Разпореждане № 11027 от 07.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5048/2024
- Вид
- Разпореждане № 11027
- Подписан
- 07.05.2024
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 100а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11027 гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100105048 по описа за 2024 година
1. Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 100а от ГПК.
Така например:
- подмяната им с бивши ченгета …;
- зловеща дискриминация (словосъчетанието е използвано многократко, а определението „зловещ“ присъства в почти всяко изречение);
- Цинизмът стига до там, че да бъде инсинуирано като псевдо „обжалване" на неправомерното прекратяване на служебното правоотношение, при което
Административния съд да проверява само наличието на формални признаци - респ. само обстоятелството дали е извършена формално „атестация“ без да бъде проверявано материално-правното съдържание на „атестацията“, на нейната вярност и обективност(?!);
- зловеща Антибългарска, Антиевропейска и Античовешка (не е ясно защо термините са с главни букви);
- Злодеянията спрямо Ищеца стига до там, че да бъдат изпращани мутри … 2. Защитата на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение се осъществява по реда на чл. 121 от ЗДС. Ищецът е бил държавен служител, а не работник – видно от Решение № 494 от 08.12.2016г. на КЗД (макар че терминологията, използвана от комисията, също не е прецизна).
Държавните служители получават заплати, а не трудови възнаграждения (Раздел VI, чл. 67 и сл. от ЗДС).
Ако процедурата по чл. 121 и сл. е била осъществена, какъвто извод би могло да се стори, вследствие на неясното изложение на иска, то дублажа на административната процедура или по-точно нейното заобикаляне, е недопустимо – а такъв довод е изложен дори и от адв. Н. (л. 5, стр. 7 от иска). Т.е., ако има сила на пресъдено нещо ( res judicata) по отношение на прекратяването на служебното правоотношение, а от там и относно дължимите обезщетения, граждански съд не може да пререшава въпроса.
1
3. В крайна сметка се претендира деликтно обезщетение за имуществени вреди, която може би означава чл. 49 от ЗЗДог.
Искът не е за дискриминация, тъй като процедурата е приключила. Подобен иск е подсъден на районен съд (чл. 71 от ЗЗД). Чл. 74 е неприложим, тъй като препраща към раздел I. Тези спорове са ограничени със срок – чл. 52, а и става въпрос за административна процедура (чл. 51).
Освен всичко изложено, НУРАСДА ( отм.) е проблемен подзаконов нормативен акт, което е установено по административен ред. Това не е означава, че до този момент съдилищата не са могли да констатират дискриминацията – чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Става въпрос за косвен съдебен контрол.
5. ако искът е деликтен, се дължи и ДТ е следната – 4 % от интереса, но при минимум 50 лева (чл. 1 от Тарифа … ГПК), като това се отнася за всяка кумулативно съединена претенция (чл. 72 от ГПК, във вр. с т. 18 от ТР от 6.11.2013г. № 6/2012г.). Т.е. 13 009,76 лева. И това без да се съобрази цената за неуточнената лихва (нередовна претенция), считана от 09.11.2010г. до 29.04.2024г. Това е самостоятелен иск по който също се дължи държавна такса.
В практиката съществува спор относно лихвите по отношение на неимуществените вреди (настоящият състав споделя изложеното в Р. 1518-59-ІІІ, изтекли лихви до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има предявен иск за тях, по който се събира и държавна такса. Само текущите лихви от предявяването на иска могат да бъдат присъдени, без да има предявен иск и без да е внесена държавна такса за тях. За да бъдат присъдени същите, все пак трябва да има направено искане. Искането за това може да бъде направено в самата искова молба или през течение на процеса до приключване на устните състезания; също: Определение № 510 от 09.07.2012г. по ч. гр. д. № 368/2012г., г. к., ІV г.о. на ВКС: С. имуществено обезщетение от деликт в размер на 16 273 лв., както и 160 лв. разноски по делото. … Независимо дали търсеното обезщетение е за забавено изпълнение на парично задължение или има компенсаторен характер, дали размера на лихвата се определя по уговореното в договор или според определеното от Министерски съвет, търсеното от ищеца обезщетение за натрупана лихва до подаване на исковата молба, трябва да бъде определено като размер и върху него да се внесе държавна такса. Лихвата, натрупана след подаване на исковата молба не променя своя характер, но размерът й предварително не е посочен, включително и в съдебното решение; върху нея не се събира държавна такса. ... Решението, с което съдът присъжда обезщетение по чл. 86 ЗЗД, включително и за период след подаване на исковата молба, разрешава със сила на пресъдено нещо дължи ли се, от кога върху каква главница от кого и на кого парична сума и по какъв начин се изчислява тя. При уважаване на претенцията, решението в тази част се ползва още и с изпълнителна сила.
Спорът не се отнася до мораторната лихва, дължима за имуществени вреди.
Предвид изложеното относно силата на пресъдено нещо, исковата молба не следва да се оставя без движение – арг. от чл. 299 и чл. 130 от ГПК.
С оглед изложеното, Съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от ГПК, като НЕДОПУСТИМА СЪДЪТ обръща внимание ПРОЦЕСУАЛЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ на ищеца, че, ако се депозира непълна частна жалба (само първа или няколко страници) ; ако се поиска правна помощ (от страната или от адв. М.) или се поиска немотивирано по-голям срок за становище/обжалване, това може да бъде възприето като неизпълнение (шиканиране), вследствие на процесуална злоупотреба (в тази връзка О. № 13 от 10.01.2019г. по ч.гр.д.
№ 3677/2017г. г.к., III г.о. на ВКС) и/или обида към съда
Следва да се има предвид и че нормата на чл. 92а, препраща към чл. 91 от ГПК и то по-скоро към ал. 2, за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно (по арг. за обратното от втората хипотеза, санкцията за първата е по тази аления, а не по ал. 1), глобата е в размер от 100 до 1200 лв.
Ако започне процесуален тенис, т.е. поредица от частни жалби по които не се заплаща държавна такса, ще последва санкция от 1 200 лева
ИЗЛОЖЕНОТО се отнася и за ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ и за самата СТРАНАТА
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3