Определение № 308 от 28.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20265001000375 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба вх.№ 7920/29.05.2026г. от Ф. И. С., ЕГН **********, чрез адвокат П. К. - САК, с адрес за призоваване: гр. К., ул. "С." № *, офис ** срещу определение № 424/12.05.26г. по т.д.№ 191/24г. по описа на ОС Стара Загора, с което съдът СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на ДП № 292/2024 г. на ОД на МВР гр.

Ст.Загора, пр.пр. № 4914/2024 г. на ОП- Ст.Загора.

Твърди се в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за спиране на производството по делото. Установява се, че няма данни ДП да се води срещу конкретно лице, т.е. няма данни за привлечено лица като обвиняем и за конкретни нарушения, които да са от значение за правилно решаване на настоящото дело. Фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Оспорват се и изводите на съда относно 1 невъзможността да се установи по делото механизма на ПТП.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената частна жалба от ЗАД „ЛЕВ ИНС“, ЕИК 121130788, в който се обосновава теза, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен по подробни съображения.

Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:

Жалбата е допустима, а освен това е и основателна.

Първоинстанционното производство е спряно на основание чл. 229 ал. 1, т. 5 от ГПК, до приключване на досъдебно производство с влязъл в сила акт.

Счетено е от съда, че делото не е изяснено от фактическа страна, като това би могло да се осъществи само в наказателното производство.

При извършена проверка съдържанието на първоинстанционното производство от настоящата инстанция се установява, че по делото не са ангажирани доказателства за конкретния етап на който се намира наказателното производство към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт. С оглед изложенията на страните може обаче да се приеме за безспорно между тях наличието на досъдебно наказателно производство, по повод на което все още няма привлечен обвиняем. Поради това обстоятелство настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.

В константната практика на ВКС, която е цитирана и във въззивната частна жалба, е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК.

Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.

В случая това не се установява да е налице. Именно в доказателствена тежест на страната отправила искането за спирането е да установи с писмени доказателства правно релевантните факти на идентичност между дееца и извършеното от него престъпление в наказателното производство с тези, за 2 които са въведени твърдения в гражданското исковото производство. В случая това не е сторено и съдът е нямал данни правещи възможен окончателния извод за спиране на производството. Страните не спорят, че все още не е налице фигурата на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателното производство, поради което и не може да се направи извод за тъждество между фактическия състав по чл.45 от ЗЗД предмет на установяване в гражданското производство и фактите изяснявани в наказателното. Поради това и първоинстанционният съд следва да прецени самостоятелно съобразно представените в гражданското съдопроизводство доказателства наличието на изискуемия фактически състав на чл.45 от ЗЗД относно лицето посочено в исковата молба, което евентуално би могло да мотивира ангажиране отговорността на застрахователя. Не биха могли да се черпят релевантни аргументи относно необходимостта от спиране на гражданския процес също и от обстоятелството, че първоинстанционния съд е счел, че не е изяснен механизма на настъпване на ПТП.

Ето защо и ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 424/12.05.26г. по т.д.№ 191/24г. по описа на ОС Стара Загора, с което съдът СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на ДП № 292/2024 г. на ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 4914/2024 г. на ОПСт.Загора, като ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3