Разпореждане № 102599 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 102599 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110122933 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Б. Я., подадена чрез процесуалния представител адв. П. А., против Б. А. К..

При извършване на задължителната служебна проверка по чл. 129, ал. 1 от ГПК относно редовността на исковата молба, съдът констатира, че същата страда от съществени пороци.

Налице са дълбоки, взаимноизключващи се противоречия между изложените в обстоятелствената част фактически твърдения и формулирания петитум, както и недопустимо смесване на различни материалноправни институти и предявяване на чужди права пред съд без законно основание.

Относно иска с правна квалификация чл. 61 от ЗС (Прекратяване на ползването) Ищцата Н. Я. се легитимира като собственик на „голата собственост“ върху процесния апартамент, като вещното право на ползване е учредено съвместно (при условията на съползване) в полза на три лица: ответника Б. К., Снежанка К.а (баба на ищцата) и Венелина К.а-Я. (майка на ищцата).

Налице е противоречие относно неизпълнението на задълженията (чл. 57 във вр. с чл.

61 от ЗС): С разпоредбата на чл. 61 ЗС е уредена възможността собственикът на един недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учредено вещно право на ползване на имота му, ако ползвателят, въпреки отправено му предупреждение, 1) продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително увреждане - каквито твърдения в искова молба не се съдържат ( напротив съдържат се твърдения, че ответникът не позлва реално вещта - доколкото е изложено, че ответникът заплашвал в телефонен разговор другият ползвател - че ще се върне и ще въдвори ред..., 2) ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта ( каквито твърдения отново не се съдържат.

Основанието от което ищецът в обстоятеслствената част на исков а молба твърди да има право да иска от съда прекратяване на учреденото вещно право на позлване е осъществяван 1 тормоз над другия вещен ползвател, като с горното ответникът пречил на другия ползвател да позлва имота по предназначение и с това се твърди да се нарушават задълженията му като позлвате, а при проявата на физическа агресия, застрашавал целостта на имота.

Едновременно с това се сдържат твърдения, че ответникът не се намира фактически в имота, тоест не държи фактическата власт и не упражнява правото на позлване.

Същевременно обаче, в същата обстоятелствена част ищцата изрично посочва и представя доказателства, че всички дължими данъци, такси и консумативи са изцяло заплатени от другото ползващо се лице – нейната баба Снежанка Бранкова. От правна страна, след като публичните и частните задължения, тежащи върху имота, са погасени чрез плащане, за общината и доставчиците не съществува непогасено вземане, нито пък имотът е застрашен от принудително изпълнение. Вътрешните финансови отношения между тримата съползватели (кой колко е платил и правото на регрес помежду им) съставляват изцяло техни лични облигационни отношения. Тези вътрешни отношения не рефлектират върху патримониума на голия собственик и не могат да послужат като материалноправно основание за предявяване на иск по чл. 61 от ЗС от страна на собственика. Собственикът няма правен интерес и легитимация да иска прекратяване на вещно право на основание разплатени задължения.

Като основен фактически довод за прекратяване правото на ползване ищцата изтъква обстоятелството, че ответникът упражнява физически и психически тормоз над баба Снежанка Бранкова и пречи да ползва апартамента съобразно правата . Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда, освен в предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Правото на защита срещу пречене и нарушено право на ползване е лично вещно и посесорно право на засегнатия ползвател (бабата Снежанка), което тя може да реализира лично чрез искове по чл. 75, чл. 76 от ЗС или по реда на ЗЗДН и СК. Голият собственик ищцата няма правосубектност да релевира нарушения срещу ползването на трети лица като основание за своя собствен иск по чл. 61 от ЗС. Собственикът не притежава правото на ползване и за него не възникват вреди от това, че едно ползващо лице пречи на друго такова.

Вторият предявен иск е квалифициран като ревандикационен по чл. 108 от ЗС, като в петитума се иска ответникът да бъде осъден да „предаде правото на ползване“ респективно да предаде държането на имота на голия собственик.

Абсолютна процесуална и материалноправна предпоставка за уважаването на иска по чл.

108 от ЗС е към момента на предявяването му ответникът да упражнява фактическа власт (владение или държане) върху имота без правно основание. В обстоятелствената част на исковата молба обаче самата ищца твърди, че ответникът Б. К. не се намира в имота и не упражнява фактическа власт върху него, тъй като е принудително отстранен по силата на Заповед за незабавна защита № 194/04.07.2025 г. по дело за домашно насилие, както и по силата на съдебно решение по бракоразводно дело, предоставило ползването на семейното жилище изцяло на бабата Снежанка Бранкова. Твърдението, че ответникът „заявявал, че ще се завърне в имота веднага след изтичане на защитната заповед на 04.01.2027 г.“, 2 представлява твърдение за бъдещо несигурно събитие и евентуално намерение, но не и за настоящо упражняване на фактическа власт. Иск по чл. 108 от ЗС не може да бъде предявен превантивно срещу лице, което не владее и не държи имота към датата на подаване на исковата молба.

