Решение № 11 от 22.04.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Търговско дело 10/2025
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 22.04.2025
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.125, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал.4 и ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 13, ал.4 и ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 125, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл. 125, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл. 125, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл. 125, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Ямбол, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Търговско дело № 20252300900010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на „Инфинит Енерджи“ ЕООД, представлявано от управителя Х.Ш., подадена чрез пълномощника адв. Г. М., срещу отказ № 202502224154 от 25.02.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250224154543 от 25.02.2025 г., с който е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството във връзка с прекратяване на членството на съдружника З.Е.П..
Жалбоподателят поддържа, че постановения отказ е неоснователен, незаконосъобразен и неправилен, поради което настоява за неговата отмяна. Счита, че неправилно от длъжностното лице е прието, че се иска вписване на прекратяване на членството на съдружника З.П. по реда на чл. 125, ал.1, т.2 от ТЗ, като не е взело предвид представените към заявлението доказателства, съгласно които изключването на съдружника и прекратяването на членственото му правоотношение е поискано от кредитор по изпълнително дело, по чието искане от съдебния изпълнител е наложен и вписан в ТРРЮЛНЦ запор върху притежавания от съдружника З.П. един дружествен дял, направено изявление от взискателя по изпълнителното дело за прекратяване на участието на ограничено отговорния съдружник в дружеството- жалбоподател, получено в дружеството на 20.12.2024 г., като с факта на получаването на това изявление участието на съдружника З.П. в дружеството е прекратено. Жалбоподателят се позовава и на извършеното него плащане по изпълнителното дело на припадащата се част на съдружника- длъжник З.П. от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ в размер на 7222,00 1 лв. Позовавайки се на цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС, жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за специален принудителен способ да прекратяване на участието на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност, извън хипотезите, предвидени в чл. 125, ал.1 и ал.2 от ТЗ. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания отказ с даване на задължителни указания до длъжностното лице за вписване на исканите промени по партидата на дружеството.
В становището си по жалбата регистърният орган е изложил съображения в подкрепа на постановения отказ. Поддържа неоснователност на жалбата с доводи, че забраната за разпореждане с дела на съдружника след вписване на запора обхваща и забраната да се въздейства върху членственото правоотношение между дружеството и съдружника, каквото е заявеното напускане по реда на чл. 125, ал.1, т.2 от ТЗ. Настоява се за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на постановения отказ като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски по делото на основание чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. чл. 81 от ГПК- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
След проверка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима- подадена е от оправомощено лице в рамките на законоустановения седемдневен срок от постановяване на отказа- чл.25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, внесена е изискуемата държавна такса на основание чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, „Инфинит Енерджи“ ООД, с ЕИК 201331916, със седалище и адрес на управление **********, има дама съдружници- Х.С.Ш. и З.Е.П..
Вписаният внесен капитал е 2 лв., с размер на дяловото участие на всеки от съдружниците по 1 лв.
Върху притежавания от съдружника З.Е.П. един дружествен дял на обща стойност един лев, представляващи 50 % от уставния капитал на дружеството, под № 20240725145433 е вписан запор, наложен от ЧСИ Х.С. с район на действие- Окръжен съдПловдив, с рег. № 909 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20249090400343, по искане на взискателя К.С.П..
От приложеното към преписката Удостоверение изх. № 1177 от 21.02.2025 г. на ЧСИ Х.С., се установява, че с молба от 17.12.2024 г., подадена по изпълнителното дело, взискателят К.П. е направил изявление за прекратяване на участието на З.П. като съдружник в „Инфинит Енерджи“ ООД, като едновременно с това е направил искане на основание чл.
517, ал.3 от ГПК ЧСИ да връчи изявлението му на дружеството.
На 18.12.2024 г. съдебният изпълнител изготвил Изявление за прекратяване на участието на ограничено отговорния съдружник З.П. по чл. 517, ал.3 от ГПК, изпратено 2 ведно с изявлението на взискателя за връчване на дружеството с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД, връчено на 20.12.2024 г. на управителя на дружеството, съгласно удостовереното от ЧСИ. На същата дата- 20.02.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба, в която е посочено, че съгласно междинния счетоводен баланс към момента на прекратяване на членството на съдружника З.П., размерът на припадащата се на съдружника- длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ, възлиза на 7222,00 лв., за която сума от дружеството са представени доказателства и е удостоверено от съдебния изпълнител, че е внесена по специалната сметка на ЧСИ.
Със заявление вх. № 20250224154543 Х.С.Ш., като управител на „Инфинит енерджи“ ООД, чрез пълномощник, е поискал по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ да бъдат вписани нови обстоятелства, свързани със заличаване на съдружника З.Е.П. поради прекратяване на членството й в дружеството по реда на чл. 517, ал.3 от ГПК, намаляване капитала на „Инфинит Енерджи“ ЕООД с размера на дела на З.П. в капитала на дружеството, а именно с 1 лв., разпределен в един дял на стойност 1 лв. и заедно с това увеличаване капитала на„Инфинит Енерджи“ ЕООД със сумата от 1 лв., като се запише нов един дял по 1 лв. на стойност 1 лв., който ще се запише от едноличния собственик на капитала Х.Ш., като след така извършеното увеличение на капитала на капиталът на дружеството отново е в размер на 2 лв., разпределен в 2 дяла по 1 лв., всички собственост на Х.Ш., освобождаване на З.П. като управител в дружеството, което занапред ще се представлява от управителя Х.Ш., промяна в правно организационната форма на дружеството и обявяване на приетия от ЕСК нов дружествен договор /учредителен акт/.
