Решение № 1 от 04.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110105773 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба №*************одадена от ищцата Г. Р. Р. ЕГН ********** срещу ответника „З.М." АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***************** 2, представлявано от Р.Д.в, изпълнителен директор, с която са предявени следните искови претенции:

-главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9-11, вр. чл.19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит №************************* сключен между Г. Р. Р., ЕГН:

********** и „З.М.С"АД, ЕИК-***********, поради противоречие на закона;

-евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на 2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № ************************* която предвижда сключване на договор за поръчителство с „И.Д." ЕООД, ЕИК-*********** поради нарушаване на чл.11, ал.1,т.10 от ЗП, тъй като в договора неточно е посочен ГПР;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №**************** за сумата от 900.00 лв., при ГПР 48.73 % и ГЛП 40.00%, която следвало да се върне на 15 бр. вноски. Съгласно чл. 2.9.2.2 от договора, е следвало да се сключи с 1

„И.Д." ЕООД, ЕИК-203314339 Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство, дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер на 311.55 лв. „Възнаграждението за поръчителство — гарант" е включено в погасителен план към договор за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит.

Настоява се, че сключения договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД. Договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предложение 2, 3 от ЗЗД. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП. Не става ясно дали е фиксиран или променлив. Не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Не става ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 311.55 лв. е включено в ГПР. В този смисъл е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не става ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 20 чл.19,ал.4 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая ГПР по договор за потребителски кредит № 81834747379011546235 и общата дължима по кредита сума, не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради изложеното се настоява, че договорът за потребителски кредит №***************** противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. За нищожна се счита и клаузата на 2.9.2.2 за предоставяне на поръчителство.

Отправено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.М." АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: **************** 2, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не се оспорва сключването на 27.07.2022 г. между ответника „З.М." АД, в 2 качеството му на кредитодател и ищеца Г. Р. Р., в качеството й на кредитополучател на Договор за потребителски кредит № **************** съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в същия ден потребителски кредит в размер на 900.00 лева, с краен срок за издължаване до 22.02.2023 г., като за обезпечение на вземанията на кредитодателя, на същата дата е сключен т.нар. Договор за поръчителство между ищеца Г. Р.

Р., „З.М." АД и поръчителя „И.Д.Н" ЕООД. Сочи се, че към датата на подаване на отговор, кредитополучателят е извършвал само частични плащания по Договора за кредит и по Договора за поръчителство, като на 30.11.2022 г. е преустановил плащанията. Получените от ответника „З.М." АД суми по Договора за поръчителство са превеждани в пълен размер на гаранта след всяко плащане. Възразява се на твърдението, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и че в Договора за кредит не била посочена методиката за изчисляване на ГПР, тъй като от дефиницията на ГПР в Общите условия следва точно обратният извод.

Възразява се на твърдението, че от Договора за кредит не ставало ясно дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Видно от т. 2.3. на Договора за потребителски кредит лихвеният процент е уговорен като фиксиран по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК и по отношение на него разпоредбите на чл. 33а от ЗПК не намират приложение.

Възразява се на твърдението, че не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва, тъй като в закона и в договора няма такова изискване, а видно от приложения погасителен план разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за изпълнени коректно. В този смисъл се възразява и на твърдението, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като видно от приложените с отговора на исковата молба погасителни планове, вкл. ОУ, договор за кредит и договор за поръчителство, става ясно, че посочената законова разпоредба е съобразена изцяло.

Възразява се и на твърдението, че възнаграждението за гарант следвало да се включва в ГПР, вкл. че не ставало ясно дали това възнаграждението за гарант е включено в ГПР, тъй като видно от приложеното към отговора на исковата молба заявление за кредит, което безспорно се явява съществена част от предддоговорните отношения между страните като инициира преговорите и задава техните рамки, ищецът е имал възможност да избере дали желае да кандидатства за отпускането на заем без обезпечение, с лично поръчителство от страна на две лица или чрез гарант, проучен и одобрен от кредитора. В тази връзка се сочи, че сключването на договор за тази допълнителна услуга - заплащане възнаграждение за гарант, между потребителя (кредитополучателя) и дружеството-гарант, не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Сочи се, че възнаграждението за гарант не е част от общия разход по кредита за потребителя, респ. не следва да участва като компонент при изчисляването на ГПР по Договора за кредит.

Възразява се като недоказани на твърденията, че:

- Договорът за кредит и Общите условия не отговарят на изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

3

-Че са нарушени правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като изискванията относно правото на отказ са регламентирани в т. 63 и т.т. 106-110 от ОУ, и т. 2.10 от Договора за потребителски кредит.

-Че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечение на кредита, а се целяло едно допълнително оскъпяване на кредита.

-Че клаузата на т. 2.9.2.2. от договора за кредит и договорът за поръчителство като акцесорен договор и на самостоятелно основание, са нищожни.

-Че посочването на ГПР, който не бил действителният и не бил действително приложеният, представлява заблуждаваща търговска практика.

-Че „поръчителят получава едно възнаграждение, без реално за съществува насрещно задължение за него", че „за длъжника заплащането на възнаграждението се явява безпредметно", и че е налице „неадекватност на престациите" по договора за поръчителство.

Излага се, че кредиторът е предоставил на потребителя адекватна и пълна информация относно условията и стойността на кредита и относно пълния размер на неговите задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която той може да обмисли и възприеме. Тази информация (СЕФ, дефиниция на ГПР в Общите условия, договора за кредит) включва всички разходи, които кредитополучателят следва да заплати, предоставени по ясен и разбираме начин. Доколкото ГПР отразяват общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и доколкото възнаграждението за гарант е допълнителна услуга, а сключването на договор за услуга между потребителя и трето лице (гарант) в процесния случай не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, следва, че предоставянето на информация за ГПР и ОРК е не само вярна, но и правилна, неподвеждаща и незаблуждаваща, и в ОРК не се включват възнаграждението за предоставяне на поръчителство по договор с търговско дружество-гарант по смисъла на процесиите Общи условия, закона и релевантната практика на Съда на ЕС.

При изложеното се настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № *******************, който е и приложен по делото.

Представен от същата дата е и договор за поръчителство, сключен между „З.М.с“АД и „И.Д.“ЕООД.

Представени са и два броя погасителни планове.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание 4 чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК следното: -сключването на 27.07.2022 г. между ответника „З.М." АД, в качеството му на кредитодател и ищеца Г. Р. Р., в качеството й на кредитополучател, на Договор за потребителски кредит № **************** съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в същия ден потребителски кредит в размер на 900.00 лева, с краен срок за издължаване до 22.02.2023 г., като за обезпечение на вземанията на кредитодателя, на същата дата е сключен т.нар. Договор за поръчителство между ищеца Г. Р. Р., „З.М." АД и поръчителя „И.Д.Н" ЕООД.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По претенцията на ищеца с правно основание чл.26 от ЗЗД:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищцата следва да установи твърдяните положителни правнорелевантни факти, на които основава искането си: че с ответника са страни по сочения договор за потребителски кредит. Съответно в тежест на ответника по делото бе да установи наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: - съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение, изправността си по договора/, както и по размер и длъжник; наличието на действителна уговорка за плащане на възнаграждение по договор за поръчителство при неизпълнение на поетите задължения; както и размер на дължимата вноска по договор за гаранция.