Определение № 213 от 26.02.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 126/2026
- Вид
- Определение № 213
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за правната помощ
- чл. 21, т. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 24, т. 1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213 гр. Перник, 26.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500126 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. И. Ш. против определение № 33/26.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 658/2025 г. на РС - Брезник, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по същото дело.
По изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и да постанови ново с което да му бъде предоставено правна помощ по делото.
Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:
В заповедното производството по ч.гр.д.№ 658/2025 г. на РС – Брезник срещу П. И.
Ш. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на “БАНКА ДСК” АД срещу която Ш. е подал възражение на основание чл. 414 ГПК с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Отделно или заедно с възражението срещу заповедта, в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК не е подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Съдът е указал на заявителя “БАНКА ДСК” АД, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, при спазване на чл. 105 и чл. 113 от ГПК за местна подсъдност, като довнесе дължимата държавна такса. С молба вх. рег. № 124 от 14.01.2026г. от П. И. Ш. е направил искане за предоставяне на правна помощ по ч.гр.д.№ 658/2025 г. на 1
РС – Брезник, тъй като не разполага със средства да си позволи адвокат, поради безработица, болест и минимални доходи /пенсия/. С молбата е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че получава доход от пенсия в размер на 422 евро. Съдът с разпореждане № 46 от 15.01.2026г. е задължил П. И.
Ш. в тридневен срок от получаването на съобщението да посочи за какво иска предоставяне на правна помощ по настоящето дело. Съобщението е връчено на 15.01.2026г. и в дадения срок отговор от П. И. Ш. не е постъпил.
С обжалваното определение РС оставя без уважение молбата на П. И. Ш. за предоставяне на правна помощ по ч. гр. д. № 658/2025 г. на РС - гр. Брезник, като е приел, че предвид етапа, в който се намира заповедното производство пред Районен съд гр.
Брезник, приключило, поради което интересите на правосъдието не изискват адвокатска защита по настоящето дело, то и молбата за правна помощ се явява неоснователна.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Видовете правна помощ са изчерпателно посочени в чл. 21 от Закона за правната помощ /ЗПП/, като предоставянето на правната помощ не е по принцип, а цели да обслужи конкретна нужда. По този ред се осигурява квалифицирана правна помощ, но винаги по конкретно дело или във връзка с извършване на определено процесуално действие. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Предвид фазата на гражданския процес – заповедно производство, молбата за предоставяне на правна помощ е допустима единствено в хипотезата на чл. 21, т. 2 ЗПП - процесуално представителство. В случая, искането за правна помощ е направено след подадено от П. И. Ш. възражение по чл. 414 ГПК.
При тези факти е правилен извода на съда, че предвид етапа, в който заповедното производство се намира – след подадено възражение по чл. 414 ГПК и при липса на подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, то значимите процесуални действия за осъществяване на защитата на длъжника п о заповедното производство вече за извършени и не се налага извършване от страна на длъжника по заповедното дело на допълнителни действия, поради което независимо от установеното влошено материално състояние на длъжника, направеното искане за правна помощ не следва да се уважава, тъй като дори и да бъде уважено то не би било от полза на страната и в този смисъл съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП е неоправдано назначаването на правна помощ за действие, което вече е изпълнено.
В обобщение - съдът преценява, че длъжникът вече е възразил по заповедното произдство, както и че по това производство предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, а евентуално преценката дали такава би била необходима касае при евентуално образуване на исково производство по чл. 422 от ГПК и в случай на искане на настоящия длъжник, в качеството му вече на ответник в исковото производство, за предоставянето на правна помощ, по което искане правомощие да се произнесе е исковият съд, а не заповедният съд.
По така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33/26.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 658/2025 г. по описа на Районен съд – Брезник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 95, ал. 6 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3