Към заявлението са приложени Решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 24.02.2025 г., Удостоверение № 1177 от 21.02.2025 г., издадено от ЧСИ Х.С., рег. № 909 на КЧСИ, платежно нареждане за заплатена по сметка на ЧСИ Х.С. по изпълнително дело №20249090400343 сума в размер на 7222,00 лв., декларации по чл. 13, ал.4 и ал.5 от Закона за търговския регистър, Учредителен акт на „Инфинит енерджи“ ЕООД, документ за внесен дялов капитал, документ за внесена държавна такса, изрично пълномощно.
По подаденото заявление е постановен обжалвания Отказ № 20250224154543 от 25.02.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, основан на съображения, че подаденото заявление е за вписване на прекратяване на членството на съдружника З.П. по реда на чл. 125, ал.1, т.2 от ТЗ- решение за изключване на съдружник, върху чийто дружествен дял има наложен запор от съдебен изпълнител. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, цитирана в обжалвания отказ, длъжностното лице е посочило, че изключването на съдружник съставлява разпореждане с дружествените му дялове, а налагането на запор върху дружествен дял отнема възможността както на дружеството, така и на съдружника- длъжник да се разпореждат със запорирания дружествен дял и да внасят изменения в членствените правоотношения между дружеството и съдружника- длъжник.
3
Съдът намира, че постановеният отказ е съобразен със закона и константната съдебна практика, намерила отражение в практиката на ВКС, включително и в цитираното в обжалвания отказ Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о.
Според дадените в цитираното решение разяснения, обект на наложения запор е дружествения дял в състоянието, в което е към момента на налагане на запора, а не произтичащите от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника имуществени вземания. Обект на запора не е вземане към дружеството, защото към датата на налагането му членственото отношение съществува. Прекратяването на членственото отношение е правна последица на волеизявлението на кредитора по чл.517, ал.3 от ГПК, отправено към дружеството, когато няма доброволно удовлетворяване, и това негово право не може да бъде поставяно под условия или да зависи от волята на съдружника или на дружеството, респективно да бъде иззето чрез изпреварващи действия, предизвикващи промяна в правоотношението. На преобразуващото право на кредитора да прекрати по своя воля и чрез свое изявление членственото правоотношение на длъжника, евентуално да прекрати дружеството чрез иск, съответства само задължението на длъжника и дружеството да търпят това положение, но не и правото им те да предизвикват правна промяна. Това право им е „отнето“ от момента на налагане и вписване на запора на дялове /чл.451, ал.1 от ГПК/. При наложен запор на дялове обект е дружествения дял и от вписване на запора за съдружника възниква задължението да търпи това положение. На правото на взискателя да се удовлетвори по реда на чл.517, ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника по чл.125, ал.3 от ГПК като сам предизвика чрез волеизявление прекратяване на членственото отношение на длъжника му, евентуално– като предизвика чрез иск прекратяване на дружеството, корелира задължението на съдружника и на дружеството да търпят това и задължението им да не изменят по никакъв начин дружественото правоотношение.
Даденото на кредитора право да се удовлетвори принудително конкурира и се противопоставя на всички имуществени и неимуществени права на съдружника и го задължава да не изменя съществуващото правно положение като му отнема правото да се разпорежда с дяловете в полза на трето лице, едностранно да изменя правоотношението като го прекрати, както и задължава дружеството да не внася промяна в правоотношението чрез намаляване, увеличаване на капитала, приемане на нов или изключване на съдружника. В противен случай съдружникът или дружеството, чрез предизвиканата от тях промяна в членственото отношение чрез прекратяването му или изменението му, ще осуетят реализиране на правото на взискателя да се удовлетвори чрез започнатото принудително изпълнение, защото ще изменят обекта на запора. След като обект на запора са дяловете, то налагането на запора ограничава упражняването на всички видове права по повод притежаваните дялове– както имуществени, така и неимуществени. Наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517, ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото отношение на съдружника и иска плащане на ликвидационния дял. Нормата на чл.451, ал.1 4 от ГПК съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и с пълна сила се отнася и за запор на дялове по чл.517 от ГПК– на съдружника се забранява да изменя правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на кредитора по чл.517, ал.3 от ГПК.
Според препращащата норма на чл. 537, ал.3 от ГПК, размерът на дружествения дял на З.П. следва да се определи по правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ. Според текста на посочената разпоредба, имуществените последици от прекратеното участие на съдружник в дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпилото прекратяването. Нормата на чл. 125, ал.3 от ТЗ е императивна, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и съдружника, чието членство е прекратено, да бъдат уредени по различен от установения императивно от законодателя начин. В настоящото охранително по своя характер производство, не са представени доказателства относно датата на връчване на изявлението на кредитора за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника- длъжник в „Инфинит Енерджи“ ООД. Дружеството „Инфинит Енерджи“ ООД е превело по сметка на ЧСИ на 20.02.2025 г. сума в размер на 7 222,00 лв., по отношение на която е посочило, че представлява припадащата се на длъжника по изпълнителното дело З.П. част от имуществото на дружеството, изчислена по междинен счетоводен баланс към момента на прекратяване на членственото й правоотношение.