Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6401 от 13.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4467/2023
Вид
Решение № 6401
Подписан
13.12.2023
В сила
13.12.2023
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Михаела Касабова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6401 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100504467 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.10.2022 год., постановено по гр.дело №43926/2021 год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. В. П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 950.47 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2018 год. до м.април 2020 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, абонатен №333246, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №13489/2021 год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, до окончателното й изплащане, сумата от 122.66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 год. до 25.02.2021 год., сумата от 31.97 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.юни 2018 год. до м.април 2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело №13489/2021 год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, до окончателното й изплащане и сумата от 4.79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 год. до 25.02.2021 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответницата П. В. П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 372.61 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 66 лв., а ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. С. К. сумата от 39.51 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство в исковото производство по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА и сумата от 37.19 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство в заповедното производство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Бруната“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата П. В. П..

Жалбоподателката поддържа, че по делото липсвали убедителни доказателства за дължимостта на претендираните суми. Ищецът нямал вземане за стойността на услугата дялово разпределение. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответницата дължи обезщетение за забава, тъй като липсвали доказателства, че е изпаднала в забава по отношение на задълженията за стойността на топлинната енергия и услугата дялово разпределение. В тази връзка следвало да се имат предвид клаузите на чл. 33, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Нямало данни относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на събраните писмени доказателства, че от 30.05.2012 год. ответницата е собственик на процесния недвижим имот – апартамент №103, 2 находящ се в гр.София, ж.к.“****, поради което въззивният съд намира, че същата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./.

Не е спорно между страните, а и е установено въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и формуляри за отчет /последните са подписани от ответницата, респ. неин представител – като авторството на документите не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса – чл. 180 ГПК и обективират извънсъдебните й признания за отчетените данни, които при преценката им по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни въззивният съд намира, че отговарят на истината/, че делът на ответницата з а отопление и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответницата топлинна енергия в определено количество през процесния период.

Безспорно е във въззивното производство, а и от заключението по съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през процесния период от м.януари 2018 год. до м. април 2020 год. /за който период вземанията не са погасени по 3 давност/ възлиза на 950.47 лв., а стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.юни 2018 год. до м.април 2020 год. – на 31.97 лв.

Въззивият съд приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.

1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 год. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 год. и в сила от 11.07.2016 год./, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая въз основа на писмените доказателства по делото СГС счита, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена през процесния период.

В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответницата за горепосочените суми /главници/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за 4 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 год. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят.