Решение № 785 от 28.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Красимир Т. Василев

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500804 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8474/02.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, чрез процесуалните им представители срещу решение № 3893/09.12.2022г. постановено по гр.д.№ 4580/2022г., с което е ОБЯВЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059 сключеният между ответниците Ж. С.

В. и А. Д. В. брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в Службата по вписвания с вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В ЧАСТТА, в която съгласно чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо имущество е избран законов режим на разделност и са признати за изключителна собственост на съпругата А. Д. В., следните имоти – 1. Ателие № 6, находящо се на адрес гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.31 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., находящо се в жилищна сграда с ид. ********* разположена в ПИ с ид. ********; 2. 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор ******** по КККР на гр.Варна; 3. Паркомясто № 4, находящо се на адрес гр.Варна, 1 ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна, находящо се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********; 4. Паркомясто № 5, находящо се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с ид. *********.О.Д.К. по КККР на гр.Варна, находяши се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********;

5. 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с ид.******** по КККР на гр. Варна, до размера на ½ ид.част собственост на ответника Ж. С. В., на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и въззивниците Ж. С.

В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН ********** СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059 сумата от 437,03 лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивниците – Ж. С. В. и А. Д. В., чрез процесуалните си представители оспорват решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.

Посочват, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е обсъдил възраженията на ответниците по иска, че Ж. В. е бил страна по договора за кредит, но не е получил паричната сума по кредита, а участието му е имало за цел да обезпечи изпълнението на кредитното правоотношение възникнало с главния длъжник „Бул Аква Фиш“ ООД. Считат, че издадената срещу него и главния длъжник заповед за изпълнение не формира сила на пресъдено нещо, поради което е допустимо формирането на самостоятелни изводи за качеството, в което е участвал Ж. В. при сключването на договора за кредит, а именно поръчител за чуждо задължение, а не солидарен длъжник. На това основание считат, че отговорността му е акцесорна и реализирането и е обвързано със срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, който по отношение на Ж. В. е изтекъл на 20.06.2020г. – 6 месеца след настъпване изискуемостта на целия дълг /20.12.2019г./. Посочват, че предвид участието в кредитното правоотношение като поръчител, Ж. В. придобива качеството длъжник едва от момента на издаване на изпълнителния лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, а не от момента на сключване на договора за кредит на 22.06.2018г.

Оспорват се и изводите на съда за момента на възникване на кредиторовото качество, като считат че както спрямо главния длъжник, така и спрямо поръчителя това е моментът на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На това основание посочват, че брачния договор се явява сключен преди възникване на вземането на кредитора, т.е преди Ж. В. да стане длъжник на „Българска банка за развитие“ ЕАД.

Оспорват се и всички предпоставки за обявяване относителната недействителност на брачния договор сключен между ответниците по иска в това число и знанието за увреждане у длъжника Ж. В. и у третото лице-приобретател – А. В.. Излагат, че въззивникът В. нито е съзнавал, нито е целял чрез сключването на брачният договор от 19.12.2019г. да увреди кредитора – ищец, предвид наличието на предоставени достатъчни на брой и стойност обезпечения на кредита, както и с оглед на факта, че разпореденото с брачния договор имущество е на стойност 36006,70 лева и същото не е служило за обезпечение на дълга.

2

Посочва също, че кредитът е бил застрахован на 90% от кредитния лимит, което ведно с предоставените други обезпечения са осигурили „свръх обезпеченост“ на кредитната сделка и възможност за удовлетворяване на кредиторовото вземане.

Излагат, че в резултат на постигнато споразумение с Ж. В. от 01.06.2022г. и извършено частично погасяване на задължението в размер на 100000 лева, „Българска банка за развитие“ ЕАД доброволно се е отказала от част от дадените обезпечения – личен имот на В. в гр.Добрич, поради което сключването на брачния договор и извършеното с него разпореждане с ид.части от имотите не са увреждащи за кредитора.

Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Поддържа твърденията си, че Ж. В. е солидарен длъжник по договора за банков кредит № 940/22.06.2018г. както и че в това качество е подписал последващо постигнатото споразумение с банката от 01.06.2022г. за частично погасяване на задължението. Посочва, че солидарното качество, с което встъпва в договора за кредит му е било известно от момента на подписването му, ведно с погасителния план и последващите анекси. На това основание счита, че към датата на сключване на атакувания като относително недействителен брачен договор от 19.12.2019г. е било налице и знанието му за увреждане на кредитора. Заявява становище за неоснователност на възраженията на въззивниците, че знанието за увреждане се преодолява от знанието че са предоставени достатъчен брой и обем обезпечения на кредитното задължение, тъй като съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора, а не само това което е послужило като първоначално обезпечение. Оспорват се и възраженията на ответниците по иска, че в следствие на извършените частични плащания, както и плащането на застрахователно обезщетение по кредита е погасено цялото задължение по договора и е отпаднало кредиторовото качество. Поддържа, че Ж. В. е длъжник по договора за кредит считано от момента на сключването му през 2018г., поради което намерението му за увреждане на кредитора чрез последващото сключване на брачния договор през 2019г. се предполага – за него, както и за приобретателя – неговата съпруга. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание във въззивната инстанция въззивниците Ж. В. и А. В., чрез процесуалните си представители поддържат жалбата и молят да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено, а предявеният иск бъде отхвърлен. Поддържа заявените възражения за това, че Ж. В. няма качеството на солидарен длъжник, а поръчител на задължението на главния длъжник „Бул Аква Фиш“ ООД. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

3

Въззиваемата страна „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Варненският районен съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД от „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059 срещу Ж. С. В. и А. Д. В. за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV в частта, в която съгласно чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо имущество се прилага законов режим на разделност и същите стават изключителна собственост на съпругата, а именно: 1. Ателие № 6, находящо се на адрес гр.

Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.31 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., находящо се в жилищна сграда с ид.

********* разположена в ПИ с ид. ********; 2. 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор ******** по КККР на гр.Варна; 3. Паркомясто № 4, находящо се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна, находящо се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********; 4. Паркомясто № 5, находящо се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с ид. *********.О.Д.К. по КККР на гр.Варна, находяши се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********;

5. 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с ид.******** по КККР на гр. Варна до размер на ½ ид.част от горепосочените имоти, собственост на ответника Ж. С. В..

Ищецът - „Българска банка за развитие“ ЕАД твърди, че има качество на кредитор спрямо ответника Ж. В., който договарял в качеството на солидарен съдлъжник на кредитополучателя „Бул Аква Фиш“ ООД по договор за банков кредит № 940/22.06.2018г. и анекси № 1/2018г., № 2/2018г. и № 3/2019г. към него с размер на кредита от 2570000 лева.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора, с писмо от 24.09.2019г. банката уведомила кредитополучателя и съдлъжника за допуснатото просрочие и упражнила правото си да обяви вземането по договора за изцяло предсрочно изискуемо. За събиране на вземанията си, ищецът се снабдил срещу кредитополучателя и съдлъжника Ж.

В. със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист издадени на 23.11.2020г. по ч.гр.д. № 3243/2020г. по описа на РС-Добрич.

4

По молба на кредитора „Българска банка за развитие“ ЕАД от 04.12.2020г. било образувано изп.дело № 591/2020г. по описа на ЧСИ рег. № 901 с район на действие ОС Добрич. Заповедта за незабавно изпълнение не била оспорена от длъжниците и влязла в сила. Посочва, че понастоящем задълженията на ответника В. в качеството му на солидарен длъжник по договора за кредит са изцяло изискуеми и не са погасени. Твърди, че след възникване на вземанията по договора за кредит, с процесния брачен договор от 19.12.2019г. ответникът В. се е разпоредил със свое имущество безвъзмедно в полза на съпругата си – А.