Решение № 260108 от 21.06.2021, Районен съд - Исперих

РЕ Ш Е Н И Е  № 260108

гр. Исперих, 21.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, в съдебно заседание при закрити врата, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

при участието на

секретаря Детелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 504  по описа за 2019 г. на Районен съд – Исперих, за да се произнесе, съобрази следното:

Исковото производство с правно

основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Постъпила РµВ

искова молба от Б. В Х. с ЕГН********** ***, А.Б.Д. с ЕГН ********** ***,

А.Б.Х. с ЕГН ********** *** и С.Б.М. с ЕГН ********** ***, всички действащи чрез адвокат В.С.Д. ***, с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците Б.М.Х. с ЕГН ********** и Х.Н.Х. с             ЕГН **********,***, че всеки от ищците е собственик на 1/5 ид. част от следните недвижими имоти: поземлен имот – парцел I-480 с

площ по документи 646 кв.м.,. заедно с построените постройки: жилищна сграда 18 кв.м., жилищна сграда 62 кв.м., мазе 30 кв.м., второстепенна сграда 8 кв.м. – подобрения и приращения и поземлен имот XVIII в кв. 81 с

площ 645 кв.м., находящи се в село С на ул.“П“ №, община С, област Разград в качеството им на наследници на своите родители – Б.Х. К с ЕГН **********, починал на 09.04.1999 г. и К А. К с ЕГН **********, починала на 04.05.1999 г. В исковата молба ищците посочват, че са собственици по наследство на описаният недвижим имот. Ответникът бил син на

тяхна сестра, живееща в село Ри той бил допуснат да живее със съпругата си в имота през 2001 година след сватбата си, с уговорка да си събере пари и да си купи къща на друго място. Ищците твърдят, че никога не са се отказвали от владението над имота, посещавали са го през отпуски, ваканции, имали са намерение да си строят допълнителни постройки в дворното място, всеки от наследниците, за да си канят гости, когато пребивават в Б. Твърдят, че ответниците са въвели в заблуда нотариуса при издаване на констативния нотариален акт в тяхна полза, тъй като към момента на издаване на акта не е било упражнено 10 годишно необезпокоявано владение от страна на Б.Х. и Х.Х..

Ищците твърдят, че винаги са били със съзнанието, че имота е техен, че те са собственици по наследство и не са се отказвали от своите идеални части, нито са давали повод на двамата ответници да си мислят, че имота им е подарен от всички наследници. Останали крайно изненадани, когато през лятото на 2019 година установили, че ответниците са си извадили документ за собственост за целият имот и затова са предприели съдебни действия за установяване собствеността над имота. Молят да се отмени издаденият констативен акт за собственост в полза на ответниците. По изложените съображения молят искът да бъде уважен изцяло.

Заявяват искания по доказателствата – да бъдат приети писмените доказателства приложени към исковата молба, да бъде извършен разпит на свидетели, изискани са писмени доказателства от нотариус Радомир Александров, молят ответниците да бъдат задължени да представят документ за сключен граждански брак.

В срока по чл. 131 от ГПК е

постъпил писмен отговор от ответниците                      Б.М.Х. и Х.Н.Х.,***, с който заявяват, че оспорват предявеният иск и молят той да бъде отхвърлен по същество. Твърдят, че не отговаря на истината твърдението на ищците, че ответниците са сключили граждански брак през 2001 година. Сочат, че манифестирали намерението си да владеят имота като свой още на 04.12.1999 година. Сочат, че ищцата С.М. обещала на майката на ответника, че процесният имот щял да бъде семейния дом на ответниците. Били подали данъчна декларация от името на ответника, че последният е собственик на целият имот още на 21.01.2000 година. Твърдят, че в тяхна полза изтекла 10 годишна придобивна давност на 23.06.2009 година и тогава се снабдили с документ за собственост.

