Решение № 2522 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2522 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110204895 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: 131071587, представлявано по пълномощиe от адв. Т. Т. против наказателно постановление (НП) № 800873-F790327/06.12.2024 г., издадено от С К Д – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 10555.45 лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно, като на първо място се поддържа, че не е извършено нарушението, за което е санкционирано дружеството. На второ място, се претендира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразили се в неясно посочване на мястото на извършване на нарушението, като в АУАН е посочено, че същото е извършено в гр. Видин, а в НП – в гр. София. На следващо място се сочи, че в АУАН и НП липсва описание на вида и характеристиките на стоката и съответно, че не е било ясно как е преценено от проверяващия орган, че се касае за стока с висок фискален риск, с оглед и на непосочването на кода по комбинираната номенклатура за превозваните стоки. Претендира се и, че е нарушена 1 разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствие на свидетели, които не са били свидетели на извършването или установяването на нарушението, въпреки наличието на свидетели от втората посочена категория /такива на установяване на нарушението/. На последно място се претендира, че е нарушен принципът на пропорционалност, изведен от практиката на СЕС – Решение от 31.05.2018 г. по Дело №С-190/17 и Решение от 16.07.2015 г. по дело №С-255/14 на СЕС. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобрано и неправилно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател, чрез своя процесуален представител – адв. Т., поддържа жалбата въз основа на съображенията, изложени в нея.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена на 20.03.2025 г. в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление, удостоверено в разписка за връчване на НП от 10.03.2025 г. Жалбата е подадена от представляващия дружеството, посредством надлежно упълномощен адвокат, т.е. от името на легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдебният състав установи следната фактическа обстановка, която е описана и в обжалваното НП:

На 10.09.2024 г. в 20:42 ч. при извършена проверка на ГКПП „Видин- Дунав мост 2" на МПС марка „Форд", регистр. № на МПС и регистр.№ на ремарке и водач:

Д Д Г, е установено по документи-представена фактура №026785/07.09.2024 г., че с него се превозва стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск /СВФР/ - „Меса и карантии, годни за консумация от пуйки: Разфасовки пресни или охладени:

Обезкостени“ – 435 кг.; „Меса и карантии годни за консумация от пуйки : разфасовки пресни или охладени: обезкостени“ – 434 кг.; „Меса и карантии, годни за консумация от пуйки: разфасовки пресни или охладени: обезкостени“ – 438 кг.; „Меса и карантии, годни за консумация: разфасовки пресни или охладени: обезкостени“ – 750 кг.; „Меса и карантии годни за консумация от пуйки: разфасовки пресни или охладени: необезкостени: бутчета и разфасовки от тях: кълки и разфасовки от тях“ – 1320 кг.

Водачът на превозното средство не е представил УНП за транспорта на стоката.

Органите по приходите съставили „Протокол за извършена проверка на СВФР 2 при ВОП" № 050903209416_1 от 10.09.2024 г. и са поставили техническо средство за контрол на горепосоченото МПС.

На 11.09.2024 г. органите по приходите от ГД“ФК“ са посетили адреса на разтоварване на стоката – с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. Трети март“ 1 /складова база на ЛИДЛ/. На адреса е установено горепосоченото транспортно средство и водача на същото. От представената фактура е установено, че превозваната стока, описана по-горе е на стойност 13492.29 евро, като левовата и равностойност изчислена по фиксинга на БНБ се равнява на 26 388.62 лева. Установено е, че изпращач на стоката е „A.I.A. S.P.A. UNIPERSONALE”, Австрия, а получател на стоката е Лидл България ЕООД, с ЕИК: 131071587.

На мястото на проверката в обекта на разтоварване на стоката присъстващият упълномощен представител на Лидл България ЕООД, с ЕИК: 131071587 – С Ш, не е представил УНП /уникален номер за превоза/.

Органите по приходите са извършили проверка на 11.09.2024 г. в ИСФК – „ВОП и проверки в страната с УНП“, при която е установено, че липсват данни за УНП за този превоз.

Въз основа на гореизложеното е прието, че дружеството Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: 131071587 не е изпълнило задължението си по чл.127и, ал.1 ДОПК, съгласно която разпоредба: „При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“

За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН №F790327/26.09.2024 г., който е предявен и връчен на упълномощен представител на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: 131071587, който го подписал без вписани възражения. Писмени такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП№ 800873-F790327/06.12.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 10555.45 лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.

