Определение № 647 от 24.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Благоевград, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500534 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частни жалби на * М. А. С., ЕГН **********, подадени срещу Определение № 452 от 04.03.2026 г. по гр. д. № 152/2026 г. по описа на Районен съд Разлог, с което е върната молба за защита с вх. № 2408/10.02.2026 г., подадена от жалбоподателката срещу И. А. Н. и А. И. Н. и е прекратено производството по делото.

Частната жалбоподателката е депозирала две частни жалби с идентично съдържание: частна жалба с вх. № 4222/23.03.2026 г. и частна жалба с вх. № 4983/23.03.2026 г. Двете жалби са подадени от една и съща страна, имат идентично съдържание и с тях се обжалва един и същ съдебен акт, поради което следва да се приеме, че с тях частната жалбоподателка упражнява същото право на частно обжалване. Затова в случая от процесуална страна е налице една частна жалба, която обаче е материализирана в два отделни документа (виж определение № 1972 от 25.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3000/2018 г. на Апелативен съд – София, определение № 778 от 05.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 614/2018 г. на Апелативен съд - Варна).

В частната си жалба жалбоподателката навежда фактически твърдения относно това, че нейния брат И. А. Н. е отправял заплахи към нея и към нейни близки, както и че той е влизал в нейна къща, находяща се в *, без нейно разрешение и знание, поради което тя заявява, че се страхува да ходи в тази къща и че се опасява, че нейните деца я ползват, когато идват в Б.. Отправя искане настоящото дело да се съедини с в.ч.гр.д. № 396/2026 г. по описа на ОС Благоевград.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН вр. чл.

129, ал. 3, изр. 2 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по молба с вх. № 1

2408/10.02.2026 г. по чл. 8 ЗЗДН, подадена от М. А. С. срещу И. А. Н. и А. И.

Н.. На основание § 1а от ЗР на ЗЗДН разпоредбите на чл. 127-129 ГПК се прилагат съответно и в производствата по ЗЗДН. Според решение от 04.04.2011 г. по гр. д. № 10165/2010 г. на Софийски градски съд съдът е задължен да извърши преценка на молбата за защита и съответствието й с императивните разпоредби на чл. 127 и 128 от ГПК, приложими и в настоящето производство.

Според определение № 1932 от 21.07.2014 г. по в. ч. гр. д. № 1266/2014 г. на Окръжен съд - Бургас за да е редовна, молбата по ЗЗДН трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно /чл. 129, ал. 1 ГПК/, като на същия са дадени правомощия да дава на ищеца /молителя/ указания за отстраняването им /чл.

129, ал. 2 и 4 ГПК/, а при неизпълнение в срок на дадените указания - да върне исковата молба /чл. 129, ал. 3 ГПК/.

Молбата по чл. 8 ЗЗДН следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН. Съдържанието й следва да посочва имената и адрес, на който извършителят може да бъде призован, както и номера на телефона (чл. 9, ал.

1, т. 2 ЗЗДН), както и датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие (чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Молбата трябва да е подписана (чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗЗДН).

РС Разлог е констатирал, че молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 от ЗЗДН.

Посочил е, че молителката не е посочила адрес, на който извършителите да могат да бъдат призовани, нито номерата на техните телефони. Намерил е, че молителката не е конкретизирала твърдените от нея актове на домашно насилие по време, място и начин на извършване, доколкото тя не е посочила конкретни действия/изрази на извършителя и не е посочила очевидци. Счел е и че от молбата не става ясно дали същата се подава само от името на М. А. С. или се подава и от името на нейната дъщеря А. С. С., в който случай е следвало да се посочат и нейните имена, ЕГН, дата на раждане и адрес за призоваване. Районният съд е посочил и че молбата следва да е подписана от молителите. С оглед на това с Разпореждане № 444 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 152/2026 г. РС Разлог е оставил без движение молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. за отстраняване на допуснатите нередовности, посочени в мотивите на разпореждане, като е указал, че ако в срока е налице неизпълнение или частичното неизпълнение на указанията на съда, молбата и приложенията й ще бъдат върнати, а производството по делото ще бъде прекратено.

Само неизпълнението на законосъобразни указания е основание за връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК (определение № 282 от 21.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3201/2014 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). Затова при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на исковата молба се налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без движение (определение № 99 от 09.06.2017 г. по ч. гр. д. № 749/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Това налага да се провери дали са били правилни указанията, които районният съд е дал на молителката с Разпореждане № 444 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 152/2026 г. на РС Разлог и ако са били правилни – дали са били изпълнени в срок.

Внимателния прочит на молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. води до извод, че в нея молителката е посочила, че ответниците е възможно да бъдат призовани на ***, но не е посочила в кой град се намира този адрес. Следователно е 2 правилно указанието на районния съд, че молителката следва да посочи конкретен адрес за призоваване на ответниците. Молителката обаче е посочила в молбата си телефонни номера на двамата ответници, поради което неправилно районния съд й е указал да посочи такива.

Молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. препраща към Жалба с Вх. № 5396/08.05.2025 г., чието съдържание е посочено в приложенията към Молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. Правилно районният съд е счел, че в случая от съдържанието на молбата по чл. 8 ЗЗДН не става ясно колко на брой са твърдените актове на домашно насилие, къде са извършени и кога е извършен всеки от тях /като дата и час, респ. период/. Част от твърденията на молителката касаят поведение на лица, които са извън приложното поле на чл.

