Решение № 8326 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8326 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110120429 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата А. В. П. твърди в подадената на 08.04.2025 г. искова молба и в молба за изменение на размера на иска от 29.04.2026 г., че на 08.09.2021 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“, лицето Р. А., като водач на л.а. „**“ **“ с рег. № **, намиращ се в крайна дясна лента на ул. „**“, пресичаща бул. „**“ за продължаване направо през кръстовище по ул. „**“ в посока към бул. „**“, навлязъл в кръстовището при жълт цвят на светофара, като се ударил с висока скорост в десния ръб на л.а. „** с рег. № **, собственост на ищцата, в резултат на което последният се завъртял наляво и се ударил в намиращия се отзад л.а. „**“ с рег. № **. Виновният водач на л.а. „**“ **“ с рег. № ** бил със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника „ОЗК-Застраховане“ AД. Ищцата образувала щета № 0410-900-0130/2022 г., като застрахователят извършил оглед на увредения автомобил и съставил опис-заключение. Стойността за ремонта възлизала на 5696,87 евро, която сума била претендирана от ответника, но същият отказал плащане. Ето защо ищцата предявява иск за сумата в размер на 5696,87 евро главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от исковата молба 08.04.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва иска. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Оспорва да е настъпило ПТП при посочения в исковата молба механизъм. Твърди, че водачът на автомобил „** виновно е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва иска и като завишен, счита, че не всички вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ

В тежест на доказване на ищеца по предявения иск са: 1. предпоставките по чл. 45, 1 ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди – в случая имуществени вреди по автомобил и 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност“ между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В тежест на доказване на ответника са фактите, обосноваващи неговото възражение за съпричиняване.

По делото е безспорно, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а. „**“ **“ с рег. № **, както и, че на 08.09.2021 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“ в гр. София, лицето Р. А., като водач на л.а. „**“ **“ с рег. № **, реализира с ищцата, управлявала собственото си л.а. „** с рег. № **, процесното ПТП.

Спорно е кой от двамата водачи е нарушил правилата на ЗДвП и съответно има вина за произшествието.

От кредитираното от съда като компетентно и обосновани, и неоспорено от страните заключение на комплексната съдебно-автотехническа и съдебно-видеотехническа експертиза на вещите лица Й. и К. се установява механизмът на настъпване на удара между двата автомобила. Управляваният от ищцата л.а. „** се движи по ул. „**“, с посока от бул.

„**“ към ул. „**“ и на кръстовището с бул. „**“ ищцата предприема маневра за завой наляво. Паралелно с това и в насрещна посока, в най-дясната лента за движение, се движи л.а. „** **“, като на кръстовището с бул. „**“ водачът на л.а. „** **“ Р. А. навлиза на жълт за него сигнал на светофарната уредба, при което траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Вследствие на удара л.а. „** се измества наляво и реализира ПТП с друг автомобил.

Съгласно заключението на вещите лица ищцата потегля от стоп линията в 12:52:06.806, когато нейният светофар свети зелено, като ударът настъпва вътре в кръстовището в 12:52:36.307. Напротив, водачът на л.а. „** **“ минава своята стоп-линия в 12:52:35.012, когато за него сигналът на светофарната уредба за него е жълт. Също от заключението на вещите лица се установява, че скоростта при навлизане в кръстовището на водача на л.а. „** **“ е 2 пъти по-голяма от скоростта на ищцата – 38,84 км/ч, срещу 18,73 км/ч.

Несъмнено от събраните при изготвяне на експертизата данни, а и от приложените по изисканото н.а.х.д. № 3256/2022 г., СРС, 9-ти с-в, писмени доказателства се установява, че при организацията на светофарната уредба светофарът за ляв завой по ул. „**“, в каквато посока се е движела и ищцата, е с по-кратка продължителност от светофарната уредба за движение направо по ул. „**“.

Съгласно чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. По делото обаче данните са, че в момента, когато ищцата е предприела маневрата за ляв завой – тръгване от стоп-линията в 12:52:06.806 и навлизане в обхвата на камерата, т.е. реално в кръстовището 12:52:11.143, другият водач не е още предприел маневра за навлизане в кръстовището – той потегля от стоп-линията си – и то на жълт сигнал на своя светофар – едва в 12:52:35.012. Съгласно заключението на ваещите лица в 12:52:34 ищцата и третият автомобил, участвал в произшествието, са в самото кръстовище, стоят и завиват наляво, като по този начин ищцата не е нарушила соченото правило на ЗДвП, тъй като в момента на предприемане на своята маневра водачът по пътя с предимство не е започнал своята. Нещо повече, че в този момент - 12:52:35.012, когато последният е предприел маневрата за навлизане в кръстовището, това е станало 2 неправомерно, тъй като от 12:52:33.760 за него светофарът свети в жълт цвят. Водачът на л.а.

„**“ **“ нарушава правилото на чл. 31, ал. 7 ППЗДвП, като навлиза в кръстовището на жълт сигнал, и най-вече потегля (12:52:35.012), след като вече (12:52:34) водачът на л.а. „** e предприел маневра за завой наляво в кръстовището, и по този начин става причина за процесното ПТП и това му виновно поведение обосновава неговата деликтна отговорност и отговорността на ответника, покрил гражданската отговорност на автомобилиста за управлявания л.а. „**“ **“. Недоказано се оказа възражението за съпричиняване на ответника, тъй като поведението на ищцата, като водач на л.а. „** не нарушава нито едно правило на ЗДвП или на правилника за приложението на същия закон.

Доколкото от произшествието вещта, собственост на ищцата, е претъпява вреди, то е възникнало право на обезщетение за последната в тежест на ответника по прекия иск, уреден в чл. 432 КЗ.

По отношение на размера на това право съдът намира следното:

За определяне на размера на обезщетението са приложими законовите правила на чл.

400, ал. 1 КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ, според които застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на щетата към датата на настъпване на застрахователното събитие, като за действителна се смята стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и същото качество, респ. стойността на ремонта на увреденото имущество, срещу която може да бъде възстановено в състоянието отпреди увреждането.

Съдът намира, че методиката за изчисление, която е водеща при експертната оценка, не следва да дерогира разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.

В тази насока е практиката на ВКС – напр. решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о., според което при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери по Методиката. Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес – увреденото лице да се постави в състоянието преди деликта, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части, тоест делинквентът, а и застрахователят на неговата гражданска отговорност, следва да понесе отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

Съгласно заключението на вещите лица всички вреди по процесния л.а. „**, подробно описани от вещите лица, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съгласно заключението стойността за възстановяване на автомобила към датата на произшествието е 11142,10 лв., респ. 5696,87 евро.

Искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5696,87 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 08.04.2025 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата.

Ищцата е сторила разноски от 227,87 евро за държавна такса, 500 евро депозит за вещо лице, 710 евро адвокатски хонорар, общо 1437,87 евро, които следва да й се възстановят от ответника.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на А. В. П., ЕГН **********, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5696,87 евро обезщетение за имуществени вреди по л.а. „** с рег. № **, причинени при ПТП на 08.09.2021 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“ виновно от водача на л.а. „**“ **“ с рег. № **, дължима от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/23121000974361, в е д н о със законната лихва от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1437,87 евро разноски, сторени в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4