Акт от 15.03.2021, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№107 гр. Хасково, 15.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина

Латунова, като разгледа докладваното от съдия А.

Митрушева адм. д. № 815/2020 г. по описа на

Административен съд - Хасково за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на

Община Димитровград, представлявана от И.Т.Д. – Кмет на Общината, против Решение № РД-02-14-655/10.08.2020 г. на Директор и ръководител на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.

В жалбата се твърди, че финансовата корекция е определена по проект с рег.№ DТР1-0З7-3.1 CompreHensive Elaboration of Strategic plaNs for sustainable Urban Transport (CHESТNUТ) по данни от уведомление за съмнение за нередност с вх.№ УТС-801/15.03.2020 г. във връзка с извършена проверка на работата на контрольор, осъществил проверка първо ниво на контрол отчетен период 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г. Сочи се, че това решение e неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на приложимия материален закон и при допуснати процесуални нарушения, като съображенията, които се изтъкват в подкрепа на тези доводи, са следните:

На първо място, жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен поради материална незаконосъобразност, доколкото при издаването му не било посочено коректно правното основание за определяне на финансовата корекция и неправилно било квалифицирано твърдяното нарушение – налице било пълно несъответствие и липса на кореспонденция в двете части на акта. Видно от диспозитива на решението, националният орган подвел финансовата корекция под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ , а именно „за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ“. Визираната разпоредба по никакъв начин не кореспондирала с втората част на решението, нито с фактическото описание на нарушението. Нещо повече, в мотивите на решението била налице не само липса на кореспонденция с диспозитива, но националният орган заменил изцяло квалификацията на нередността с друга, а именно по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ. По този начин освен, че се нарушавал приложимият материален закон, било допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на кореспонденция между диспозитив и мотиви, което било съществен и неотстраним порок, който водел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателят счита, че е налице и неспазване формата на административния акт и по-специално на предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсвало изложение на конкретни факти, които да обосноват взетото решение за неверифициране на разходи. Не били посочени и нормативни основания на решението, като тези пороци отново нарушавали правото му на защита. Нещо повече, разгледан в детайлност, административният акт бил издаден в предвидената от закона писмена форма, но не отговарял на изискването на горевизираната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания, поради изложени бланкетни правни такива. Налице било и отсъствие на конкретни юридически факти, които да обосноват взетото решение за налагане на финансова корекция, както и противоречие между мотивите за налагане на последната.

Не било спазено и нормативното разписание на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като мотивите на обжалваното решение се обективирали в неговата разпоредителна част, а не в обстоятелствената му част. Подобен подход на излагане на мотиви водел до противоречие в същите, което препятствало възможността съответната община, в качеството й на адресат на акта, да узнае волята на ответника. Също така административният орган използвал непрецизно юридическата терминология, което затруднявало изясняване на неговата воля.

На второ място, в пълно противоречие с материалния закон, както и с процеса, един и същ орган или така наречения ДО (Договарящ орган) верифицирал всички направени разходи и приел същите за допустими, а след това наложил корекция и твърдял, че част от тях са недопустими. В случая за този орган не била налице възможността да наложи финансова корекция, преди да възобнови производството по реда на чл. 99 от АПК, което последният не сторил, респективно отново се касаело за съществено процесуално нарушение и опорочаване на цялата административна процедура. Цитира се практика на ВАС, според която било недопустимо смесването на двата института - този на финансова корекция и верификация, като нямало как финансова корекция, наложена след верифициране, да определя разход за недопустим, тъй като последната се налагала винаги върху допустими такива.

В чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ законодателят определил критериите нередности, за които следвало да бъде определена финансова корекция. Отчитането на недопустим разход не било нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Отчитането на недопустим разход било основание за неговото непризнаване - неверифициране. Фактът, че наличието на недопустим разход било установено след извършване на последното плащане по проекта, не превръщало недопустимия разход в нередност.

Недопустимият разход и финансова корекция били два различни правни инструмента за защита на финансовите интереси на Съюза. Недопустимият разход, тоест непризнаването за целите на проекта на извършен разход, бил инструмент, който гарантира спазването на установените правила за разходване на средствата по проекта.

Финансовата корекция била инструмент за възстановяване в бюджета на Съюза на разход, извършен вследствие на нарушение на правото на Съюза или свързаното с него национално право, допустим, но неоправдан, а не неправомерен, тоест недопустим, понятия, обяснени в съдебната практика на ВАС.

