност. Исковата молба е подадена пред РС – Плевен. Образувано е гр.д.№ 1124/2025г., по което с определение от 16.04.2025г. съдът е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, тъй като същият не е потребителски и за него се прилага общата норма на чл.108 ГПК, тъй като искът принадлежи не на потребителя по кредитното правоотношение, а на длъжника по изпълнението. Воден от горното, РС – Плевен е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на СРС.

С определение № 30343/17.07.2025г. по образуваното гр.д.№ 35325/2025г. СРС е повдигнал спор за подсъдност, като е изложил съображения, че по исковете по чл.439 ГПК за вземания, произтичащи от потребителски договор, се прилага специалната подсъдност по чл.113 ГПК.

От правна страна:

Повдигнат е спор за местна подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд - Плевен, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища. Последен е отказал да разгледа делото СРС, поради което и на основание чл.122, изр. 2 ГПК, спорът 1 следва да се разреши от Софийски градски съд.

Спор за подсъдност по чл. 122 ГПК възниква, когато две съдилища откажат да се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани. РС – Плевен е отказал да разгледа иска, тъй като преценил, че компетентен съд е този по седалище на дружеството ответник.

СРС се е аргументирал, че местно компетентен е съдът по настоящия адрес на ищеца, тъй като предмет на спора е вземане, произтичащо от потребителски договор.

Така повдигнатия спор е съсредоточен по отношение приложението на чл.113 ГПК по искове по чл.439 ГПК.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл.113 ГПК искове на и срещу потребители се разглеждат пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния му адрес. Такъв характер има и предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, когато негов предмет е вземане, произтичащо от потребителски договор, тъй като за определяне на спора като потребителски е от значение основанието за възникване на отричаното вземане – така и Определение № 18/16.01.2020г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., ІІ ТО на ВКС. Смисълът на нормата на чл.113 ГПК е да осигури максимална защита на потребителите с оглед възможността ефективно да упражнят правата си във връзка със сключените от тях договори пред съда, в който се намира техния настоящ или постоянен адрес. Адресът на ищеца е в с.Вълчитрън, община Пордим, което обосновава компетентност на РС – Плевен. Обстоятелството, че вземането по договора з кредит е цедирано от банката кредитор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не отрича качеството потребител на кредитополучателя по него, защото не се променя основанието, от което произтича твърдяното вземане. Същите аргументи важат и когато с иск се отрича вземането, за което се води принудително изпълнение – Определение № 2481/21.08.2023г. по гр.д.№ 2819/2023г. на ВКС, III ГО).

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - Плевен за местно компетентен съд да разгледа иска по чл.439 ГПК, предявен от Л. М. П., ЕГН **********, заявен с вх.№ 6248/24.02.2025г. на РС – Плевен, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2