Решение № 568 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500611 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, подадена чрез юрисконсулт Евелина Авдеева против решение № 293 от 12.02.2024 г. постановено по гр. д. № 5302/2023г. на Районен съд – Бургас , с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество-ответник, че на основание чл. 439 от ГПК ищецът Д. Г. Д., ЕГН :

**********, със съдебен адрес гр. София, ул. Петър Парчевич № 14, партер, не му дължи сумата от 1360.20 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски по изпълнителен лист от 07.04.2010г. издаден по ч.гр.д.№ 2057/2010г. на БРС, по който е било образувано изпълнително дело № 20108030400585 по описа за 2010г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, като със същото решение въззивникът-ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 62.50 лв., представляващи направените по делото в първата инстанция разноски и сумата от 456 лв. – адвокатско възнаграждение

Въззивникът е изразил недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и с трайната съдебна практика. Възразява против изводите на съда, че молбата на взискателя от 26.06.2014г. касае действия само по отношение на другия длъжник и, че давността на процесното вземане е започнала да тече на 28.08.2010г., като е изтекла на 28.06.2015г. Сочи, че така направените изводи основани на неправилно възприемане на съдържанието на представените по делото писмени доказателства, както и, че са в противоречие със задължителната практика на ВКС 1 по приложение на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД в изпълнителните дела. Счита,че предявения иск по чл. 439 от ГПК е недопустим, поради което и постановено по него съдебно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, доколкото изпълнителното производство по из.д.

585/2010г. е прекратено. В подкрепа на тезата си въззивникът се позовава на определение № 639/06.04.2023г. по гр.д. № 497/2023г. на ВКС . На следващо място се сочи, че давността за процесното вземане не е изтекла, тъй като същата е прекъсвана с изпълнителния действия на кредитора, извършени на 25.06.2010г., 27.06.2014г., 28.03.2019г. и 28.01.2020г., а считано от образуване на исковото производство -04.09.2023г. давността е спряна на основание чл. 115 от ЗЗД. В този смисъл в жалбата е цитирана съдебна практика, обективирана в решение № 50017 от 27.03.2023г., постановено по гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС. Изразява несъгласие с извода на районния съд,че към 28.06.2012г. са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на ищеца,като счита, че преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК тече за солидарните длъжници общо, а не самостоятелно, доколкото макар, че независимо, че са налице няколко длъжници, вземането на кредитора към тях е едно. Сочи,че дори и да се приеме обратното, то перемпция по отношение на ищеца е настъпила на 28.06.2012г., което счита, че също не води до извод, че давността е изтекла на 28.06.2015г. Твърди също, че започналата да тече на 28.06.2012г. давност е прекъсната от кредитора с искането за извършване на изпълнителни действия, направено на 27.06.2014г., 28.03.2019г. и 28.01.2020г., като развива подробни доводи в подкрепа на тезата си. Цитира съдебна практика и подчертава, че при настъпила перемция единствената правна последица е, че изпълнителното дело е прекратено и съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, но не може да откажа да изпълни искания изпълнителен способ, ако той е нов. Сочи,че дори и да се приеме тезата, че извършените след прекратяване на изпълнителното дело действия за недопустими, то това няма отношение към исканията на взискателя, с които е поискано принудително изпълнение, които прекъсват давностния срок. По подробно изложените в жалбата си доводи и оплаквания моли за обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск, излизащ извън хипотезата на чл. 439 от ГПК. В случая, че съдът приеме решението за допустимо се иска отмяната му и постановяване на ново,с което решението да бъде отменено и постановено ново, отхвърлящо исковете. Моли за присъждане на разноските за двете инстанции, в т.ч. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която поддържа въззивната си жалба, излага доводи до по съществото на спора, цитирайки съдебна практика.Претендира присъждане на разноските по делото съгласно инкорпориран в молбата списък по чл. 80 от ГПК

