Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 04.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 26/2025
Вид
Решение № 85
Подписан
04.06.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. К., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500026 по описа за 2025 година

С решение № 299/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1104/2023 г. по описа на Районен съд - К., на основание чл. 55, ал.1, предл. III ЗЗД „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1766, район М., ж.к. М. 4, бул./ул. Б.п. С., е осъдено да заплати на Е. С. П.И., с ЕГН **********, от гр. К., кв. В., бл.26, вх.Г, ет.1, ап.44, сумата от 314, 95 (триста и четиринадесет лева и 95 ст.) лева, представляваща платените от ищцата на отпаднало основание 5 месечни лизингови вноски от по 62.99 лв., в периода от месец април 2023 г. до месец август 2023 г., по сключения между страните на 01.10.2022 г. договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 352596762123314, с код на договора ***, неразделна част от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, за моб. номер +359*********, с код на договора ***, който договор за лизинг е развален считано от 01.04.2023 г. Със същото решени е отхвърлен предявеният от Е. С. П.И. против „Й.Б.“ ЕАД иск за разликата над присъдената сума от 314, 95 (триста и четиринадесет лева и 95 ст.) лева до пълния предявен размер от 629.90 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет ст.), представляваща лизинговите вноски за периода от месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г.

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№ 551/03.02.2025г., подадена от Е. С. П.И. от гр.К., чрез адв. А. М. от АК-Стара Загора, против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск. Решението в тази му част се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се съображения. Иска се неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен в частта за лизинговите вноски за периода 01.11.2022г. – 01.04.2023г. Не се представят нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от „Й.Б.“ ЕАД, против първоинстанционното решение, в осъдителната му част. Решението в тази му част се обжалва като неправилно и необосновано, за което се излагат съображения. Иска се неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като необоснован и недоказан.

Постъпил чрез ЕПЕП е отговор на насрещната въззивна жалба с вх.№ 982/27.01.2025г. /по описа на РС-К./, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска тя да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването, и като допустими следва да се разгледат по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

По фактите:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Е. С. П.И. от гр. К., против „Й.Б.“ ЕАД, с която против ответника е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД, с който се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 629.90 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и деветдесет ст.), представляваща платените от ищцата 10 месечни лизингови вноски от по 62.99 лв., в периода от 01.11.2022 г. до 01.08.2023г., по сключения между страните на 01.10.2022 г. договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 2

352596762123314, с код на договора ***, неразделна част от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, за моб. номер +359*********, с код на договора ***, който договор за лизинг е развален.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за лизинг, като мобилният апарат, предмет на договора, дал дефект, който не бил отстранен въпреки направено от нея искане за това. Претендира връщане на платените от нея лизингови вноски, поради разваляне на договора. Иска присъждане на разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като възразява, че не се налице основанията за разваляне на процесния договор. Претендира разноски.

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за лизинг на мобилен апарат SAMSUNG, модел GALAXY S22 5G 256GB Black, със сериен номер 352596762123314. С договора страните са се съгласили лизингополучателят да заплати цената на устройството на вноски по погасителен план за периода 01.11.2022г. – 01.09.2024г., с месечна вноска в размер на 62,99лв.

Пет месеца след сключването на договора, на 09.03.2023 г. ищцата предявила рекламация с твърдения, че мобилният апарат започнал да дава множество дефекти - аудио проблем; проблеми със звъненето - като звънне и се изключва; проблем при комуникацията; батерията не издържала повече от 12 часа; без да се ползва телефонът се рестартирал; наличен проблем с говорителя; и липса добър обхват. Рекламацията била предявена в магазин на ответника, находящ се в гр. К., бул. „Т.“ № . За това на 09.03.2023 г. бил съставен протокол за приемане на устройство, като при приемането било констатирано, че мобилното устройство е запазено и няма външни дефекти.

След предявената рекламация телефонът бил изпратен в сервиз. Сервизът приел устройството, а за ремонта бил съставен документ от 16.03.2023 г., от който се установява, че апаратът е престоял в сервиза един ден, че има драскотини и ожулвания, както и че е ремонтиран.

