Определение № 424 от 04.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. ХАСКОВО, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500025 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 415, ал. 5 и чл. 407 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от Т. И. Р., чрез адв. С. Н. против Определение № 2287/16.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 408/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е обезсилена, издадената по делото Заповед № 176/23.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, в частта на присъдената главница в размер на 112.92 лева и обезщетение за забава в размер на 6.24 лева.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя твърди, че е подал възражение по чл. 414а ГПК, а не обикновено възражение по чл. 414 ГПК, поради което постъпилото от заявителя становище, че му се дължат разноските в заповедното производство било извън срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК. Поради това издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение следвало да бъде обезсилена изцяло, включително и в частта за разноските. На следващо място се твърди, че след като съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК, то съгласно ал. 5 от същия член когато заявителя не е предявил иска си, съдът отново е следвало да обезсили издадената заповед изцяло, включително и за разноските. Жалбоподателя счита, че е платил претендираната сума преди да е разбрал за издадената 1 заповед за изпълнение и поради това не е станал причина за завеждане на делото. Поради това счита, че не дължи разноски в заповедното производство и искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да обезсили изцяло, издадената по делото Заповед № 176/23.02.2024 г.

Производството е образувано и по частна жалба, подадена Т. И. Р., чрез адв. С. Н. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Изпълнителен лист № 255/18.02.2025 г., по ч. гр. д. № 408/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.

В частната жалба са изложени съображение, че в настоящият случай не са били налице предпоставките по чл. 406, ал. 1 във вр. чл. 404 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на Определение № 2287/16.12.2024 г., с което частично е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Счита, че поради това заповедта за изпълнение не е влязла в сила и не подлежала на изпълнение. Твърди също, че посоченото определение на съда не било влязло в сила, тъй като не му било връчено. Отново са развити съображения, относно неправилността на посоченото определение, поради това, че съдът следвало да обезсили заповедта изцяло. По тези съображения иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издаденият с него изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрк. Г. К., с който се оспорва частната жалба срещу Определение № 2287/16.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 408/2024 г. по описа на Районен съд Хасково. Изложени са съображения за правилността на обжалвания съдебен акт, поради приложението на предписаното в т. 10в от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като длъжникът бил заплатил претендираната главница, обецщетение за забава и законна лихва, но не бил платил направените в заповедното производство разноски.

Поради това искането към въззивната инстанция е да потвърди обжалваният съдебен акт. Страната не е взела становище по другата частна жалба.

Окръжен съд Хасково, като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

По частната жалба против Определение № 2287/16.12.2024 г., 2 постановено по ч. гр. д. № 408/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по заявление по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. И. Р. за следните суми: 112.92 лева – главница, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.09.2023 г. – 20.02.2024 г. в размер на 6.04 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски в размер на 75 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Районен съд Хасково е издал Заповед № 176/23.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение за така посочените суми, като е изпратил препис от същата на заявителя и на длъжника.

На 21.05.2024 г. е постъпило възражение на основание чл. 414а, ал. 1 ГПК от Т. И. Р., чрез адв. С. Н., към което е приложено доказателство за изпълнено задължение в размер на 123 лева и пълномощно за адвоката. Във възражението длъжникът заявява, че е платил изцяло задължението на 21.05.2024 г., поради което счита, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и възразява срещу същата.

Издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на Т. И. Р. по реда на чл. 47 ГПК със залепено на 14.09.2024 г. уведомление. С разпореждане от 03.10.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и поради това е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Това разпореждане е получено от ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на 14.11.2024 г. На 22.11.2024 г. е постъпило становище от заявителя, в което се заявява, че длъжникът е изплатил вземането му за главница, обезщетение за забава и законна лихва, но са останали неизплатени направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева. Поради това счита, че съгласно указанията, дадени в т.10в от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да му бъде издаден изпълнителен лист за тази сума. Посочена е банкова сметка за доброволно плащане от длъжника.

За да постанови обжалваното определение, Районен съд Хасково е 3 приел, че тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му.