Доколкото § 5, т. 3 от ЗУСЕСИФ определял, че извършването на плащания към бенефициерите, верификация на разходите, възстановяването и отписването на неправомерните разходи се определя с акта по чл. 7, ал. 4, т. 4 от ЗУСЕСИФ, то следвало да съществува национален правен ред за възстановяване на неправилно верифицирани недопустими разходи.

Този ред обаче не бил чрез определяне на финансова корекция. Видно от горното, независимо от правилността или неправилността на фактическите установявания на органа по отношение на твърдените неправомерни - недопустими разходи, актовете му били незаконосъобразни.

В настоящия случай за органа не било налице правомощие за определяне на финансова корекция, тъй като не били налице задължителните условия за възникване на това правомощие, а именно да е налице нередност по смисъла на чл. 2, § 37 от Регламент № 1303 от 17.10.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Основен елемент, за да е налице нередност, било задължително да съществува нарушение на националното или европейското законодателство. Това нарушение следвало да е осъществено от икономическия оператор чрез действие или бездействие. Освен посоченото, за да е налице основание за определяне и извършване на финансова корекция, това нарушение следвало да е сред изчерпателно изброените нарушения в нормативния акт на Министерски съвет по чл.

70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

На следващо място, било необходимо това нарушение да е някое от визираните в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, а в настоящия случай липсвало такова. Възлагането на допълнителна работа със заповед на държавен служител не било в противоречие с нито един нормативен акт. Дори да се приемело становището на органа, че ПМС № 189/2016г. не било приложимо за тези програми, този подзаконов нормативен акт уреждал единствено отчитането на разходи, а не законосъобразността на възлагане на допълнителен труд, която законосъобразност била уредена в нормативни актове с по-голяма юридическа сила, а именно: Закон за държавния служител, в този смисъл и КТ.

Ако се приемело, че квалификацията, визирана в диспозитива на акта на органа по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ е невярна, а е вярна тази по т. 10 от същата разпоредба, то за да се приложи цитираната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, тази друга нередност, визирана в нормата, следвало да е описана в нормативен акт, а в случая такъв нормативен акт нямало. В ЗУСЕСИФ не били уредени тези други случаи за определяне на корекции, нямало и законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт, който да определи кои са тези нарушения, защото в чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ законовата делегация била за издаване на подзаконов нормативен акт по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.

Следвало да се уточни и че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на одобрени по надлежния ред проекти била подчинена на различни условия, като най-общо те можело да бъдат определени като спазване на правото на Съюза и на свързаното с него национално право.

Гарантирането на това основно изискване ставало чрез два правни инструмента - верификация на разходите и финансова корекция. Верификацията, с оглед на разпоредбата на чл.

62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, била проверка на допустимостта на разходите, а финансовата корекция, с оглед на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, била отмяна на финансовата подкрепа поради допусната от бенефициера нередност. И двете производства, след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, били регламентирани като административни по своя характер и завършвали с издаването на индивидуален административен акт, респективно се подчинявали на правилата на административното право и процес, които правила обаче в конкретния случай били неглижирани от органа, а това, от своя страна, довело до невъзможни за саниране пороци в акта.

Изтъква се още, че видно от разпоредбите на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, диференциалният подход за определяне на корекция бил уреден именно в този подзаконов нормативен акт, който обаче бил неприложим за нередности по чл. 70, ал. 1 т. 10 от ЗУСЕСИФ, тъй като и в самия него т.

10 не била посочена, а и липсвала законова делегация.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено процесното Решение № РД-02-14-655/10.08.2020г. на Директор и ръководител на Националния орган - Д.

Г.по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на приложимия материален закон и допуснати процесуални нарушения, с оглед наличието на отменителните основания, визирани в чл. 146 от АПК. Моли се за присъждане на направените разноски по делото, в това число държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Директор и ръководител на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“, депозира по делото писмен отговор чрез процесуален представител, в който посочва, че административният акт е издаден от оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност. Актът бил издаден в изискваната от закона писмена форма, като от формална страна съдържал както фактически, така и правни основания, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При определяне на финансовата корекция по основание и размер били спазени административнопроизводствените правила. Наложената финансова корекция била мотивирана и обоснована. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отхвърлена жалбата на Община Димитровград като неоснователна и недоказана и да бъде потвърден обжалваният административен акт като правилен и законосъобразен.