Манифестирали, че СЃР° собственици РЅР° имота още преди издаване РЅР° констативният акт, чрез подаване РЅР° данъчни декларации РІ общината РЅР° 25.05.2009 РіРѕРґРёРЅР°. Изтъкват още, че още като заживели РІ имота партидите Р·Р° РІРѕРґР° Рё ток били прехвърлени РЅР° името РЅР° ответника. Ответниците оспорват твърдението, че ищците СЃР° владели имота чрез своите СЃСЉРїСЂСѓР·Рё Рё деца. РЎ изключение РЅР° ищеца Рђ.Р‘.РҐ., всички ищци живеели РѕС‚ РіРѕРґРёРЅРё РІ Република Рў СЃСЉСЃ семействата СЃРё.В

РќРёРєРѕРіР° РґРѕ момента РЅРµ СЃР° СЃРµ интересували РѕС‚ имота, РЅРµ плащали данъци, комунални сметки Рё РЅРµ СЃР° инвестирали пари РІ поддръжката Рё облагородяването РЅР° имота. Когато посещавали имота Р·Р° празници Рё РїРѕ време РЅР° отпуска, отсядали РІ имота като гости РЅР° ответниците. Р’ обобщение ответниците заявяват, че третират имота като СЃРІРѕР№ РѕС‚ 04.12.1999 РіРѕРґРёРЅР° Рё правомерно след изтичане РЅР° 10 годишен давностен СЃСЂРѕРє РЅР° владение СЃР° СЃРµ снабдили СЃ акт Р·Р° собственост над целия РёРјРѕС‚. Представят писмени доказателства, които молят РґР° бъдат приети. Молят РґР° РёРј СЃРµ даде възможност да сочат гласни доказателства РІ процеса.В В

В първото с.з. процесуалният

представител на ответниците посочва, че придобивната давност е изтекла към 23.06.2009 г. Допълва, че към датата на завеждане на исковата молба също е изтекла придобивната давност.

Ищците чрез процесуалния си

представител поддържат исковата молба. Ищецът А.Х. посочва, че когато ответникът Б.Х. решил да сключва брак, нямало къде да живее със съпругата си Х.Х.. По тази причина всички ищци ги допуснали да живеят в процесния имот. Изтъква, че в къщата още има негови документи. До завеждането на ИМ често ходил в с. С и отсядал в имота, без да предполага, че ищците са се снабдили с констативен нотариален акт. Дори майката на ответника отрекла този факт, когато ищците разбрали и поискали обяснение от нея. Твърди, че свидетелите на ответната страна са лъжесвидетелствали. Моли за справедливост.

Процесуалният представител на

ищците моли съда да уважи предявения иск. Счита, че събраните доказателства безспорно установяват обстоятелството, че ищците не са загубили владението върху процесния имот. Изразява мнение, че ответната страна не са доказали манифестиране на намерението им да своят имота. Аргументира становището си като посочва, че ищецът Б.Б. е работил по поддържането на къщата, знаейки че е собственик.

Изтъква, че няма как да е изтекъл давностен срок от 05.08.2000 г. до 23.06.2009 г. Моли съда да им присъди направените по делото разноски и представя списък.

Процесуалният представител на

ответниците приема за доказано обстоятелството, че ответниците са установили владение върху имота на 04.12.1999 г. и от този момент нататък са упражнявали явно и необезпокоявано владение. Посочва, че когато са сключили брак, техните роднини са решили да им отстъпят процесния имот. Изтъква, че освен събраните гласни доказателства, са представени множество писмени такива. Посочва, че всички са приемали ответниците като собственици, докато един от ищците не решил да се устрои за сметка на ответниците. Изразява недоумение как в продължение на двадесет години ищците не се интересували от имота. Становището му е, че ищците не са оборили законовата презумпция, че който владее, владее за себе си. Моли съдада отхвърли исковете и да им присъди направените разноски. Прави възражение да не се присъжда допълнителен адвокатски хонорар от 300,00 лева, тъй като няма приложени доказателства в тази връзка.