Тъй като върху имота има учредено и действащо вещно право на ползване в полза на други две лица, които не са страна по делото и чиито права не са прекратени, голият собственик няма право да иска фактическата власт да бъде предадена лично на него, нито на фактическата фалст - ното на правото на позлване - доколкото последното принадлежи на всички позлватели не в идеални части а общо, тъй като тищцата не притежава правото да ползва и държи вещта, поради което отново ицата следва да посочи правен интерес от предявяване на чужди права или от предявяване на иск - за който се твърди от една страна, че имотът не се позлва и фактическата власт не се намира у ответника, а едновременно с това се иска предаване на последната.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от Н. Б. Я. против Б. А. К..

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника:

По претенцията за прекратяване на вещното право на ползване

Ползва ли се имота към момнетана предявяване на искова молба от ответника изобщо както и

Да изложи ясно и непротиворечиво конкретните факти, на които основава искането си за прекратяване на учреденото в полза на ответника вещно право на ползване, като посочи на кое от предвидените в чл. 61 ЗС основания се позовава, а именно: служене с вещта по начин, който я застрашава от разрушаване или значително повреждане да опише ясно и конкректно; съществено нарушение на задълженията на ползвателя;/Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани 1/ със заплащане на разноските, свързани с ползването - в т.ч. данъци, такси; 2/ с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/.- да опише ясно и конкректно; съществено изменение на вещта - не се твърди в искова молба.

Ако поддържа, че ответникът си служи с имота по начин, който го застрашава от разрушаване или значително повреждане, да посочи: като отстрани противоречието с изложеното в обстоятелствената част на искова молба, /че ответникът не се намира в имота/ и да посочи: в какво конкретно се състои това поведение, акто взме предвид, че общи твърдения за агресивно поведение, заплахи или домашно насилие, без посочване на 3 конкретно застрашаване на вещта, не позволяват да се установи фактическото основание на иска по чл. 61 ЗС.

Ако поддържа, че ответникът нарушава съществените си задължения като ползвател, да посочи: кои точно задължения по чл. 57 ЗС или други произтичащи от вещното право на ползване задължения са нарушени; в какви конкретни действия или бездействия се изразява нарушението; защо според ищцата нарушението е съществено. като във връзка с твърденията за неплащане на данъци, такси и консумативни разходи да уточни: кои конкретни задължения не са изпълнени от ответника; за какъв период и в какъв размер са били дължими; дали тези задължения са останали непогасени, или са платени от Снежанка Бранкова; ако са платени от другия ползвател, на какво основание ищцата счита, че вътрешните разплащателни отношения между съползвателите обосновават нейно самостоятелно право да иска прекратяване на правото на ползване на ответника.

Да посочи какъв е правният интерес от предявяване на чужди - нарушението на личното право на ползване, владението или държането на Снежанка Бранкова Ако ищцата поддържа, че защитава правата на Снежанка Бранкова, да посочи предвиденото в закона основание, което предоставя право да предявява от свое име чужди права пред съд съобразно чл. 26, ал. 2 ГПК.

Да отстрани противоречието между твърденията, че ответникът не пребивава в имота и не упражнява правото си на ползване поради принудителното му отстраняване, и твърденията, че понастоящем чрез начина, по който използва имота, нарушава задълженията си като ползвател или застрашава целостта на вещта.

Да уточни дали иска прекратяване само на учреденото в полза на Б. А. К. право на ползване, при запазване на правата на останалите двама ползватели, като формулира точен петитум с индивидуализация на: имота; акта, с който е учредено правото на ползване; лицето, чието право се иска да бъде прекратено; обема на правото, чието прекратяване се претендира.

По претенцията по чл. 108 ЗС

Да уточни какъв точно иск предявява срещу ответника и каква защита търси, като отстрани противоречието между посочената правна квалификация по чл. 108 ЗС и искането ответникът да „предаде правото на ползване“ като вземе предвид, че правото на ползване е ограничено вещно право и като уточни дали иска предаване на фактическа власт, като да твърди, че след уважаване евентуално на главни иск - ответникът няма прво да позлва имота ( каквото ползване изобщо не се и твърди) то трябва да предаде фактическата власт на собственика, но следв да вземе предвид, че прекратяване право на позлване на един вещен ползвател, доколкото е налице учредено рарво на ползване у трети за процеса лица, и доколкото правото на позлване е неделимо и общо за последните неучастващи в спора лица, следва да обоснове правен интетрес от предявяване на такова искане за защота от съдабж- от една страна защото не се твърди да се ползва с фактическата власт ответника - а от друга поради налиичето на учредено право на ползване на целия имот 4 у други неучастващи в процеса лица.

Ако искането за предаване на фактическата власт е предявено като последица от евентуалното уважаване на иска по чл. 61 ЗС, да посочи изрично: дали исковете са съединени кумулативно или при условията на евентуалност; при настъпването на какво процесуално условие съдът следва да разгледа втория иск; на кого конкретно се иска да бъде предадена фактическата власт след евентуалното прекратяване на правото на ползване на ответника, като се съобразят запазените права на останалите ползватели.

УКАЗВА на ищцата, че съдът определя правната квалификация на предявените искове въз основа на изложените факти и заявения петитум, но не може служебно да избира вместо нея кои факти поддържа, чии права защитава и каква конкретна защита иска.

УКАЗВА на ищцата, че уточняващата молба следва да бъде подписана от нея или от надлежно упълномощения процесуален представител и представена с препис за ответника.