Определение № 2293 от 12.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело № 20261100201941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 213, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на А. Я. О. срещу постановление от 11.12.2025 г. по пр. пр. № 17806 / 2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), което е потвърдено с постановление от 9.02.2026 г. на прокурор от Софийска апелативна прокуратура (САП).

В жалбата, която е адресирана до ВКП, се поддържа, че не е било проведено лечението на жалбоподателя в гр. Сандански на двата му крайника, при което има 100% писмени доказателства за извършено престъпление, но САП го прикрива с умисъл.

След извършване на цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и след като провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, Софийският градски съд намира за установено следното:

В процесния случай жалбоподателят е подал сигнал, който правилно е възприет от прокурора при СГП като съобщение с оценъчни твърдения за извършено престъпление по служба от длъжностни лица от ИА „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването и „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – филиал в гр. Сандански.

Прокурорът при СГП е разпоредил извършването на предварителна проверка по правилата на чл. 145 ЗСВ. С постановлението за отказ да се образува досъдебно производство прокурорът при СГП стига до извода, че не се установяват достатъчно данни за извършено престъпление, като излага подробни правни съображения за липсата на съставомерност по чл. 282 НК.

В постановлението на прокурор при САП, с което е осъществен инстанционен контрол по реда на чл. 200 НПК върху постановлението на СГП за отказ, е прието, че обстоятелствената част на първостепенното постановление съдържа изчерпателно изложение на фактите, които имат значение, и обстоен техен анализ, въз основа на който не може да се формира вероятностен извод за осъществяване на общия състав на длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.

След като обсъди съдържанието на съобщението за престъпление и извършените действия за неговата проверка, съдът намира, че жалбата е допустима, защото независимо от липсата на ясни твърдения за фактическа съставомерност, от съобщението със сигнална функция, е видно, че може да се изгради предположение, че оплакването твърди престъпление на длъжностни лица по чл. 282 НК.

Оттук насетне съдът разгледа въпросите, които се обхващат от съдебния контрол по чл. 213, ал. 4 НПК.

За да се образува досъдебно производство, следва кумулативно да са налице две 1 предпоставки: законен повод и достатъчно данни. Съгласно чл. 211, ал. 1 НПК достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено конкретно престъпление.

В процесния случай от събраните в хода на предварителната проверка писмени материали става ясно, че на 23.01.2025 г. на жалбоподателя А. О. били извършени оператавни интервенции на таза и долен крайник в МИ на МВР. След изписването му О. е бил насочен с направление по НЗОК за рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД („СБР-НК“) – филиал гр. Сандански.

На 27.02.2025 г. жалбоподателят заедно с придружителите си Р.А. и децата й М.А. и М.М. постъпили в санаториума в гр. Сандански при условията на свободен прием, като О. заплатил за стая в апартамент за пет нощувки по 21 лв. за общо 105 лв. В същия апартамент били настанени и спътниците му. За деветгодишното дете М. била заплатена сумата от 159,50 лв. за комплексна здравна услуга за пет дни по 31,50 лв. и такса за индивидуално бельо 2,00 лв. За извършените плащания били издадени фактури.

Жалбоподателят О. бил прегледан в деня на постъпването. В ИЗ № 422/369 било отразено, че оперативната рана на левия му глезен е отворена и той приема антибиотик. Това му състояние било възприето за несъвместимо с провеждане на рехабилитация и жалбоподателят бил уведомен, че лечението му не може да започне. На 1.03.2025 г. по собствена инициатива О. напуснал лечебното заведение. Тъй като лечението по направлението по НЗОК не било проведено, хоспитализацията по КП 265.1. „Физикална терапия и рехабилитация на опорно двигателния апарат в „СБР-НК“ ЕАД-филиал Сандански не била отчетена от лечебното заведение за заплащане, съответно – не била заплатена.

На тази фактическа основа съдът намира за обоснован и законосъобразен извода на прокурора при СГП, възприет изцяло и от прокурора при САП, че липсват достатъчно данни както за извършено престъпление по чл. 282 НК, така и за каквото и да е било друго престъпление от общ характер. Не се установяват данни за нито една форма на изпълнително деяние на престъпление по служба. Не са причинени имуществени вреди за бюджета на НЗОК, нито се твърдят данни за умишлено злепоставящо жалбоподателя поведение на конкретно длъжностно лице. Въпросите, свързани с медицинската преценка за отказа от рехабилитация, финансовите отношения между жалбоподателя и придружителите му за настаняване при условията на свободен прием с лечебното заведение, в случай че са породили неудовлетвореност у жалбоподателя и той твърди, че следва да му се върнат недължимо платени суми, следва да бъдат правилно адресирани от него по гражданскопроцесуален ред без въвличане на прокуратурата.

Поради това съдът намира, че прокурорите при СГП и САП не са тълкували превратно наведените данни от жалбоподателя и законосъобразно са приели, че не се твърдят умишлено извършени престъпни действия от длъжностни лица, които да е допустимо да бъдат наказателно преследвани.

Въз основа на изтъкнатите съображения и като извърши самостоятелна преценка на писмените материали в прокурорската преписка, съдът прие, че правилно първо прокурор при СГП, а след това прокурор при САП, са приели, че не са налице данни, които да разкриват признаци от обективна страна на осъществено престъпление от общ характер. Ето съдът намира, че жалбата срещу отказа да се образува досъдебно производство е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ за образуване на досъдебно производство по постановление от 11.12.2025 г. по пр. пр. № 17806/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура, което е 2 потвърдено с постановление от 9.02.2026 г. на прокурор от Софийска апелативна прокуратура по пр. пр. № 3662/2025 г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3