Решение № 3990 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110125344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 156641/05.05.2025 г.;

156642/05.05.2025 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело № 25345/2025 г. на Софийския районен съд, 120. състав), и 156643/05.05.2025 г.

(по която първоначално е образувано гражданско дело № 25346/2025 г. на Софийския районен съд, 26. състав) на Г. Х. С. срещу ответниците ФИРМА и ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на първия ответник, че изброените по-долу договори за кредит са нищожни поради противоречие със закона – липса на задължителен реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР), евентуално – че клаузите на чл. 4 от всеки от тях, които уреждат задължение за учредяване на обезпечение на кредита са нищожни поради противоречие със или заобикаляне на закона, както осъждане на първия ответник да заплати на ищеца посочените по-долу парични суми, получени без основание по нищожния договор, както и кумулативно съединени претенции за признаване по отношение на втория ответник, че сключените с него договори за поръчителство са нищожни поради липса на основание, заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави, и за осъждане на втория ответник да му върне платените възнаграждения за учредяване на поръчителство, по следните договори:

1. по искова молба с вх. № 156641/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № 4991212/22.12.2023 г., по който се искат като недължимо платени 34,72 лева, и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № 4991212/22.12.2023 г., по който се 1 искат като недлъжимо платени 27,76 лева;

2. по искова молба с вх. № 156642/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № 4955039/17.11.2023 г., по който се искат като недължимо платени 37,49, и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № 4955039/17.11.2023 г., по който се искат като недлъжимо платени 48,81лева, и

3. по искова молба с вх. № 156643/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № 4953217/15.11.2023 г., по който се искат като недължимо платени 15 лева, и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № 4953217/15.11.2023 г., по който се искат като недължимо платени 85,50 лева, както и законната лихва върху всички присъдени суми от датата на подаване на исковете – 05.05.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник следните договори за потребителски кредит:

1. по искова молба с вх. № 156641/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем № 4991212/22.12.2023 г., по който на ищеца са предоставени 1250 лева, които следвало да върне в срок от 12 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,03 %;

2. по искова молба с вх. № 156642/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем № 4955039/17.11.2023 г., по който на ищеца са предоставени 1250 лева, които следвало да върне в срок от 12 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,02 %, и 3. по искова молба с вх. № 156643/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем№ 4953217/15.11.2023 г., по който на ищеца са предоставени 500 лева, които следвало да върне в срок от 6 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,02 %, като в чл. 4 от всеки от договорите било предвидено, че условие за предоставяне на кредита било ищецът да осигури поръчителство чрез намерени от него двама поръчители, банкова гаранция, или предоставяне на поръчителство чрез избрано от първия ответник дружество, като това бил вторият ответник, с който ищецът сключил договори за обезпечение на всеки от трите кредита срещу възнаграждение от съответно 250,92 лева; 208,30 лева, и 358,08 лева. Това възнаграждение обаче не било определено като разход по кредита, а ищците били свързани лица – вторият ответник е дъщерно дружество на първия, като така бил посочен грешен ГПР по договорите, а това водело до тяхната нищожност. Поради нищожността на обезпечения договор били нищожни и договорите с втория ответник, които освен това целели да заобиколят закона като завишат разходите по кредита, а и нямали предмет, тъй като не обезпечавали реално нищо и нямали присъща гаранционна функция. Ищецът бил платил лихвите и възнагражденията, които поради нищожността на договорите не дължал, и поради това иска уважаване на исковете. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от ответника ФИРМА, с който предявеният иск се 2 оспорва като недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не отговаряла на поисканата такава с осъдителен иск, който поглъщал предмета на установителните искове. Налице била злоупотреба с правото на иск поради това. Иначе разходите за поръчителя били определени след сключване на договора за кредит и нямало как да се включат при определяне на ГПР, поради което искът не бил основателен.

