Решение № 885 от 15.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3239/2021
- Вид
- Решение № 885
- Подписан
- 15.06.2022
- В сила
- 15.06.2022
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 885 гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Р. Я. срещу решение № 263420/27.05.2021г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д.
№ 10288/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до 47 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба и от ЗК „Лев Инс “ АД в частта, в която предявеният иск от Н. Р. Я. е уважен за сумата над 5500 лв. до 15 000 лв.
Жалбоподателят – ищец Н.Я. твърди, че СГС правилно е възприел фактическата обстановка и механизма на произшествието, както и че липсва съпричиняване от нейна страна. Установена е травмата, която е получила.
Изпитвала е силни болки при вдишване и издишване, при всяко движение и е кашляла непрестанно. Но тя е изпитала силен стрес от пътния инцидент и майчина тревога и притеснения, граничещи с парализиращ ужас по отношение на дъщерите й, пътуващи в същия автомобил. При определяне на обезщетението СГС не се е съобразил с Постановление № 4/68г. Съдът само е изброил травмите и поради това е определил несправедлив размер на 1 обезщетението за неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска до 47 000 лв.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част решението на СГС е неправилно. Счита, че присъдено обезщетение е високо и прекомерно. По делото не са доказани страдания, обосноваващи присъдената сума. От съдебното медицинската експертиза се установява получената травма от ищеца, но не и че има неблагоприятни последици за Н.Я..
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 5 500 лв. до уважения размер от 15 000 лв.
Н. Я. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Н.Я. твърди, че на 19.08.2018г. около 23,05ч. в гр. София е настъпило ПТП.
Тя е била пътник на задна седалка в лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. № ********. Водачът му Г. Б. се е движел по бул. „П. Яворов“ с посока на движение от бул. „Др. Цанков“ към бул. „Ст. Михайловски“. При приближаването на кръстовището с бул. „Ст. Михайловски“ е продължил направо , въпреки, че за него е имало червен сигнал на светофарната уредба.
В същото време през кръстовището е преминавал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ********, управляван от П. В. и движещ се по бул. „Ст.
Михайловски“ в посока към бул. „Симеоновско шосе“ при подаден за нея зелен сигнал на светофарната уредба. При удара е пострадала ищецът като е получила фрактура на 5 ребра/ от 3то до 7мо/, контузия на гръдния кош и корема. От травмата е получила болки и дълговременни страдания.
Образувано е досъдебно производство. Вредите са резултат от действията на 2 виновния водач Г. А. Б., водач на лек автомобил „Опел Вектра“, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество. На 03.07.2020г. ищецът е отправила писмена застрахователна претенция пред застрахователя който я е уведомил на 08.08.2020г., че определя обезщетение от 8 000лв. Счита, че справедливият размер е по- висок. Затова ищецът моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като ищецът е нарушила чл.137а от ЗДвП и е пътувала без поставен предпазен колан. Не оспорва, че пред него е образувана щета във връзка с ПТП, при което е пострадала ищецът, както и че е определил обезщетение за неимуществени вреди от 8 000лв. Не оспорва иска до този размер. Твърди, че пътния инцидент е станал при независимо съизвършителство на двамата водачи. Оспорва вредите, описани в исковата молба и че те са вследствие на ПТП. Оспорва началната дата на претендираната лихва.
Безспорно е, че 19.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Протокол за ПТП от 20.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. № ********. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 30.08.2017г. до 30.08.2018г. при ответника. Това обстоятелство е прието за безспорно, както и за него има представена застрахователна полица.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 03.07.2020г.
Определен й е размер от 8 000лв., но не й е изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила медицински документи- лист за преглед на пациент от 20.08.2018г., епикриза от 20.08.2018г. за болничен престой до 24.08.2018г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД-София.
Не се спори, че по отношение на водача Г. Б. е имало образувано наказателно производство, което е спряно- постановление от 20.02.2020г. на 3
СРП.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар специалист по ортопедия и травматология, която е установила травматичните увреждания, получени от Н. Я.: счупване на 3, 4,5,6 и 7мо ребра в дясно и контузия на корема. То е в причинна връзка с ПТП. През периода на лечение ищецът е търпяла болки и страдания за 3 месеца като първите 30 дни те са били с по- голям интензитет. Проведено е консервативно лечение. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че 30 дни интензитетът на болката е бил по- голям с оглед периода, за който ребрата зарастват. Възрастта не оказва влияние. Първоначалният покой е за около 30 дни Общият период на възстановяване е три месеца.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на спиране на двата автомобила и предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни. и
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. Б. е дъщеря на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че през 2018г. са катастрофирали и майка й е била със счупени ребра.
Състоянието й е било тежко, лежала е в болница, а след това още два месеца е лежала в дома си. За всичко са й помагали. При дишане е изпитвала болка заради счупените ребра, при говорене. Не е можела да се движи. Всяка сутрин са й помагали да прави упражнения за вдишване и издишване, направили са й режим със специални храни. След 2 месеца е започнала работа, но не е била добре и си е взела отпуск по болест. Не иска да се качва на кола. Пиела е обезболяващи. Свидетелят е присъствал на самата катастрофа. Била е на мястото до водача, а ищецът е седяла на задна дясна седалка и е била без предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между него и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
4
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.
Искът е отхвърлен до пълния предявен размер. В частта, в която искът е уважен за сумата от 5500 лв. решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена претенция към въззивника. В тримесечният срок от застрахователя е определен размер на обезщетение за неимуществени вреди от 8000лв., но не е изплатено. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни 5 действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Г. Б. е била застрахована при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото не се спори относно механизма му. С оглед на това и на изяснените причини за настъпване на ПТП от заключението на автотехническата експертиза, следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования, поради което застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори обезщетението за неимуществени вреди. по отношение на размера на
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Разпечатката съдържа 53 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99517df7-acaf-41cc-bb15-5ab1521c45f9