Решение № 462 от 14.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201625 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба от „БГ -ТРАНС 64“ ЕООД с ЕИК 204007407, със седалище и адрес на управление:********* чрез управителя НН.Г.Х., против Наказателно постановление № 763002-F734275/25.03.2024 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО, на основание чл. 261,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв.

Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради осъществяване на хипотезата на чл.28 ЗАНН. Изразява се позиция за безспорност на факта относно неспазване на срока на чл.92 ЗКПО за подаване на годишна данъчна декларация,като се акцентира върху детайла,че с описания в обстоятелствената част на НП финансов резултат е била подадена декларация с вх.№0200И1002423/30.06.2023 г., но поради допусната техническа грешка е посочен неправилен ЕИК, индивидуализиращ дружеството „БГ АДРЕС“ ООД. В аспекта на релевираната теза за приложимост на чл.28 ЗАНН се поддържа,че декларацията е подадена на 14.09.2023 г. и предвид декларирания данъчен резултат „загуба“, липсва обществена опасност на деянието, като предпоставка за ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. Е., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Излага становище,че от събраните по делото доказателства, от формална страна документално, е налице нарушение, но е допусната „минимална техническа грешка“ от счетоводно предприятие, обслужващо множество дружества, предвид което се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

1

К.Т.оято оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства, независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя „БГ ТРАНС-64“ ЕООД ст.инспектор по приходите С. Б. съставила АУАН №F734275/28.09.2023 г., с който констатирала,че жалбоподателят като задължено лице по чл.2 ЗКПО, не е подало в законоустановения срок -30.06.2023 г. – годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022 г.

ГДД по чл.92 ЗКПО била подадена по интернет на 14.09.2023 г. и приета с вх.

№0200И1021566. В същата били декларирани общо приход 22 932,00 лв., общо разходи34 125,44 лв., данъчна загуба-11 193,44 лв. и годишен корпоративен данък 0,00 лв. В АУАН е прието,че търговецът е отчел приходи и начислил разходи по см. на ЗСч и извършвал дейност, съгласно регистрираното фискално устройство и отчетени обороти в размер на 29 500,00 лв. Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАПБургас след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, през 2023 г. Посочено е,че нарушението е за първи път,както и че АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя,като същият му бил предявен и връчен на 28.09.2023 г.

Въз основа на съставения акт на 25.03.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.261,ал.1 от ЗК П О наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателно-информационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

2

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –старши инспектор по приходите в НАП /Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП/. При провеждане на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл.

34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1487/2018 г. ,с което се приема,че с изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този контекст и като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 01.07.2023 г., съдът формира извод,че чрез съставяне на АУАН на 28.09.2023 г. този срок е спазен.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказаният субект да разбере точно,еднозначно съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с АУАН нарушение. Съдът отчита,че са спазени процесуалните изисквания при описание на обективните характеристики на нарушението с ясно и маскимално изчерпателно поднасяне на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението. Посочено е за коя година е следвало да се подаде декларация, както и крайният срок за това. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, за който е ангажирана отговорността на дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите н а чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Правната уредба, вложена в ал.2, на чл.92 ЗКПО предписва, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

В случая е установено, а и няма спор, че дружеството е данъчно задължено лице и като такова следвало да подаде годишна данъчна декларация за 2022 г. в ТД на НАП – Бургас в срок от 01.03.2023 г. до 30.06.2023 г. От събраните по делото доказателства се установява, че декларацията не е била подадена в този срок, а в един значително по-късен 3 момент на 14.09.2023 г. и е приета с вх.№0200И1021566. Предмет на нарушението по чл. 92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО, като своеобразието от форми на изпълнителното деяние обхващат неподаването й изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието, законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Законодателят е обвързал изискването за подаване на годишната данъчна декларация със стриктно нормирани темпорални граници, в конкретен срок, а бездействието на данъчния субект да я подаде в този срок е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира субектът за неизпълнение на вмененото му задължение. Ето защо съдът установи, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена чл.92,ал.1, вр.чл.ал.2 ЗКПО, като е налице и законосъобразно приложение на санкционната норма на чл.261,ал.1 ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда санкция за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Предвид изложеното по-горе, в случая безспорно е налице нарушение по чл. 261, ал. 1 ЗКПО. Това обстоятелство обосновава отговорността на жалбоподателя за налагането на имуществена санкция в нормативно установения диапазон от 500 лева до 3 000 лева. Ето защо съдът намира,че законосъобразно е индивидуализирано административното наказание на жалбоподателя, в рамките на установените граници на предвиденото в санкционната разпоредба на чл.261,ал.1 ЗКПО, и в съответствие с общите правила за определяне на наказанието по чл.

27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, отчитайки доминиращата роля на смекчаващите обстоятелства,а именно,че нарушението е за първи път.

По претенцията за приложимост на чл.28 ЗАНН:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновени административни нарушения от същия вид.

В случая константна и последователна е практиката на касационната инстанция, която се споделя от настоящия състав, че липсата на нормативно предвидени вредни последици за фиска или друг субект, като признак от състава на формалното нарушение, само по себе си не е основание, което да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. / в т.см. виж Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1488/2018 г. Решение № 622 от 10.06.2020 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 758/2020 г. Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1487/2018 г./

4

На доказване, в условия на пълно и главно доказване, подлежат обстоятелства, които са изключителни за отделния случай, а не за отделната категория нарушения. От тази гледна точка типичната,тривиална обществена опасност на самата категория на процесното нарушение произтича от факта на неговото извършване, чрез бездействие и към съставомерността му,законодателят не предявява изискване да са възникнали общественоопасни последици, включително вреда за фиска. Ето защо и за да бъде третирано извършеното нарушение като маловажен случай, следва да са несъмнено установени други допълнителни обстоятелства, които да могат да обосноват извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен. Такива обстоятелства не само,че не бяха установени в обсега на дължимото пълно и главно доказване, но и типизираните възражения за липса на възможност за настъпване на вреда на фиска поради отрицателния финансов резултат на дружеството жалбоподател, не могат да бъдат успешно противопоставени на типичната за вида на нарушението обществена опасност за установения ред на държавно управление. В случая засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, са свързани с определянето на годишния размер на данъка, и са поставени под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната установена охрана на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено задължение с разпоредбите на чл. 60 от Конституцията на Република България./ в т.см. виж Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1487/2018 г./

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9945f0b8-7d2a-4099-af5e-432b2942fc50