Решение № 30 от 16.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Добрич, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 51 от 27.10.2025г., постановена по н.о.х.д. № 997 по описа за 2025г., Районен съд – град Добрич признал Т. М. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.10.***г. в град Д., по ул.“Т.“, в близост до дом № *** на ж.к.“Б.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с инвентарен № ***, поради което на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложил следните наказания: «лишаване от свобода» за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, «глоба» в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и «лишаване от право» да управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца. Със същия съдебен акт, на основание чл.343б, ал.5 от НК е бил осъден да заплати равностойността на МПС в размер на 3068.00 лева, послужило за извършване на престъплението, както и 1 сторените по делото разноски в размер на 245.05 лева по сметка на ОД на МВР - Добрич.

Настоящото производство е образувано по протест на прокурора, депозиран в срока по чл.319, ал.1 от НПК. Иска се изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е било наложено наказание лишаване от права, доколкото неправилно е бил приложен материалния закон.

В тази връзка се претендира, съгласно разпоредбата на чл.343г, ал.2 от НК /нова, обн.ДВ бр.61 от 2025г., в сила от 29.07.2025г./, да бъде увеличен срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, като подсъдимият бъде лишен от горепосоченото право за срок от 2 години.

Липсват възражения срещу постъпилия протест.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изцяло поддържа протеста и счита, че същият следва да бъде уважен.

Подсъдимият не се явява и не изразява становище. Упълномощеният от него защитник пледира първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.

Добричкият окръжен съд, след като прецени правилността на присъдата и доводите на страните, на основание чл.314, ал.1 от НПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10***г., следобед, в град Д. подсъдимият М. бил със свой познат „В.“, който го помолил да го закара до ул.“Т.“, за да си купи дрога.

Първият от тях управлявал автомобила на майка си – марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег.№ ***.

По същото време имало специализирана полицейска операция и полицейските служители Е. И.П. и Г. С. Г.забелязали, че до блок *** на ж.к.“Б.“ в колата на подсъдимия се качва лице, за което имали информация, че употребява наркотични вещества. След потеглянето на горепосочения автомобил, те го пресрещнали с подадени светлинен и звуков сигнал. Водачът спрял до дом № ***. В момента на спирането, свидетелят Г. забелязал как другия пътник слага нещо в устата си и го гълта.

На място била извършена проверка на водача за употреба на алкохол и след като техническото средство не отчело такава, подсъдимият М. бил 2 поканен в ОД на МВР – Добрич, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с дрегер „Дръг тест 5000“ с инв.№ ***. Уредът отчел положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин. В тази връзка бил издаден талон за медицинско изследване №***г., но подсъдимият отказал да даде кръвна проба поради липсата на парични средства. В хода на досъдебното и в съдебното производство същият твърдял, че е употребил наркотични вещества преди 15-тина дни, но не и в деня на проверката.

Гореописаните фактически положения, с известни уточнения, по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд.

Мотивите към решението са убедителни и съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. При решаването на делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства мотивират осъждането на подсъдимия.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Е. И. П. и Г. С. Г. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като обективни не само поради факта, че са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, но и с оглед обстоятелството, че липсват данни за заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото. Не на последно място, следва да се отбележи, че същите си кореспондират с приобщените по делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на събраната доказателствена съвкупност, Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Безспорно е установено, че подсъдимият на 12.10.***г. в град Д., по ул.“Т.“, в близост до дом № *** на ж.к.“Б.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с инвентарен № *** В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира за законосъобразна и преценката, че от субективна страна подсъдимият М. е осъществил процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл 3 по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от Н, като ирелевантно относно отговорността му е възражението, че е употребил наркотичните вещества значителен период от време преди процесната дата.

Второинстанционният съд изцяло споделя мотивите на първостепенния съд защо не са налице предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради което счита, че не следва да преповтаря същите.

Поради изтъкнатите съображения, правната оценка на така приетото за установено поведение на подсъдимия, налага извод за осъществен от него престъпен състав на чл.343б, ал.3 от НК.

