Решение № 74 от 07.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Казанлък, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100068 по описа за 2024 година

Предявен иск за обявяване недействителност на договор с правно основание чл. 26 ЗЗД и при условията на евентуалност – иск за обявяване нищожност на клауза от същия договор.

Ищецът В. И. П. с ЕГН: ********** моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи на основание чл. 22 ГПK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, нищожността на договор за потребителски кредит № 755997, сключен между В. И. П. и „С.к.“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата чл. 6 ал. 2 от договор за потребителски креди № 755997, сключен между В. И. П. и „С.к.“ ООД като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 28.10.2022 г. между В. П. в качеството й на заемополучател и „С.к.“ ООД в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № 755997. С чл. 3 от договора страните уговорили основните параметри на правоотношението: размерът на заема - 1300 лв., 1 краен срок за погасяване 29.04.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, начин и срок за връщане на заема - на 18 месечни вноски, дължими с падеж понеделник, от които 4 вноски по 43,39 лв. и 14 вноски по 117,75 лв. Съгласно чл. 3, т. 5 от договора годишният процент на разходите е в размер на 48,22 %.

В чл. 6.1 от договора страните договорили, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, при конкретни условия: при един поръчител същият да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Видно от чл. 6 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл.

6.1 се дължи фиксирана неустойка в размер на 2641,94 лв. Твърди, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на договора й е начислена така наречената неустойката в размер на 2641,94 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 248 лв., а общото задължение става в размер на 4397,64 лв. (след предоставена отстъпка в размер на 66,36 лв.). Уговорената в чл. 6 от договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. С уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/- чл. 19, ал. 4 от 3ПK. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане в рамките разрешени от закона. Действително обаче вземането отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК и представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и се задължи от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението 2 на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от 3ПK тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не мога нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. 3ПK изисква кредиторът предварително да оцени кредитоспособността на длъжника.

С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл.

Съгласно представеният погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 522,06 лв., а неустойката e в размер на 2641,94 лв., с което реалният ГПР става 638,12% Определянето в договора на сумата в размер на 2641,94 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщи те й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна - противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.

Нарушава основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Твърди, че видно от т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заета та сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 203,23% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди 3 обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Позовава се на Р № 181/ 26.02.2015 г., по т.д. 4386/2013 г. на ВКС, 2-ро отделение, т.к. и Р № 247/11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС.

Моли съда да има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

При забава от страна на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПK. Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Счита клаузата на чл. 6.2 от договора за изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП като твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена.

Налице са основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита.

Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор но чл. 22 от ЗПК. Позовава се на Р № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657/2021 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд: „...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и 4 неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.“ В хода на производството заявява, че признава предявения насрещен иск за сумата 710,36 лв.

Ответникът „С.к.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. взема становище, че претенциите на ищцата за обявяване нищожността на договора, а в условията на евентуалност - на неустоечната клауза от договор за кредит № 755997 на посочените в исковата молба основания по ЗПК, ЗЗД и ЗЗП са неоснователни.

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея и настоящият случай счита че е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда, по който е сключен процесния договор. Представеният лог файл по договор за паричен заем № 755997 от 28.10.2022 г. проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитните правоотношения на страните. Ищцата е попълнила искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения й на 28.10.2022 г. на имейл адрес velina [email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Общите условия на „С.к.” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” са публично достъпни на https://credirect.bg/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищцата при кандидатстването й за кредит, респективно приети, което е видно от съответните позиции на лог файла. С този документ изцяло опровергава твърдението на ищеца, че клаузите в него са в противоречие с принципа добрите нрави, добросъвестност и справедливост. Видно от лог файла още 5 преди подписване на договора за заем ищцата е била наясно с всички условия по договора, сама е избрал параметрите и условията на договора. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.

Нещо повече, настоящият договор е вторият поред между страните с клауза за неустойка.

Видно от чл. 6.1 от договора с него се рефинансира, сключеният на 17.03.2022 г. договор (оспорен по гр. д. № 67/2024 г.), а след сключването му, ищцата е инициирала сключването на още два договора при същите условия.

И по четирите правоотношения са преминати едни и същи стъпки за отпускане и сключване. Така към датата на настоящия кредит ищцата е била напълно наясно с процесната клауза за неустойка и последиците от нея. От фактическата обстановка по случая прави извода, че г-жа П. е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Изтеглила е кредити, избирайки конкретните услуги, които да ползва, а впоследствие инициира производства, по които да й бъдат присъдени разноски, очевидно с единствената цел да увреди кредитора си. В случай, че ищцата беше добросъвестна, имала е цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ по процесния договор съгласно чл. 29 ЗПК, което право е посочено изрично в СЕФ, Общите условия и договора, в който случай последиците за нея щяха да бъдат същите като при успешно проведено дело срещу „С.к.“ ООД, но с тази разлика, че нямаше да се намесват трети за спора страни, да се дължат разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения. Вместо да направи това, ищцата е сключила четири договора при идентични условия за кредитен продукт. Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия.