Определение № 2427 от 09.08.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4348/2022
- Вид
- Определение № 2427
- Подписан
- 09.08.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 123, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2427 гр. София, 09.08.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20228002104348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Сембoдиа България“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Н. К., против решение № 975 от 2 юли 2022 г., постановено по в.гр.д. № 867/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 266520 от 12 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 93/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от дружеството против М. И. Г., с адрес в гр. София, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер на 80000 лева, представляващо част от посочената като дължима сума от 184208 лева в подписаното между страните споразумение от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.09.2018 г. до окончателното му плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 599/2018 г., по описа на Районен съд Луковит.
В касационната жалба се заявява, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е достигнал до неправилния извод, че сумата в размер на 184208 лева представлява стойността на фактури №№ 3194 и 3195 от 23.10.2013 г., а извършените 1 плащания на 11.04.2017 г. и на 12.05.2017 г. след подписване на споразумението, предхождащи учредяване на ипотеката, не кореспондират с подписаното между страните споразумение и не освобождават страните от поетите задължения, като всякакви плащания, ако имат връзка с подписаната спогодба между страните, следва да се правят именно във връзка с преуредените отношения между тях – в този смисъл учредената ипотека от 25.05.2017 г., обезпечаваща подписаното между страните споразумение, е за целия размер. Отбелязано е, че на 29.01.2015 г. другият солидарен длъжник е изплатил по една от тези фактури сума в размер на 60000 лева (т.е. преди подписване на споразумението дължимата сума по тези две фактури е 105720 лева). Оспорва се изводът на съда, че различията в размера на дълга по фактури №№ 3194 и 3195 и размера на споразумението се дължи на евентуално начислени лихви за забавено плащане, евентуални неустойки, разноски за събиране на вземания и др. Твърди се, че изводите на съда за липса на новация в дадения случай са изцяло погрешни, тъй като няма пречка самата спогодба да съдържа в себе си и новация, доколкото специфичното за договора за спогодба, е именно неговият съставен характер – той може да представлява смесен договор и в неговото съдържание да бъдат включени различни видове сделки: новация, цесия, ненаименувани договори (макар да е безспорно установена дължимостта на сумата в размер на 184208 лева, в случая не се касае за добавяне на предварително уговорени лихви към стария дълг, нито просто е разсрочено едно старо задължение, а е поето едно изцяло ново такова, което заменя старото). В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответницата М. И. Г., със съдебен адрес в гр. София, представлявана от адв. П. С., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата по същество.
Въззивният съд приема за установено, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.09.2018 г. дружеството е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, за сумата от 80000 лева, представляваща част от вземане в размер на 184208 лева с падеж 30.07.2017 г., установено с нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземането. Въз основа на подаденото 2 заявление и приложения към него нотариален акт, е образувано ч.гр.д. № 599/2018 г. по описа на Районен съд Луковит, по което е издадена в полза на дружеството заповед № 393/21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжницата М. Й.
(Г.). По повод връчена покана за доброволно изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение, с което е оспорено вземането по издадената заповед, като се твърди вземането да не съществува, тъй като е било изцяло изплатено от длъжницата. Изложени са подробно обстоятелства, че претендираното вземане произтича от договор за доставка на стоки, които стоки „Сембодиа България“ ООД е доставил на „Си Консулт“ ЕООД, получени от купувача, за които са били издадени от доставчика фактура № 3195/23.10.2013 г. на стойност 84720 лева, и фактура № 3194/23.10.2013 г. на стойност 81000 лева, и тъй като купувачът „Си Консулт“ ЕООД, представляван от майката на Г., не можел да погаси задължението по двете фактури, в общ размер 165720 лева, между „Сембодиа България“ ООД от една страна, и от друга страна длъжника „Си Консулт“ ЕООД и Г. като физическо лице, се сключило споразумение от 23.03.2017 г., с което последната се задължила солидарно с длъжника „Си Консулт“ ЕООД да заплати на „Сембодиа България“ ООД сумата от 184208 лева, в която, наред с вземането по двете фактури, са включени и направени от кредитора разноски за събиране на вземането. Със същото споразумение Г. се задължила да гарантира изплащането на задължението, като учреди в полза на дружеството ипотека върху свой собствен недвижим имот – апартамент в гр. София.
Посочва се, че в изпълнение на споразумението е сключен договор за ипотека с нотариален акт, като е извършено плащане от „Си Консулт“ ЕООД на сумата от 60000 лева на 11.04.2017 г. и на сумата от 20000 лева на 12.05.2017 г., а за останала неизпълнена част от задължението в размер на 104208 лева кредиторът „Сембодиа България“ООД се е снабдил с изпълнителен лист и е било образувано изп.д. № 413/2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител Георги Дичев. Съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху ипотекирания имот, като наложил възбрана върху него на 15.06.2018 г.; след връчена покана за доброволно изпълнение – за плащане на задължението от 104208 лева, както и на 4184,16 лева съдебни разноски и 6765,20 лева такси, или общо за сумата от 119033,70 лева, това задължение е било заплатено от трето лице – съпругът на ответницата (Цветомир Глоговски) от името и за 3 сметка на длъжника – ответницата М. Г., поради което изпълнителното дело е прекратено и на 02.08.2018 г. е заличена вписаната възбрана върху ипотекирания имот.
Въззивният съд приема, че от приложеното споразумение (неоспорено от страните по делото) от 23.03.2017 г. се установява, че между „Сембодиа България“ ЕООД, от една страна, от втора страна „Си Консулт“ ЕООД, представлявано от управителя Светлана Йотова, и от трета страна – М. Й.
(Г.), е сключено споразумение, с което страните са се съгласили, че към датата на сключване на споразумението „Си Консулт“ ЕООД, в качеството на купувач, дължи на „Сембодиа България“ ЕООД, в качеството на продавач, сумата от 184208 лева, съгласно справка за платени и неплатени фактури за доставените стоки от „Сембодиа България“ ЕООД на „Си Консулт“ ЕООД по договор за продажба от 28.08.2013 г., като справката представлява неразделна част от споразумението (тази справка не е приложена като доказателство по делото). В т. 2 от споразумението „Си Консулт“ ЕООД и ответницата са се задължили солидарно да заплатят на „Сембодиа България“ ЕООД сумата от 184208 лева не по-късно от 30.07.2017 г., както следва: до 31.03.2017 г. – сумата от 40000 лева; до 30.04.2017 г. – сумата от 40000 лева; и до 30.07.2017 г. – сумата от 104208 лева, които плащания да бъдат извършени по посочена банкова сметка. В чл. 3 ответницата като солидарен длъжник се е задължила да обезпечи изпълнението на задължението по чл. 2, като не по-късно от 13.04.2017 г. учреди първа по ред договорна ипотека върху собствен недвижим имот, подробно описан в споразумението. В чл. 10 от споразумението страните са уговорили, че с получаването на сумата от 104208 лева от дружеството, страните ще считат отношенията си по договор за продажба от 28.08.2013 г. и по споразумението за окончателно уредени, като кредиторът (дружеството) ще предостави на ответницата заверено съгласие за заличаване на учредената договорна ипотека. По делото са приложени фактура № 3194 и фактура № 3195 на стойност съответно 81000 лева и 84720 лева (с ДДС), от които се установява извършена доставка на стоки от „Сембодиа България“ ЕООД на получателя „Си Консулт“ ЕООД, като с вносни бележки от 11.04.2017 г. и от 12.05.2017 г. са внесени сумите в размер на от 60000 лева и 20000 лева от вносител С. Й., с основание за внасяне „пл. по ф. 3194/23.10.2013; 3195/23.10.2013, „Си Консулт“ ЕООД. От платежно нареждане за кредитен превод от 11.07.2018 г. е прието за установено, че на 11.07.2018 г. от банкова сметка с титуляр Ц. Г. е излъчен превод на сумата от 119033,70 лева, по банкова сметка на частен съдебен изпълнител Г. Д., рег. № , като с молба вх.№ 13942/02.08.2018 г. по изп.д. № 413/2018 г. е прието за установено, че дружеството (в качеството му на кредитор в изпълнителното производство) е поискало изпълнителното дело да бъде прекратено, поради извършено плащане от страна на длъжника, като върху молбата е отразено разпореждането на частния съдебен изпълнител от 02.08.2018 г. „Приключвам изп.дело“. Според заключението на приетата по 4 делото счетоводна експертиза е установено, че за периода 01.01.2013 г.23.03.2017 г. „Сембодиа България“ ООД е издал на „Си Консулт“ООД две фактури на обща стойност 165720 лева, а именно: фактура № 3194/23.10.2013 г. на стойност 81000 лева с падеж 30.10.2013 г., и фактура № 3195/23.10.2013 г. на стойност 84720 лева с падеж 30.10.2013 г., които фактури са включени в дневника за продажби на „Сембодиа България“ ООД за м. октомври 2013 г. В счетоводството на „Сембодиа България“ ООД са осчетоводени извършени по банковата сметка на дружеството плащания по посочените две фактури, общо на сумата от 140000 лева, както следва: 60000 лева, платени на 29.01.2015 г.;
60000 лева, платени на 11.04.2017 г., и 20000 лева, платени на 12.05.2017 г. В осчетоводените плащания по тези две фактури не е включено плащането, извършено на 11.07.2018 г. по сметката на частния съдебен изпълнител в общ размер от 119033,70 лева. Според допълнителното заключение на експертизата се установява, че „Сембодиа България“ ООД е осчетоводило постъпила на 18.07.2018 г. по банковата сметка на дружеството сума в размер на 112603,52 лева, която е била разпределена счетоводно за погасяване на вземания; сумата от 104208 лева е отразена в счетоводството на дружеството като съдебно вземане по споразумение от 23.03.2017 г. срещу финансови приходи за бъдещи периоди, но липсва отразяване за предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция, т.е. идентифициране на конкретна доставка на стока, услуга, неустойка или друго основание за получаването на сумата от 104208 лева, поради което извършеното счетоводно записване, с което е осчетоводено вземане в размер на 104208 лева, е документално необосновано и неправилно, тъй като съгласно чл. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, не се допуска счетоводно записване на недостатъчно идентифицирани сделки; ако се приеме, че тази сума е част от дължимата трета вноска по споразумението от 23.03.2017 г., то за сумата над стойността на осчетоводените фактури за доставка – 78488 лева, липсва основание за плащане. Съдът е кредитирал основното и допълнителното заключение на счетоводната експертиза.
След обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът приема, че съгласно сключеното тристранно споразумение от 23.03.2017 г. страните са се съгласили, че към датата на сключване на споразумението „Си Консулт“ ЕООД, в качеството на купувач, дължи на „Сембодиа България“ ЕООД, в качеството на продавач, сумата от 184208 лева, представляваща неплатени задължения по фактури за доставка на стоки от сключен между двете дружества договор за продажба от 28.08.2013 г. През 2013 г. ищецът е издал само две фактури за доставени стоки на купувача „Си Консулт“ ЕООД - на стойност 84720 лева, и на стойност 81000 лева, като до подписването на споразумението от 23.03.2017 г. не са осчетоводявани други доставки на стоки или услуги, извършени от ищцовото дружество на „Си Консулт“ ЕООД.
Разпечатката съдържа 19 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99461334-75b1-437b-b690-cfee381f37c2