При определяне на размера на наложеното наказание и за постигане на съответната справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първоинстанционният съд е преценил, че спрямо подсъдимия М. следва да се ръководи от общото правило, заложено в чл.54 от НК, като е определил кумулативно предвидените наказания «лишаване от свобода» и «глоба», съобразявйки адекватно съдебния му статус и материалното му положение.

Правилно РС – Добрич е преценил, че за поправянето на дееца (неосъждан и без висящи други наказателни производства), следва да се наложи наказание «лишаване от свобода» в законоустановения минимум от 1 година, с отлагане на изпълнение на наказанието с изпитатален срок от три години, както и „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, които би следвало да изиграят своята превантивна и превъзпитателна роля.

По отношение на наложеното наказание «лишаване от право да управлява МПС» съдът намира протеста на прокурора за основателен, доколкото с новата редакция на разпоредбата на чл.343г., ал.2 от НК, в сила от 29.07.2025г., е предвидено, че когато лишаването от права по ал.1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. В случая резонно е поискано срокът да бъде увеличен на 2 години, поради което присъдата в тази част следва да бъде изменена.

Окръжен съд – Добрич счита, че присъдата на Районен съд – Добрич не следва да претърпи корекция и в частта на произнасянето относно: приложението на чл.343б, ал.5 от НК /да бъде присъдено заплащането на равностойността на процесното МПС, послужило за извършване на престъплението, тъй като същото не може да бъде отнето в полза на 4 държавата, защото е притежание на трето лице/; вещественото доказателство и присъдените по делото разноски.

Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда, Окръжен съд – град Добрич на основание чл.334, т.3 от НПК

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда рег.№ 51/27.10.2025г. по НОХД № 997/2025г. по описа на Районен съд – Добрич в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като увеличава размера му на 2 години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Добрич, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 51 от 27.10.2025г., постановена по н.о.х.д. № 997 по описа за 2025г., Районен съд – град Добрич признал Т. М. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.10.***г. в град Д., по ул.“Т.“, в близост до дом № *** на ж.к.“Б.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с инвентарен № ***, поради което на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложил следните наказания: «лишаване от свобода» за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, «глоба» в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и «лишаване от право» да управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца. Със същия съдебен акт, на основание чл.343б, ал.5 от НК е бил осъден да заплати равностойността на МПС в размер на 3068.00 лева, послужило за извършване на престъплението, както и 1 сторените по делото разноски в размер на 245.05 лева по сметка на ОД на МВР - Добрич.

Настоящото производство е образувано по протест на прокурора, депозиран в срока по чл.319, ал.1 от НПК. Иска се изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е било наложено наказание лишаване от права, доколкото неправилно е бил приложен материалния закон.

В тази връзка се претендира, съгласно разпоредбата на чл.343г, ал.2 от НК /нова, обн.ДВ бр.61 от 2025г., в сила от 29.07.2025г./, да бъде увеличен срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, като подсъдимият бъде лишен от горепосоченото право за срок от 2 години.

Липсват възражения срещу постъпилия протест.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изцяло поддържа протеста и счита, че същият следва да бъде уважен.

Подсъдимият не се явява и не изразява становище. Упълномощеният от него защитник пледира първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.

Добричкият окръжен съд, след като прецени правилността на присъдата и доводите на страните, на основание чл.314, ал.1 от НПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10***г., следобед, в град Д. подсъдимият М. бил със свой познат „В.“, който го помолил да го закара до ул.“Т.“, за да си купи дрога.

Първият от тях управлявал автомобила на майка си – марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег.№ ***.

По същото време имало специализирана полицейска операция и полицейските служители Е. И.П. и Г. С. Г.забелязали, че до блок *** на ж.к.“Б.“ в колата на подсъдимия се качва лице, за което имали информация, че употребява наркотични вещества. След потеглянето на горепосочения автомобил, те го пресрещнали с подадени светлинен и звуков сигнал. Водачът спрял до дом № ***. В момента на спирането, свидетелят Г. забелязал как другия пътник слага нещо в устата си и го гълта.