Решение № 3002 от 25.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3002

Пазарджик, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20267150700273 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. М. от гр.Костандово против решение №1012-12-18#1/18.02.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-1232-3/07.01.2026г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2025г. до 30.04.2026г. в размер на 24,62 евро дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът чрез юрк. М. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0518 от 04.11.2025г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирано, че последното правоотношение е с работодател от Ирландия и считано от 01.11.2025г. същото е прекратено.

По искане на НОИ жалбоподателят е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС - Ирландия, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и копия от документи за упражнявана трудова дейност в Ирландия за периода от 26.05.2025г. до 31.10.2025г.

Съответно със СЕД U001 СВ №1574212 и U003 №1577543 е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от компетентната институция на Ирландия.

В ТП на НОИ - Пазарджик за М. М. са получени от Германия структуриран електронен документ U017 №1578064 и U004 №1578888 с потвърден период на осигурена заетост от 26.05.2025г. до 31.10.2025г., причина за прекратяване на заетостта – дата на изтичане на договора и доход за посочения период.

С разпореждане №121-00-1232-2/22.12.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2025г. до 30.04.2026г. в размер на 24,62 евро дневно на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

С решение №1012-12-18#1/18.02.2026г. директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в този смисъл е мотивиран индивидуален административен акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

Решението е правилно като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

В чл. 54а от КСО е предвидено право на парично обезщетение за безработица да имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал.1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Заявлението на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 04.11.2025г., към който момент вече е приета и действа разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО - обнародвана в ДВ бр.67 от 09.08.2024г. С оглед предмета на спора в настоящото производство приложимо е решение от 23.04.2026г. по дело № С-116/2025г. на СЕС, в което е прието, че чл. 62, пар. 3 във вр. с чл.65, пар. 2, първо и второ изречение и пар.5, б. а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.

Прието е също, че чл. 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент №988/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.

Задължителен е характерът на даденото тълкуване на разпоредбите на Регламент № 883/2004 от СЕС, поради което следва да се приеме, че доколкото държавата по пребиваване на жалбоподателя е България, то изчисляването на обезщетението за безработица следва да се осъществи по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО, който не се явява в колизия с изискванията на Регламент № 883/2004.

Безспорно е в настоящия случай, че правопораждащите за М. М. факти са се осъществили при действието на новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО / считано от 13.08.2025г./ и доколкото последният осигурителен период на жалбоподателя е завършен на 31.10.2025г., то приложима е именно тази правна норма. Приложима е и с оглед задължително тълкуване от СЕС с решение от 23.04.2026г. по дело № С-116/2025г.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение №1012-12-18#1/18.02.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-1232-3/07.01.2026г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2025г. до 30.04.2026г. в размер на 24,62 евро дневно е законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 103 евро.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Л. от с. Дорково против решение № 1012-12-340#1 от 29.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА А. Х. Л., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