Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 07.02.2022, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 786/2021
Вид
Решение № 19
Подписан
07.02.2022
В сила
15.02.2022
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Свищов, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20214150100786 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие (МЗДН) на Д.

Х. И., ЕГН: **********, лично от свое име и като задължителен представител на децата си: С. Д. Х., ЕГН: **********, и Т. Т. Г. , ЕГН: **********, всичките с адрес в с. *************************, срещу Д. Х. А., ЕГН:

**********, с. ************************. Ищците отстояват, че ответникът е извършил актове на домашно насилие спрямо тях и молят Свищовския районен съд (СвРС) да задължи ответникът да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на отвениците, както и да му забрани да ги приближава на по-малко от 100 м., а също и ползваното от тях жилище в *********************** и местата в същ. село за социални контакти и отдих, в т. ч. и търговския обект в селото, стопанисван от С. С., и то в максимално предвидения от закона срок – 18 месеца.

Ответникът Д. Х. А. релевира не взема становище по молбата, редовно е призоват, но не се явява в о. с. з.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, СвРС на основание чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

По фактите:

Д. Х. И. е майка на С. Д. Х. (Удостоверение за раждане от ********* г., л. 6) и Т. Т. Г. (Удостоверение за раждане № 1044160317, л. 7). Д. Х. И. е сестра на Д. Х. А.. Баща им Х.Й. А. починал на 22.01.2021 г. (Последните две обстоятелства следва от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Д.

Х. И., л. 28). Ответникът Д. А. искал ищцата Д. И. да се откаже от наследството на покойния им баща Х. А., което да премине към него. Тя обаче отказвала и така между тях назрял конфликт.

На 15.10.2021 г. (петък) около 20:30 ч. Д. И. и двете деца: С. Х. и Т. Г., влезли в търговския обект в с. А.о, общ. Свищов. Този обект е разделен на две помещения: едното е кафе-аперитив, а другото – минимаркет. Ответникът Д.

А. по това време също се намирал на същото място, в първото помещение, където консумирал алкохолни напитки (пиво). Там се намирали още Я.Р..

Д. И. седнала на масата на Д. А., а той започнал да я нарича с нецензурни думи – че тя е лека жена. Освен това Д. А. заплашил Д. И., че ще я убие. Д. Х. И., С. Д. Х. и Т. Т. Г. се изплашили от всичко това. Така Д. И. казала на С. Х. и Т. Г. да си тръгнат незабавно. Д. А. залял Д. И. с бира и я блъснал в гърба, при което тя паднала. Д. И. си ударила главата в хладилната витрина, докато Д. А. започнал да й нанася удари с крак. Д. И. започнала се опитала да се защити, като замахнала инстинктивно с пластмасова кофа срещу Д. А.. Собственикът на търговския обект – С. С. – посъветвал Д. И. да си тръгват с децата.

Д. Х. И. подала сигнал на тел. № 112, докато тя, С. Д. Х. и Т. Т. Г. вървели към дома си. Малко по-късно те били настигнати от л. а., управляван от Д. А.. Той продължил да заплашва сестра си и да я обижда, отваряйки шофьорската врата на колата. Д. А. задминал с л. а. Д. Х. И., С. Д. Х. и Т. Т.

Г., направил обратен завой и рязко спрял срещу тях. След това той слязъл от МПС и продължил да обижда и заплашва сестра си със същи думи като в заведението. Всичко това причинило психически стрес и тормоз на Д. И., С.

Х. и Т. Г.. По-късно Д. И., С. Х. и Т. Г. се прибрали в тях, придружавани от Я.Р.. Там дошли органите на реда, на които Д. И. разказала всичко, при което те образували полицейска преписка срещу Д. А..

От Съдебномедицинско удостоверение № Г-146/18.10.2021 г. (л. 8) 2 следва, че Д. Х. И. е имала охлузване по челото, кръвонасядане с оток по лицето, одиране по гърдите, кръвонасядания по дясното бедро и коляно.

Според д-р Г. описаните травматични увреждания са в резултат на тъпи травми и по начин и време, описани от лицето, е да възможно да са получени така, а именно, че на 15.10.2021 г. около 20:30 ч. въпросните травми биха могли да са й били причинени от Д. А.. От Амбулаторни листи № 1678/18.10.2021 г. (л. 9) и № 1679/18.10.2021 г. (л. 11) и Медицински удостоверения за психическото състояние на Д. Х. И. от 18.10.2021 г. (л. 10 и л. 12) следва, че към момента на прегледа същата е била неспокойна, напрегната, дистимна, хипобулична; мисловният й процес е бил леко ускорен по темп, без нарушения в структурата, в съдържанието – депресивни мисли със свръхценни интерпретации за случилото се на 15.10.2021 г.

Така възприетата фактическа обстановка СвРС установи посредством разпита на св. Я.Р., който е бил пряк очевидец на случилото се.

Същевременно същите факти се потвърждават и от разпита на св. Т. Т. и св.

Р.Р., които, макар и да не са били преки очевидци на тези събития, а да възпроизвеждат твърденията на ищца Д. И. и на св. Я.Р., свидетелстват косвено за релевантните обстоятелства, като по този начин показанията им служат за потвърждение другите преки доказателствени средства, извлечени чрез разпита на св. Я.Р.. Впрочем всичко това следва и от декларацията на Д.

Х. И. (л. 13).

От социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.

Свищов, 14.12.2021 г., се установява, че двете деца – Т. Г. и С. Х. – са станали свидетели на физическа саморазправа между майка им Д. И. и брат й Д. А..

ДСП намира, че двете деца са били жертва на домашно насилие и за тях съществува риск от увреждане на физическото и психическото здраве. В заключение ДСП намира, че по отношение на децата следва да бъде уважена исканата от законния им представител защита от домашно насилие по отношение на техния Д. А..

По правото:

При тези данни съдът намира, че МЗДН по чл. 9 ЗЗДН на Д. Х. И., лично от свое име и като задължителен представител на децата си: С. Д. Х. и Т. Т. Г., срещу Д. Х. А. е процесуално редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Установи се извършени актове на 3 домашно насилие от ответника Д. Х. А. спрямо Д. Х. И., С. Д. Х. и Т. Т. Г. – чл. 2 ЗЗДН. На 15.10.2021 г. около 20:30 ч. в търговския обект в с. А.о Д. А. е извършил няколко акта на физическо и психическо насилие над Д. И., изразяващи се в удари, блъскане, ритане и обиди и закани, които са били извършени в присъствието на децата на И. – С. Х. и Т. Г., което пък също се квалифицира като акт на психически насилия спрямо тях.

С оглед основателността на молбата, установените актове на домашно насилие – физическо и психическо насилие, следва да се издаде исканата заповед за защита. Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и децата й (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН). На ответника следва да бъде забранено да приближава молителката и децата й на разстояние 100 м., както и ползваното от тях жилище в с. *************************, така и местата, на които последните лица осъществяват социални контакти и отдих, в т. ч. и в търговския обект на с. А.о, стопанисван от С. С., за срок от 18 (осемнадесет) месеца. По този начин съдът намира, че молителите ще получат адекватна защита от домашно насилие срещу ответника.

На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в минимално предвидения размер – 200 лв., която същият да заплати по сметка на СвРС. При този изход на делото на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН на ответника следва да се възложи ДТ за разглеждане на делото – 25 лева, която да внесе по сметка на СвРС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от молителката разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение

Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 4 ЗЗДН, Свищовският районен съд

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА

Д.

Х.

А.,

ЕГН:

**********, с.

************************, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Х. И., ЕГН: **********, С. Д. Х., ЕГН:

**********, и Т. Т. Г. , ЕГН: **********, всичките с адрес в с.

*************************.

4

ЗАБРАНЯВА на Д. Х. А., ЕГН: **********, да приближава на повече от 100 метра разстояние Д. Х. И., ЕГН: **********, С. Д. Х., ЕГН:

**********, и Т. Т. Г., ЕГН: **********, както и ползваното от тях жилище в с. *************************, така и местата, на които последните лица осъществяват социални контакти и отдих, в т. ч. и в търговския обект на с.

А.о, стопанисван от С. С., за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА

Д.

Х.

А.,

ЕГН:

**********, с.

************************, че при неизпълнение на тази заповед ще бъде подведен под наказателна отговорност.

ОСЪЖДА Д. Х. А., ЕГН: **********, да заплати на Д. Х. И., ЕГН:

**********, С. Д. Х., ЕГН: **********, и Т. Т. Г. , ЕГН: **********, последните с адрес в с. *************************, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебноделоводни разноски.

ОСЪЖДА Д. Х. А., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Свищовския районен съд както глоба в размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева за държавна такса за издаването на изпълнителен лист, така и сумата от 25 (двадесет и пет) лева за държавна такса и 5 (пет) лева за държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от заповедта и от решението да се връчат на нарушителя Д. Х.