Решение № 56 от 27.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ******, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20263130200033 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. С. В. с ЕГН: ********** срещу Заповед за задържане на лице peг. № ****** от 11.07.2025 г., издадена от И. Ш. М. старши полицай при РУ ******, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че задържането на жалбоподателя е незаконосъобразно, поради издаването на заповедта при съществено нарушаване на административно-производствените правила, неправилно приложение на материално-правните разпоредби, вкл.КЗПЧОС и несъответствието й с целта на закона, за което се излагат и подробни аргументи. С оглед така посочените основания се иска заповедта да бъде отменена.

Делото се разглежда за втори път от въззивен съд, след връщане на ванд №344/2025 г. по описа на Районен съд – ****** от Административен съд ******, с Решение №630 от 19.01.2026г. по канд № 2838/2025 г. с което е отменено постановеното по делото Решение №124/17.09.2025г. на РС-******.

В съдебни заседания, при повторното разглеждане на делото жалбоподателят се явява, като същият и процесуалният му представител, поддържат подадената жалба, а във фазата по същество молят атакуваната заповед да бъде отменена като се сочат и доразвиват доводи свързани с незаконосъобразност на същата. Отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - ПИ при ОИП на ОД на МВР – ст.полицаи И. Ш. М., чрез 1 процесуален представител – гл.юрисконсулт при ОД на МВР-******, оспорва жалбата, а във фазата по същество на същото, моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2025 г. полицейските служители - св.Р. и неговият колега И. М.

, като дежурен АП 864, осъществявали обход на територията на община ******, когато около 20,45 ч. забелязали по път ****** в посока към гр.****** да се движи мотоциклет , който бил без поставени регистрационни табели. Своевременно предприели зействия за спиране на МПС-то, като при извършената проверка на същото и неговия водач, установили че това е жалбоподателят В.. Той обяснил пред тях, че е продал мотора на лице от с.******, където и го транспортира за да го предаде на новия собственик.

Полицаите извършили проверка която установила липсата на регистрация на МПС-то, поради и което с оглед данните за осъществен състав на престъпление по НК докладвали на ОДЧ при РУ-****** и изчакали идването на място на св.Г., който познавал В.. Същия извършил процесуално следствени действия на които присъствал жалбоподателя и които поставили началото на бързо производство № 286/2025 г. по описа на РУ-****** за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, преобразувано в последствие в такова по общия ред с Постановление на ВРП. В. придружил полицаите до РУ-****** с техния служебен автомобил за даване обяснения по случая , където й бил задържан по преценка на св.Г., а МПС-то било транспортирано от съпругата му – св.В.а до сградата на РУ-****** и предаден с Протокол за отговорно пазене на собственика му Р.С.Р..

На жалбоподателя В. била съставена Заповед за задържане на лице peг.

№ ****** от 11.07.2025 г., издадена от И. Ш. М. - старши полицай при РУ ****** за задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 20:45 ч. На жалбоподателят било връчено копие от заповедта с посочено в същата правното основание за задържането му, а именно – БП № 286/2025 г. по описа на РУ-****** за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Видно от приложената към делото Заповед peг. № ****** от 11.07.2025 г., г , ведно с останалите документи във връзка със задържането на жалбоподателя, същата е била издадена на 11.07.2025 г. от Мл.ПИ при РУ******, инсп.М., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя В. С. В. с ЕГН: **********за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ ******. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания, както и освобождаване на задържаното лице - в 23:45ч. на 11.07.2025 г.

Приетата фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на 2 събраните доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство.Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел полицейския служител св.Р., св.Г., а и на св.В.а касателно основните относими към предмета на делото факти и обстоятелства колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели, така и писмените доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган инспектор И. М., представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР и явяващ се и компетентен такъв по см. на чл.72 от ЗМВР. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, като съгласно и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от Закона задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по ЗМВР. В оспорената заповед са посочени по смисъла на чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР правните основания за задържането на жалбоподателя, а именно чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР", съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като са вписани и фактическите такива, описани като „БП № 286/2025 г. по описа на РУ-****** за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. В конкретния случай, според настоящия състав така изложените в същата фактически основания покриват формалните изисквания на чл.74, ал.2, т.2, предл.първо. Посочване номер на образувано бързо производство по чл.345, ал.2 от НК, с разпоредба съответна на тази за която е водено ДП и словесното обективиране в съдържателен аспект на вписаното изпълват нужните за това стандарти, позволяващи задържаното лице да разбере 3 основанието за своето задържане. Събраните към момента на задържане на В. данни сочат и че полицейският орган, постановил задържането, е имал основания да подозира, че В. може да е извършил престъплението посочено в заповедта, доколкото и установените факти са покривали принципно всички обективни признаци на посочения състав от НК, с изключение на обстоятелството намерило своя отговор и в назначената по ДП съдебно автотехническа експертиза по отношение на това дали управляваното от Вълково МПС подлежи на регистрация и чието положително експертно мнение е предпоставило предявяване на обвинение и образуване на НОХД приключило с одобрено от съда споразумение.

В случая обаче изхождайки от известната и установена към момента на задържането на В. конкретика , съдът намира че приложената ПАМ, не се оправдава от никоя от необходимите и нужни законови функции, доколкото и по правната си същност задържането под стража на основание л.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от отделния случай, мярката по чл.72 от ЗМВР би могла да има превантивен или преустановителен характер. С нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице и е необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането.

Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Предвид конкретните факти по делото, обусловили задържането на В., същото съобразно и с целта на ограничението не се и явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6, ал. 1 от АПК, доколкото същото не допринася за постигане на посочените цели. Така издадената заповед според настоящия състав се явява мярка нямаща характера на превантивна или преустановителна такава и съотв. е непропорционална на преследваната цел.

В случая към момента на задържането на В. са били установени всички релевантни към образуваното БП обективни факти за неговият предмет, които и не са били спорни, с изключение както вече посочено на този свързан с въпросът дали подлежи на регистрация управляваното от него ППС – като 4 включително и на място е пристигнал собственикът на същото на който е било дадено в последствие на отговорно пазене. Установи се по делото и пълното съдействие на В. въз връзка с разследването, като следва да се посочи, че няма данни за това, по време на задържането на лицето да са установени такива факти различни от тези при извършената му на място от св.Р. и неговият колега И. М. проверка, като практически действията по разследването през посоченото време са обхванати от оглед, разпит на полиц.служители, и собственика на ППС-то и назначаване на експертиза и които предвид горепосоченото не предпоставят обезпеченост със задържането на В., щото същото реално да е било необходимо и оправдаващо налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.