Решение № 13 от 07.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Сливен, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230100309 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, вр.чл.498, ал.3 КЗ.

Ищцата твърди, че на 18.04.2024г. в **** в посока към центъра на града при управление на МПС - лек автомобил марка „Рено лагуна" с ДК№ **** ищцата била ударена от Д. Д., който управлявал лек автомобил „Киа Соренто" с peг. № ****, тъй като нарушил правилата за движение - при приближаване на кръстовище на бул. „Банко шосе, за да навлезе в бензиностанция „Лукойл", която се намира на мисленото продължение на път SLV 1112, не осъществил предимство спрямо този път въпреки , че спрял на знак „Стоп" за да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, но въпреки че забелязал приближаващият се автомобил на ищцата, преценявайки, че може да премине не спрял, отнел й предимството и в зоната на кръстовището настъпил удар между двете МПС. За това деяние било образувано ДП № 1055/2024г. по описа на РУ на МВР Сливен, по което с постановление от 21.11.2024г. наказателното производство било прекратено, тъй като деянието се явявало несъставомерно от обективна страна по чл. 343, ал.1, б „а", вр. чл. 342, ал.1 НК.

Твърди, че лек автомобил „Киа соренто" бил със сключена застраховка 1

„ГО“ при ответното дружество към датата на събитието. Сочи, че следствие на ПТП-то ищцата претърпяла тежки болки и страдания, изразяващи се в дегенеративни промени в цервикален и горен торакален отдел на гръбначния стълб с дискови протрузии и пролапси на описаните нива, без компресия на миелона. Спондилоза в торакалния отдел, дегенеративни дискови промени на ниво ТХ 8,9 и10, увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, провокирани от преживяното ПТП на 18.04.2024г. с последваща постоянна болка най-вече във врата - лявата половина. След ПТП ищцата била със силно главоболие, болки във врата, чувствала се много напрегната, плачела постоянно и й се привиждали картини от ПТП-то. Не можела да спи, променял се говора й и се страхувала да се качи в автомобил.

Сочи, че завела щета при ответника, но било определено обезщетение от 1 000 лв., с който размер ищцата не била съгласна.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 10 000 лв., застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – телесни увреждания, следствие на настъпило на 18.04.2024г. застрахователно събитие ПТП в **** между лек автомобил марка „Рено лагуна", ДК№ **** управлявано от ищцата и лек автомобил „Киа Соренто", peг. № ****, управляван от Д. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 18.04.2024г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва настъпилото по дата и място ПТП, както и това, че л.а. “Киа Соренто“ с ДК№ C M 4484АХ към 18.04.2024 г. бил застрахован по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и, че на 03.06.2024г. получил претенция от ищцата. Оспорва, че вина за произшествието имал само водача на застрахования автомобил, както и, че ищцата пострадала в процесното ПТП с посочените от нея телесни увреждания.

Твърди, че посочените в исковата молба оплаквания се дължали на възрастови дегенеративни изменения в общото здравословно състояние на ищцата преди ПТП и нямали съществена връзка с травмата от ПТП.

Оплакванията били следствие на дегенеративни заболявания с многогодишна давност на патологичните процеси. Единствено, след процесното ПТП било 2 възможно да са се усилили болките в областта на шията и врата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата въпреки, че се движела по път с предимство имала достатъчна видимост за да вземе мерки да предотврати удара. Не оспорва, че ищцата се уплашила при настъпване на процесното ПТП, че имала неприятни изживявания, страх и тревожност, но същите били за кратък период от време. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, относно началната дата. Сочи, че съгл.чл.496, ал.2 КЗ, законна лихва се дължала от изтичане на три месечен срок за произнасяне по доброволната претенция по чл.380 КЗ, т.е. най-рано от 04.09.2024г.

Иска се отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на обезщетението.

Претендира разноски.

Съдът след преценка и анализ на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 1**** в гр.Сливен, по бул. „Банко шосе" в посока към центъра на града ищцата управлявала лек автомобил марка „Рено лагуна" с ДК№ ****, а свидетеля Д. Д., управлявал лек автомобил „Киа Соренто" с peг. № **** и се движел от пътя за с.Чинтулово. Водачът на Киа Соренто" предприел напречно пресичане на платното към входа на бензиностанция Лукойл и настъпил удар между двете МПС.

Местопроизшествието било посетено от полицейски органи и били съставени констативни протоколи за ПТП с пострадали лица № 50156 и протокол за ПТП № 1804688, двата от 18.04.2024г.

Не е спорно по делото, че към датата на настъпилото ПТП автомобил „Киа Соренто" с peг. № **** имал валидна застраховка „Гражданска отговорността автомобилистите“ сключена с ответното дружество по полица № BG/ 23112300270886 за периода 02.09.2023г.-01.09.2024г. Било образувано досъдебно производство № 1055/2024г. по описа на РУ МВР Сливен, което било прекратено с постановление от 21.11.2024г. на РП Сливен, тъй като било прието, че не е извършено престъпление от общ характер, а телесното увреждане на ищцата било лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

Ищцата завела пред застрахователя ответник претенция за заплащане на 3 застрахователно обезщетение, получено от ответника на 03.06.2024г. С писмо от 04.07.2024г. ответното дружество предложило на ищцата споразумение и изплащане на обезщетение в размер на 1 000 лв.

В хода на производството са изготвени съдебно медицинска, съдебно психиатрична и съдебно авто-техническа експертизи.

От заключението на вещото лице, изготвило САВТЕ се установява горепосоченият механизъм на ПТП. Според експерта ищцата не е имала техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като л.а. „Киа“ навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. „Рено“. Водачът на Киа имал техническата възможност да възприеме положението и скоростта на движение на Рено, да спре и го пропусне, а след това да предприеме действия за пресичане на платното за движение. Пресичането на платното за движение в посока към входа на бензиностанция Лукойл било технически неправилно, тъй като имало маркировка, забраняваща подобна маневра. Техническите причини, довели до възникване на ПТП били навлизането на автомобила Киа в зоната на кръстовището без да спре на знак стоп и да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил Рено, както и предприетото пресичане на пътните ленти от водача на Киа при наличие на забрана за това, указано с пътна маркировка - двойна непрекъсната разделителна линия и навлизането на автомобила Киа в опасната зона за спиране на автомобила Рено.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че в резултат на катастрофата ищцата получила контузия в шийния сегмент на гръбначния стълб, която осъществила смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота". Увреждането имало травматична генеза, дължало се на форсирано движение на главата напред, довело до динамично натоварване на връзковия апарат на шийния сегмент на гръбначния стълб и добре отговаряло да е получено по време и в резултат на процесното ПТП, т.е. налице била причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените травми на ищцата. При ищцата обаче са били налице дегенеративни изменения в областта на гръбначния стълб - спондилоза и ункоартроза, които провокирани от преживяното ПТП довели до обострянето им с последица болки в лявата половина на врата. Причинените травматични увреждания били на фона на съпътстващите преди травмата дегенеративни изменения на гръбначния 4 стълб. Силните болки започнали около месец, месец и половина след травмата. Получените наранявания- разтягане на връзките в шийната област и обострянето на съществуващите дегенеративни изменения били свързани изпитване на болки и страдания.

Според експерта медик при ищцата били налице дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, а именно спондилоза на шиен и торакален сегмент, за което имало регистриран преглед и рентгеново изследване, датиращи от 2010г. Дегенеративните изменения на гръбначния стълб можели да протичат безболезнено за определен период, след което, с напредването на възрастта или провокация - рязко движение, травма или др. можело да се появят различни по своя интензитет болки, сетивни или двигателни нарушения.

При ищцата в момента на прегледа имало остатъчни болкови усещания, които се дължали на наличните дегенеративни промени в шийната област.

Поради това срок за въстановяване не можел да се определи.

При изслушване на вещото лице се установи, че ако не са налице дегенеративни изменения в шийната област, възстановяването било в рамките на 15-20 дни, но в настоящия случай на ищцата с наличните такива изменения не можел да се определи срок на възстановяване. Остатъчните болкови оплаквания на ищцата не били в резултат на травмата от процесното ПТП.

Последното е провокирало появата и изострянето на тези болкови оплаквания, свързани с дегенеративните изменения, които има ищцата. Такива оплаквания ищцата би могла да има и без настъпване на процесното ПТП, но по някаква друга причина, която да ги провокира /навеждане, вдигане на тежест, рязко движение на шията и др. Ако не е настъпило процесното ПТП, такива болки биха се проявили при ищцата на по-късен етап.

От заключението на съдебно психиатричната експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата преживявала силен психичен стрес (до степен на Остра стресова реакция), който довел до възникването на Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. То възниквало като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или прекомерна заплаха (краткотрайна или по-продължителна), които били в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Установеното заболяване било пряко следствие на преживения психичен стрес по време на претърпяното ПТП и не 5 би възникнало без него. При ищцата били налице специфичните за това разстройство психопатологични симптоми - повишена ситуативна тревожност /в места и ситуации, които напомнят за случилото се /, неспокоен сън с кошмари, внезапно и натрапливо припомняне на инцидента заедно със съответната негативна емоционална реакция /тревожност, страх, плач/, типична промяна в поведението - избягване на места и ситуации, които могат да се асоциират с преживяното ПТП /избягва да се качва на лек автомобил и да шофира/. Заболяването било изразено в умерена степен и частично нарушило ежедневното нормално функциониране на ищцата за дълъг период от време, като и до момента то не било преминало напълно. Наличието на симптоми на посттравматичен стрес и по време на прегледа на ищцата сочело, че тя не се е възстановила /адаптирала/ психически и все още не е в състояние да се върне към предишното си ниво на функциониране. С времето било обичайно симптомите на ПТСР постепенно да намаляват по честота и интензивност, възможно било пълно излекуване, но в по-редки и тежки случаи било възможно хронифициране. Оздравяването от ПТСР при ищцата се забавяло от водените дела, които актуализирали спомена за случилото се, т.е възстановителният период при ищцата все още продължавал. Не било постигнато пълно овладяване на симптомите.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетеля Д. Д. установяват механизма на настъпване на ПТП и по-точно, това,че свидетелят въпреки, че забелязал движещият се автомобил, управляван от ищцата, предприел маневра да навлиза към бензиностанцията и настъпил удар. Установява също така, че му бил съставен акт за нарушение, имало влязло в сила наказателно постановление и той платил глоба.

Разпечатката съдържа 32 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9948a2c4-79fe-485c-ac62-b66ff0d6a724