На осн. чл.53, ал.2 ЗАНН, в издаденото НП е уточнено, че нарушението е извършено в гр. София, като изрично е посочена както в АУАН, така и в НП датата на извършване на нарушението – 10.09.2024 г., а именно датата на влизане на 3 транспортното средство в страната.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, представени с административно наказателната преписка, приобщени на осн. чл.283 НПК, а именно заверени копия на: протоколи за извършени проверки от 10.09.2024 г. и от 11.09.2024 г., заповед на изпълнителния директор на НАП – Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г.; документи, съпровождащи процесната стока: фактура; пълномощни; Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, публикувана на интернет страницата на Министерство на финансите, както и показанията на актосъставителя, които се подкрепят от приобщените писмени доказателства.

С жалбата, с която е инициирано настоящото административнонаказателно производство не се оспорва фактическата обстановка по констатиране на нарушението, както и останалите факти, описани в АУАН и НП, а се претендира, че не е извършено нарушението, тъй като в законовия срок е подадена декларация за процесния превоз, въз основа на която е издаден УНП, но въпреки даденото му указание жалбоподателят не представи доказателства за доказване на това твърдение.

Освен това, в жалбата се претендира, че в хода на производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице, както и че с наложената санкция е нарушен принципът на пропорционалност между тежестта на извършеното нарушение и размера на наложената за него санкция.

Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност, като между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и излагане на съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. При кредитиране на всички доказателства, които са събрани в производството и неоспорени от страните и на осн. чл.305, ал.3, изр. 2 НПК, съдът счита, че не се налага по-задълбочен анализ на доказателствата. Същественото е, че от страна на жалбоподателя не се доказа твърдението му, изложено в жалбата, че е подадена декларация за процесния превоз.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН са спазени реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН и актът е издаден от компетентен орган. При издаването на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Всички реквизити п о чл. 57 от ЗАНН са налични в издаденото НП - съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Същото е издадено от компетентен огран – С Д, началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, 4

Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изп.директор на НАП.

Действително, както се претендира от жалбоподателя, в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в гр. Видин, а в обжалваното НП при приложение на разпоредбата на осн. чл.53, ал.2 ЗАНН тази неправилна оценка на фактите е отстранена, като е посочено, че нарушението е извършено в гр. София, което според настоящия съдебен състав е сторено именно в рамките на правомощията на АНО, предвидени в чл.53, ал.2 ЗАНН и по никакъв начин не е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото както в АУАН, така и в издаденото НП ясно е посочено в какво точно се изразява неправомерното поведение/неизпълнение на законово предвидено задължение на жалбоподателя – недеклариране предварително на данните за превоза до влизането на транспортното средство на територията на страната. С оглед на това, правилно са определени в обжалваното НП както мястото, така и времето на извършване на нарушението.

Мястото на нарушението действително неправилно е посочено в АУАН, но то е изводимо от описаните в него обстоятелства по извършване на нарушението и в частност от описаното изпълнително деяние на същото, а именно: недеклариране на данни за превоза, което деклариране очевидно е следвало да се извърши пред органа по приходите – НАП, чието седалище е в гр.София. Именно това място на извършване на нарушението е посочено в издаденото впоследствие НП и настоящият съдебен състав приема, че това е станало на осн. чл.53, ал.2 ЗАНН и неправилното посочване в АУАН на мястото на извършване на нарушението по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото неговата защита в нито един момент не е била насочена към оборване или опровергаване на мястото на извършване на деянието. Такава защита освен това обичайно не се упражнява когато се касае за нарушения, извършени чрез бездействие, какъвто е настоящият случай, доколкото е ясно, че такова нарушение се извършва на мястото, на което е било дължимо действието. Защита с оглед твърдяното място на извършване на нарушението се упражнява при нарушение, извършено с действие, като форма на изпълнително деяние, какъвто настоящият случай не е. С оглед на това, съдът намира, че с начина на оформяна на процесуалните документи /АУАН и НП/ и тяхното съдържание, не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, доколкото в тях нарушението и обстоятелствата по извършването му са достатъчно ясно описани, така, че за нарушителя да стане ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.