Клаузата била ясно формулирана и приета от ищеца и защитавала интересите на ответника, поради което не била нищожна. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Постъпил отговор от ответника – ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не отговаряла на поисканата такава с осъдителен иск, който поглъщал предмета на установителните искове. Налице била злоупотреба с правото на иск поради това. договорите за поръчителство били сключени от финансова институция за обезпечаване на кредит и били действителни, тъй като ищецът се бил запознал и съгласил с тях и защитавали интересите на първия ответник, които са легитимни. Договорите били сключени след тези за кредит и поради това нямало как разходите по тях да се определят като разходи по кредита. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени молби поддържат становищата от исковата молба и отговорите, претендират разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 7 и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4991212/22.12.2023 г. на последната дата първият ответник се е задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 1250 лева, който да бъде върнат на 12 месечни равни вноски до 16.12.2024 г., като ищцата да плати и лихва в размер на 40 % годишно. „Общата“ сума за плащане била 1537,08 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %. Съгласно чл. 4 от договора в срок от 3 дена от получаване на заема, ищецът следва да обезпечи кредита или с представяне на банкова гаранция, или като осигури двама поръчители с доход над 1000 лева месечно, които нямат други заеми, или се съгласи да сключи договор с одобрено от първия ответник дружество, което да поръчителства.

Съгласно представен на лист 10 и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4991212/22.12.2023 г. на последната дата вторият ответник се съгласил да поръчителства на ищеца по задължението от предходния абзац към първия ответник, като обаче за тази „услуга“ ищецът му заплати съгласно чл. 3 от договора 250,92 лева, които се плащат директно на първия ответник с всяка вноска по кредита (като допълнение към нея). Общият дълг става 1788 лева.

3

Съгласно представен на лист 7 от гражданско дело № 25345/2025 г. и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4955039/17.11.2023 г. на последната дата първият ответник се е задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 1250 лева, който да бъде върнат на 12 месечни равни вноски до 15.05.2024 г., като ищцата да плати и лихва в размер на 40 % годишно. „Общата“ сума за плащане била 1399,80 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,02 %. Съгласно чл. 4 от договора в срок от 3 дена от получаване на заема, ищецът следва да обезпечи кредита или с представяне на банкова гаранция, или като осигури двама поръчители с доход над 1000 лева месечно, които нямат други заеми, или се съгласи да сключи договор с одобрено от първия ответник дружество, което да поръчителства.

Съгласно представен на лист 10 от последното цитирано дело и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4955039/17.11.2023 г. на последната дата вторият ответник се съгласил да поръчителства на ищеца по задължението от предходния абзац към първия ответник, като обаче за тази „услуга“ ищецът му заплати съгласно чл. 3 от договора 208,20 лева, които се плащат директно на първия ответник с всяка вноска по кредита (като допълнение към нея). Общият дълг става 1608 лева.

Съгласно представен на лист 7 от гражданско дело № 25346/2025 г. и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4953217/15.11.2023 г. на последната дата първият ответник се е задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 500 лева, който да бъде върнат на 12 месечни равни вноски до 13.05.2024 г., като ищцата да плати и лихва в размер на 40 % годишно. „Общата“ сума за плащане била 559,92 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,02 %. Съгласно чл. 4 от договора в срок от 3 дена от получаване на заема, ищецът следва да обезпечи кредита или с представяне на банкова гаранция, или като осигури двама поръчители с доход над 1000 лева месечно, които нямат други заеми, или се съгласи да сключи договор с одобрено от първия ответник дружество, което да поръчителства.

Съгласно представен на лист 10 от последното цитирано дело и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4953217/15.11.2023 г. на последната дата вторият ответник се съгласил да поръчителства на ищеца по задължението от предходния абзац към първия ответник, като обаче за тази „услуга“ ищецът му заплати съгласно чл. 3 от договора 358,08 лева, които се плащат директно на първия ответник с всяка вноска по кредита (като допълнение към нея). Общият дълг става 918 лева.

Съгласно отделеното за служебно от съда при насрочване на делото, при проверка по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че вторият ответник е дъщерно дружество на първия.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 29.10.2025 г. (на лист 97), а в писмен вид – представено на лист 82 – 95 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, 4 ал. 3, изр. второ ГПК:

– по договор № 4991212/22.12.2023 г., ако стойността за поръчителство се включи в ГПР, той би бил 69,10 %, а ищецът е платил по договора 1312,48 лева;

– по договор № 4955039/17.11.2023 г., ако стойността за поръчителство се включи в ГПР, той би бил 65,67 %, а ищецът е платил по договора 1336,30 лева, и

– по договор № 4953217/15.11.2023 г., ако стойността за поръчителство се включи в ГПР, той би бил 120,64 %, а ищецът е платил по договора 600,80 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност установителни искове за недействителност на договори:

1. отрицателен искове за установяване на недействителност на договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити – посочване на правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл.

124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуална неравноправност поради сключване на договора чрез използване на нелоялна търговска практика – във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП;