Решение № 359 от 18.10.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№359 гр. Русе, 18.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ при участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 534 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 - 273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.В., срещу Решение № 659 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2913/2018 г. по описа на Русенски районен съд.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като в противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК, след редовно проведено първо заседание за разглеждане на делото, е предоставил възможност на ответника да сочи, представя и събира доказателства, като по този начин делото е допълнено с възражения и доказателства след изтичането на преклузивните срокове за това.

Сочи, че ответникът С.Р. не е изпълнил законовото си задължение по чл. 90, ал.

1, вр. чл. 94, ал. 3 от ЗГР като не е заявил пред компетентните власти промяна в постоянен и/или настоящ адрес, на който органите на държавна власт да кореспондират с него. Изложени са съображения, че обжалваното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства, като съдът изцяло е пренебрегнал представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.07.2014 г., както и събраните в тази връзка свидетелски показания, от които се установява, че С. А. лично е подписал договора и е заплатил цената със свои лични средства. Твърди се, че в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 и 5 от ГПК първостепенният съд е допуснали и кредитирал свидетелските показания на свидетелите С. и Н., за установяването на сключването на предварителен договор от страна на ответника със същата продавачка по отношение на същия имот. Сочи се също така, че показанията на свидетелите са противоречиви, поради което съдът неправилно ги е кредитирал. С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност. По-конкретно се излагат съображения, че не е налице допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като видно удостоверение за адресна регистрация, намираща се кориците на приобщеното гр.д. № 8523/2017 г. по описа на РРС и ново удостоверение от 20.12.2018 г., ответникът е имал регистриран настоящ адрес в Германия, гр.

Ербах. Изложени са подробни съображения, че ищецът не е оборил успешно презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от С.С.Р., ЕГН:**********, против С.А.Р., ЕГН:**********, иск за установяване на пълна трансформация по чл.23, ал.1 от СК по отношение на недвижими имоти, придобити по време на брака им с нот.акт № ***. на ***-ти РН, вписан в СВ Русе с вх.№9893 от 28.07.2015 г., акт 172, том 25, а именно: 1/.Дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.*** с площ от 924 кв.м., съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, ***/. Дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.***с площ от 810 кв.м., съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, *** – да се признае за установено, че същите са изцяло лична собственост на ищцата, тъй като макар и придобити по време на брака на страните били придобити изцяло с нейни лични средства.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили граждански брак на 20.07.2014 г., който е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по г.д. №8523/17 г. на РРС. По време на брака са придобили недвижими имоти - дворно място в гр.Сливо поле,

Област Русе, ул.*** с площ от 924 кв.м., съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, *** и дворно място в гр.Сливо поле, Област Русе, ул.*** с площ от 810 кв.м., съставляващо *** по регулационния план на града, заедно с всички налични в имота подобрения, при граници: улица, *** чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. при нотариус № ***, с район на действие РРС. Като купувач по сделката, видно от приложения нотариален акт е посочен въззиваемият С.А.Р., при цена 6000 лв., която е заплатена от купувача С.А.Р. преди подписването на нотариалния акт.

Представен е и предварителен договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти от 23.07.2014 г., в който като купувач участва С. Р. А., с посочена цена 27000 лева, която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, страните са декларирали, че е платена.

По делото е представено удостоверение за адресна регистрация от 20.12.2018 г., от което се установява, че С.А.Р. *** ***, Германия.

Към делото е приобщено и гр.д. № 8523/2017 г. по описа на РРС, в кориците на което се намира удостоверение за адресна регистрация от 09.03.2017 г., видно от което към този момент, С.А. е с регистриран адрес в Германия, Ербах.

Приложени са и справки за задграничните пътувания на страните за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., издадени от ОД на МВР – Русе.

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. М., С. А., С.А., Г. Г., С. С., В. М. и Ю.

Н.

В своя разпит свидетелят М. М. изнася данни, че е съпруг на сестрата на С., като заявява, че познава и бившият й съпруг С.. Знае, че са закупили имот по време на брака в гр. Сливо поле – имотът се закупил през 2015 г. на името на С.. Посочва, че бащата на С. искал да й подари една къща, защото С. нямал. След сватбата С. и С. заминали за Германия, а след това за Дания, но не могли да се издържат там и след това се върнали. Бащата на С. имал пари, защото заедно работили в София в областта на строителството. Свидетелят посочва, че познава продавачката Г., която е от негово село и му е съседка. Тя обявила за продан къщата, а С. идвал няколко пъти да я оглежда, говорили с продавачката и решили да купят имота. Свидетелят уточнява, че С. решил да купи имота за дъщеря си. На 23 юли 2014 г. сключили предварителен договор, като свидетелят присъствал на подписването и видял как се дават парите – парите дал в неговата къща, а предварителния договор подписали при адвокат Ю. Посочва, че С. не е присъствал на подписването.

Свидетелят посочва, че докато били на работа в София със С., С. се върнал от Дания и сключили нотариалният акт. На сватбата, която се е провела на 20 юли С. е знаела, че баща й иска да й подари къща, но С. не е знаел – той научил на 23 юли, на предварителния договор и те на 24-ти заминали.

Свидетелката С. А., която е леля на ищцата, в своя разпит изнася данни, че къщата е купена през 2014 г., от Г. Посочва, че С. се свързал с продавачката, тъй като решил да купи на дъщеря си С. къща. Предварителен договор за къщата подписал С., а парите платили през 2014 г. С. и С. харесали къщата. След сватбата С. и С. заминали за чужбина, и тогава С. решил да купи тази къща за дъщеря си. Докато са били в България С. и С. живели при бащата С., защото нямали собствена къща и нямали спестявания. Свидетелката посочва, че не е присъствала на подписването на предварителния договор, но от С. знае, че къщата я е купил той за дъщеря си и е платил цената от 27000 лева. Брат й С. разполагал с пари, тъй като работил в София. Свидетелката заявява, че е присъствала на сватбата - на 20 юли, след което С. и С. постояли 3-4 дни и заминали за чужбина.

Свидетелят С. А., който е баща на ищцата, в своите показания изнася данни, че дъщеря му С. и С. живели при него една година, защото С. нямал къща. След сватбата решил да купи къща на дъщеря си и видял обява в интернет са къща в село Сеслав. Посетил селото няколко месеца преди сватбата. Предварителният договор подписали на 23.07.2014 г. с Г. М. я докарал до селото и в дома му й дал парите. Тъй като дъщеря му и зет му били в Германия оставил подписването на нотариалния акт за момента, когато дъщеря му се върне в България. Свидетелят посочва, че е имал парите за къщата от работата в София.

На другата дъщеря не успял да помогне така, но и помагал с пари. На следваща година, когато се подписал нотариалният акт свидетелят бил в София и дъщеря му се обадила, да му каже, че искат да прехвърлят къщата.

Свидетелката Г. Г. в своя разпит изнася данни, че обявила къщата си продан в интернет. Потърсили я родителите на С. и дошли в селото защото искали да направят изненада на дъщеря си. М. я закарал в къщата на С. и той й платил 27000 лева, а след това отишли при адвокат Ю., където подписали предварителния договор. Разбрали се прехвърлянето да стане по-нататък защото младите не са в България. Свидетелката посочва, че не знаела, че само С. ще се подписва при нотариуса, защото знаела, че къщата се купува за С..

Свидетелката С. в своя разпит изнася данни, че се познава със страните от 5-6 години и е била кръстница на сватбата им. Сватбата се провела в Сливо поле и била организирана от тях, не знае родителите им да са им помагали. На сватбата присъствали около 300 човека. На сватбата се правили сватбени подаръци, като имало водещ, който казвал какви подаръци се правят. Свидетелката посочва, че не знае точно колко пари са събрали, но С. и С. й споделили, че имат около 16 000 лева, събрани от сватбата, които да дадат за къщата. Знае, че са купили къщата за 27000 лева. След сватбата С. и С. заминали за Германия да работят, първо заминал С. защото нямали квартира, а след това заминала и С.

Работили са в Германия и преди сватбата. Свидетелката посочва, че й е известно за намерението на страните да купят къща още преди сватбата – 5-6 месеца преди това. Каза ли й, че има къща, която са избрали и, че трябва да дадат капаро, за да я запазят. Знае, че са дали капаро около 3000 лева. От С. и С. знае, че от събраните пари от сватбата 16000 лева са заделили за да изплатят къщата – останалата част, която дължат. Парите за капарото били изпратени на бащата на С..

Освен капарото и тези 16000 лева, останало 8000 лева да дължат по продажбата на къщата, което знае от С. и С.. 4000 лева донесли януари месец, защото бяха заминали пак за Германия – парите били донесени на баща й.

Свидетелят В. М. в своя разпит изнася данни, че познава страните по делото. Работи в системата на МВР от 15 години и обслужва кв. Сливница в гр. Сливо поле, където живеят страните. Познава и бащата на С. *** и се занимава със строителни обекти.

Януари 2016 г., 2017 г. или 2018 г. С. го посетил в районното и му казал, че С. е взел документите, колата и заминал за Германия.