3 и чл. 8 ЗЗДН, както и актове, който са осъществени извън срока по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН. По тези съображения правилно РС Разлог е констатирал, че молбата не отговаря на изискването за редовност по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че молбата не е била подписана съобразно изискванията на процесуалния закон. Тя не е подписана със саморъчен подпис или с КЕП. Молбата е подадена по имейл, в който се посочва, че нейният автор е * М. А. С., ЕГН **********. В съдебната практика се изразява становище, че в подобни случаи всъщност е налице подписване, но с обикновен електронен подпис (виж решение № 74 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 4911/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 2128 от 07.04.2025 г. по в. гр. д. № 1211/2023 г. на Софийски градски съд, решение № 3780 от 16.06.2025 г. по възз. гр. д. № 12756/2024 г. на Софийски градски съд и др.). С оглед на това първоинстанционният съдебен състав не е посочил конкретната нередовност при подписването. Въззивният съд констатира и че на молителката не са били дадени ясни и конкретни указания относно това как да поправи тази нередовност, т.е. не й е било указано, че следва да подпише молбата със саморъчен подпис или с КЕП. Доколкото изначално молбата й е била подписана с обикновен електронен подпис, по отношение на тази нередовност не е налице неизпълнение на законосъобразни указания, респ. тази нередовност не е обусловила основание за връщане на молбата.

Препис от Разпореждане № 444 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 152/2026 г. на РС Разлог, обективиращо указанията на съда, е връчен на молителката на 24.02.2026 г. В срок тя е депозирала документ с вх. № 2985/04.03.2026 г. С него тя е посочила ЕГН на ответниците И. А. Н. и А. И. Н., техни адреси за призоваване и техни телефони. Навела е фактически твърдения относно обстоятелства, свързани с нейната дъщеря, настъпили през 2021 г., което е извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Сочи, че и досега ответниците не позволяват на дъщеря й да разговаря с нея и че те продължават да упражняват принуда спрямо нея заедно с други лица, за които обаче не са налице данни да попадат в приложното поле на чл. 3 и чл. 8 ЗЗДН. Кръгът на лицата, срещу които може да се търси защита във връзка с извършен акт на домашно насилие, е посочен в чл. 3 ЗЗДН (Ръководство на граждански съдебен състав. Книга първа, НИП, ISBN 978-954-9419-97-9, стр. 494). Лицата в чл. 3 ЗЗДН са изчерпателно изброени и разширителното тълкуване на нормата е недопустимо (определение № 162331 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 36067/2019 г. на Софийски районен съд). Жалбоподателката навежда твърдения за насилие, упражнено спрямо нея от нейния брат и неговия син на 10.09.2025 г. Това обаче е извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото процесната молба е подадена на 3

10.02.2026 г. С оглед на това по отношение на актовете за домашно насилие, които се твърди, че са били извършени спрямо М. А. С. с документ с вх. № 2985/04.03.2026 г. не е била отстранена редовността по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на молба с вх. № 2408/10.02.2026 г., доколкото молителката не е изложила ясно фактически твърдения относно конкретен акт на домашно насилие, който да е извършен срещу нея на конкретни време и място.

В изложеното от молителката се посочват твърдения за принуда и насилие упражнени спрямо нейната дъщеря А. С. С.. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗЗДН молбата може да се даде и от лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице. Следователно на осн. чл. 8, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗЗДН молителката * М. А. С. е легитимирана да подаде молба по чл. 8 ЗЗДН относно акт на домашно насилие, който е осъществен спрямо нейната дъщеря.

Част от указанията на районният съд са били свързани именно с това. В разпореждането си РС Разлог е посочил, че от молбата не става ясно дали тя се подава само от името на М. С. или се подава и от името на нейната дъщеря А.

С., като съдът е указал, че в този случай следва да се посочат и нейните имена, ЕГН, дата на раждане и адрес за призоваване. Чрез подаването на документ с вх. № 2985/04.03.2026 г. този въпрос не е уточняван, доколкото се навеждат доводи за акт на домашно насилие извършен спрямо нейната дъщеря, без изрично да посочва, че молбата се подава и от нейно име и в нейна защита.

Въззивният съд обаче констатира, че още в молба с вх. № 2408/10.02.2026 г. се посочва, че се търси защита и на личността на А. С. и е формулиран петитум да се вземат мерки и за нейна защита. С оглед на това се установява, че подобна неяснота не е била налице, доколкото молбата изначално ясно е посочвала, че се иска защита от домашно насилие и на лицето А. С.. Това обуславя неправилност на това указание на районния съд, а неговото неизпълнение не влече неблагоприятни процесуални последици за молителите.

В обжалваното определение районният съд е приел, че нередовностите не са били отстранени. Счел е, че посоченото от молителката е в голямата си част извън процесния период, както и че останалото не е конкретизирано. Намерил е, че част от твърдените действия за извършени от трети лица, поради което не могат да са предмет на молба по ЗЗДН. Приел е, че не става ясно как, къде и по какъв начин ответниците са извършили домашно насилие спрямо пострадалия, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. С оглед на това е намерил, че производството по делото следва да бъде прекратено. Изразил е становище, че молбата и в нейното уточнение не са посочени признаци на актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както и че РС Разлог не е компетентен с оглед на посочения от молителката адрес. Счел е, че описаното в молбата за защита изначално не може да се квалифицира като домашно насилие, поради което е намерил, че въпросът касае допустимостта на молбата, а не за нейната основателност.