На 18.03.2023 г. ищцата отново предала телефона за сервиз, в същия магазин на ответника, за което бил съставен протокол за приемане на устройство. В него били описани следните дефекти: проблем със зареждане, проблем с дисплея, пръстовият отпечатък не работи, телефонът не е 3 херметизиран. За ремонта бил съставен протокол 9102989510 от 22.03.2023г., в който било посочено, че телефонът не е херметизиран добре, като на ищцата е отказано обслужване поради размит стикер за влага и вода в камерите.

След отказа за гаранционно обслужване ищцата депозирала жалба до ответника (л.97), в което направила изявление, че тъй като й е отказано гаранционно обслужване, желае да й бъде възстановена платената до момента сума или устройството да бъде заменено с ново. На 27.03.2023 г., тя получила съобщение от ответника, че й е отказано гаранционно обслужване поради размит стикер за влага и вода в камерите. Процесният мобилен апарат не бил поправен или заменен от търговеца, като същият се намира във фактическа власт на лизингодателя.

Ответникът изрично признава факта, че ищцата е платила лизинговите вноски, посочени в исковата молба.

При така установеното по делото, от правна страна съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав в пълна степен споделя правните съждения, изложени в атакувания съдебен акт, досежно естеството на договора за лизинг, неговата правна природа, задълженията на страните по този договор, поведение при дефект на вещта и изключението, че единствено при финансовия лизинг рискът от погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. Безсъмнено, в казуса страните са сключили договор за лизинг на мобилен апарат, т.е. рискът от проявата на дефект е за лизингодателя, който следва да отстрани дефекта за своя сметка.

Безспорно е и, че още при първото предявяване на рекламация на 09.03.2023г. лизингодателят е приел вещта за ремонт в посочен от него сервиз, като е съставен протокол, че същата е ремонтирана. Т.е., изявленията в този протокол съставляват признание на неизгоден за ответника факт, а именно - че вещта е дала дефект. Вписано е в протокола, съставен от магазин – централен сервиз /л.12/, че вещта е престояла в сервиз 1 ден и е върната от сервиз на 14.03.2022г.

От значение в случая е поведението на страните при повторното дефектиране на вещта, което е описано при предаването й за сервиз на 18.03.2022г. В протокола за предаването й е посочено, че повредата се 4 изразява в проблем със зареждане, проблем с дисплей, и че пръстовият отпечатък не работи. На 22.03.2022г. /л.13 гръб/ ответникът е отказал гаранционното обслужване на вещта, с довод, че устройството не е херметизирано и има следи от размит стикер за влага.

Задължение на ответника е да предостави годна за ползване вещ за срока на договора, при което гаранционният сервиз е задължение на лизингодателя за това вещта да отговаря за определен период от време на определени параметри при ползването й. С отговора си ответникът твърди, но не доказва в процеса това свое твърдение, че вещта да е дала дефект вследствие на неправилната й употреба от ищцата. Тъй като специфика на процесния мобилен апарат е, че той е водоустойчив, и като не се представят доказателства за това, че е бил разхерметизиран поради неправилна употреба от потребителя, дори в него да е проникнала влага, това не е съставлявало основание за отказ да бъде ремонтиран.

Направеното от ищцата на 25.03.2023 г. изявление, че иска или нов мобилен апарат или връщане на даденото по договора, представлява по съществото си изявление за разваляне на договора. По силата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В казуса това е сторено.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в първоинстанционното решение за това, че доколкото ищецът не е определил изричен срок за изпълнение, ответникът е следвало да престира годна за ползване вещ в разумен срок, който в случая се явява едноседмичния такъв. И, тъй като в този срок това не е сторено, изявлението за разваляне е породило правен ефект считано от 01.04.2023 г., от който момент искът се явява основателен. Тук следва изрично да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.

88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие, освен при договорите за периодично изпълнение, какъвто е и процесният договор.

По изложените съображения искът следва да се отхвърли за лизинговите вноски, платени от ищцата преди вещта да е дала дефект, тъй 5 като в този период лизингодателят е изпълнил задължението си за ползване на вещта, и съответно той /този период/ не се обхваща от изявлението за разваляне на договора.

В обобщение, като е достигнал до същите изводи първоинстанциоиннят съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди.

При този изход на спора разноските на страните следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/01.07.2024 г., постановено по гр. д.

№ 1104/2023 г. по описа на Районен съд – К..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6