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Владислав Николов- САК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Сочи, че последното извършено изпълнително действие по изпълнителното дело е предприето на 25.06.2010г., от който момент започва да тече двегодишния преклузивен срок, с изтичане на който на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК настъпва прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Заявява, че това означава, че последващите изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство за недопустими и не произвеждат правно действие, като в подкрепа на становището си цитира съдебна практика, обективирана в решение № 371 от 29.10.2015г., постановено по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС и решение № 42 от 26.02.2016г., постановено по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС. Сочи, че независимо, че прекратяване на изпълнителното производство не води до само по себе си до погасяване на вземането, но от този момент започва да тече погасителната давност. Излага, че независимо дали ще се приеме дали момента, от който започва да тече погасителната давност е последното изпълнително действие – 25.06.2010г. или прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, то 2 счита, че вземането е погасено по давност, позовавайки на ТР № /26.06.2015г. от 2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая се твърди, че петгодишния давностен погасителен срок е започнал да тече на 25.06.2012г. съгласно разясненията на ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изпълнителното дело е образувано преди постановяване на ТР от 26.06.2015г. от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това се навеждат доводи,че срокът по чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК тече самостоятелно спрямо всеки длъжник и когато взискателят е предпочел да насочи принудително изпълнение спрямо единия от длъжниците, бездействието му спрямо останалите е обвързвано от възможността да настъпи перемпция по отношение на вземането му спрямо тях. Цитира се съдебна практика. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство в размер на платено адвокатско възнаграждение от 600 лв.

В съдебно заседание, редовно призован въззиваемият не изпраща представител.

Депозира писмено становище, в което излага доводи по съществото на спора, с искане съдът да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1360.20 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.03.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 66.06 лв. – редовна лихва, сумата от 11.22 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 128.75 лв. – разноски съгласно издаден изпълнителен лист от 07.04.2010г., издаден по ч.гр.д. № 2057/2010г. по описа на БРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 585/2010г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова - БОС

В исковата молба се твърди, че ответното дружество- цесионер е правоприемник съгласно договор за цесия на цедента- кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в чиято полза е издаден горепосочения изпълнителен лист срещу ищеца. Сочи, че за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист е образувано горепосоченото изпълнително дело, по което с молба от 28.01.2020 г. ответника- цесионер “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е поискал конституирането си взискател, придобил вземането на банката- кредитор с договор за цесия. Ищецът твърди, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, като наред с това сочи, че по силата на закона изпълнителното производство следва да се счита за прекратено, поради липсата на изпълнителни действия в продълждение на две години от неговото образуване.

В срока по чл. 131 о т ГПК ответникът е възразил, че иска е недопустим, по съображения, че изпълнителното производство е прекратено и за ищеца не е налице правен интерес от водение на иска по чл. 439 от ГПК. На следващо място иска е оспорен като неоснователен, с мотив, че погасителния давностен срок не е изтекъл, тъй като същият е бил прекъсван многократно от една страна, а от друга, че кредиторът е искал извършването на изпълнителни действия през 2014г., 2019 г. и 2020 г., поради което се счита, че не е настъпила твъдяното от ищеца бездействие, водещо до перемпция.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че иска е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето му, доколкото исковата претенция е насоченя към цесионера, който е титуляр на изпълняемото право, разполага щ с възможността да образува ново изпълнително производство. За да направи този извод районният съд се е позовавал на съдебната практика по този въпрос, която сочи, че наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително дело, 3 обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Разглеждайки иска по същество, първоинстанционният съд го е уважил изцяло, като е приел, че изпълнителното действие, годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение от 28.06.2010 г. ,като от този момент до 28.03.2019 г. взискателят не е предприемал изпълнителни действия спрямо него. Предвид това съдът е счел, че към 28.06.2012г. са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, което настъпва по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а тъй като по отношение на ищеца не са били предприемани изпълнителни действия от 28.06.2010г. до 28.03.2019 г., към момента на подаване на исковата молба - 04.09.2023г. е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 о т ЗЗД и вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, доколкото предявения иск е заведен преждевременно.

Съображенията за това следните:

Предмет на претенцията по иска по чл. 439 от ГПК е да установи недължимост на изпълняемото право, основана на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая ищецът-длъжник твърди, че вземането му към ответника- взискател по изпълнителен лист от 07.04.2010г., издаден по допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 2057/2010г.по описа на БРС е погасено с изтичане на петгодишна погасителна давност, чието начало се твърди, че е започнало да тече на 25.06.2012г., като петгодишния давностен срок е изтекъл в рамките на образуваното изпълнително производство по изп.д. № 585/2010г. по описа на ЧСИ Станимира Н.а.