Тъй като по делото било постъпило становище от заявителя, че длъжникът му е платил сумите по заповедта, с изключение на разноските и доколкото иск по чл. 422 ГПК не бил предявен, издадената заповед за изпълнение следвало да бъде частично обезсилена, като същата остане само в частта за разноските.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, така постановеното от първоинстанционния съд определение за правилно като краен резултат, по следните съображения:

Постъпилото по делото възражение от Т. Т., чрез адв. С. Н. от външна страна носи някой от признаците на възражение по чл. 414а ГПК. На първо място твърди се, че претендираната сума не се дължи, тъй като същата е платена. Представени са и доказателства за това. От друга страна обаче не се твърди плащането да е станало в срока за доброволно изпълнение по издадената заповед. В конкретната ситуация това е от значение, доколкото издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с изтичането на двуседмичен срок от 14.09.2024 г., когато на входната врата на посочения за него адрес е било залепено уведомлението. Съответно заповедния съд е бил изправен пред колизия на няколко основания за продължаване на заповедното производство. От една страна постъпило е възражение, в което се твърди, че е платено, това възражение обаче формално е постъпило преди редовното уведомяване на длъжника за издадената заповед, от друга страна също връчването на издадената заповед е станало по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от своя страна даването на указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че във подаденото от длъжника възражение не е отправено изрично изявление относно дължимостта на разноските в заповедното производство така, както изисква чл. 414а, ал. 3 ГПК. Съответно към този момент в производство не може да се приеме, че е налице оспорване на вземането за разноските. От представените доказателства видно е, че платената от длъжника сума покрива сумите по издадената заповед, с изключение на разноските. Поради това и доколкото, както бе посочено формално не изпълнено изискването на чл. 414а ГПК за плащане в срока на доброволно изпълнение, настоящият състав 4 намира, че първоинстанционният съд правилно е продължил процедурата по реда на чл. 415 ГПК.

Постъпило е становище от заявителя, в което се посочва, че длъжникът е платил претендираните суми след образуване на заповедното производство, поради което не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 422 ГПК. Въпреки това заявителя посочва, че все още му се дължат разноски в заповедното производство и доколкото същите не могат да бъде предмет на самостоятелен иск по чл. 422 ГПК, то за тях заповедта следва да остане в сила и да се издаде изпълнителен лист. В този смисъл са и указанията дадени в т.

10в тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това правилно, макар и с грешни мотиви, първоинстанционният съд е обезсилил частично издадената заповед, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Неоснователно е възражението, че съгласно чл. 415 ГПК, когато не се предяви иск по чл. 422 ГПК заповедта винаги се обезсилва изцяло. В ал. 5 на чл. 415 ГПК е предвидено, че заповедта се обезсилва частично или изцяло.

Това е така, защото както бе посочено, разноските в заповедното производство не могат да бъдат самостоятелно предмет на иск по чл. 422 ГПК, затова във случаите, в които разноските не са оспорени по реда на чл. 413 ГПК, а необходимостта от установяване на вземането с иск е отпаднала, въпреки постъпило по делото възражение, то заповедта следва да остане в сила в частта за разноските, за да може по нея да се издаде изпълнителен лист.

Всъщност това обхваща именно хипотезата, в която сме в настоящата ситуация. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК е било погасено от длъжника, но същият не е оспорил разноските и/или е станал повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски. В настоящият случай вземането е погасено безспорно след издаване на процесната заповед за изпълнение, от друга страна разноските не са били обжалвани изрично, а изпълнението формално е извършено извън срока за доброволно изпълнение.

За пълнота следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че подаденото възражение е по чл. 414а ГПК, крайният извод на първоинстанционният съд отново се явява правилен. В чл. 414а, ал. 3 ГПК е посочено, че в случаите когато длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, същият може да възрази, че не дължи разноски.

5

Съответно законът разпознава два вида възражение за изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът може да изпълни задължението изцяло или частично, като представи доказателства за това. Този вид изпълнение на задължението по издадената заповед включва и заплащане на присъдените със същата разноски в заповедното производство. Алтернативно длъжникът може освен да се позове на изпълнение на задължението по издадената заповед, да претендира, че не дължи разноски и същите следва да отпаднат от задължението му. Втората хипотеза изисква изрично изявление на длъжника в тази насока, за да може съдът да разбере, че длъжникът не представя доказателства за частично изпълнение, а твърди, че е погасил цялото вземане, тъй като счита част от него за недължимо. В тази хипотеза становището на заявителя има значение относно преценката от съда, дали с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно дали дължи разноски за заповедното производство.