Определение № 112 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600126 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК

Образувано е по частна жалба на адв. Е., защитник на подс. А. В. Т., срещу определението от 15.03.23 г. по н.о.х.д. № 105/23 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е постановен отказ за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения.

В жалбата на защитата, която не е просрочена, се обосновава виждане, че обвинителният акт очертава непълна и неясна фактическа картина на инкриминираното ПТП. Обръща се внимание, че според възприетите от прокуратурата фактически положения пред автомобила на подсъдимия имало друга кола, движението на която останало неконкретизирано. В тази връзка се отстоява мнение, че обвинителният акт не можел да изпълни своята процесуална роля и се претендира ПАС да отмени първоинстанционния акт и да върне делото на първата процесуална фаза.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията на първоинстанционния съд и на жалбоподателя, прие, че жалбата не е основателна.

За да откаже прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и връщането му на прокурора, съдът от първата инстанция е счел за неоснователно становището на защитата, че обвинителната теза била представена незаконосъобразно.

Въззивната инстанция е на същото мнение.

Вярно е, че според описаната в акта, с който делото е внесено в съда, фактическа 1 обстановка пред управлявания от подсъдимия автомобил се е движил друг. Вярно е, че движението на този друг автомобил въобще не е попаднало в полезрението на обвинението, като разследващите органи не са и положили усилия да открият водача му.

ПАС обаче не се съгласява със становището в жалбата, че досъдебното разследване трябвало да бъда подновено поради това. Защитата не отчита, че оскъдното събиране на доказателства на досъдебното производство не може да обоснове връщане на делото по принцип. Не отчита и това, че в случая назначена досъдебна експертиза всъщност е изследвала всички фази на движението на подсъдимия, занимавайки се включително със собствените му обяснения. И е заключила, че за волана на л.а. „П.“ той бил в техническа възможност да забележи пешеходката от 32-40 метра (осветена от десния му фар), като видимостта му не била ограничена по какъвто и да е начин – вж. с. 30 от повторната комплексна експертиза. Без всякакво съмнение прокурорът е базирал върху въпросния извод своя фактически извод за субективна причина за късната реакция по задействане на спирачките – „не обърнал внимание“ и „не я забелязал“.

Поднесена по посочения начин, фактологията на процесното произшествие не страда от неразбираемост, от което следва, че обвинителният акт е годен да изпълни своето процесуално предназначение. Ако пък защитата счита, че видимостта на подсъдимия е била намалена от преднодвижещото се МПС, би могла да отстоява подобна теза в контекста на фактическата констатация на прокурора за наличие на такова превозно средство. Би могла да поиска и експертно проучване на изложеното в с.з., организирано по реда на чл. 249 НПК, обстоятелствено твърдение на подсъдимия, че в един момент колата пред него му била закрила видимостта. Съответно съдът не би бил лишен от процесуална възможност да приеме нови фактически положения в полза на подсъдимия.

Вярно е, че това би озачавало съдебното следствие да протече по общия ред, но адв.

Е. греши в мнението си, че защитата има ПРАВО на съкратено съдебно следствие, за обезпечаване на което може да се използва предвидената в чл. 249 НПК възможност за връщане делото на досъдебното производство. ПОС е бил прав до изброи реквизитите и изисквнията, на които трябва да отговаря обвинителният акт, и сетне да заключи, че в случая всички те са били налице. А след като това е така, би било незаконосъобразно да се подложи на досъдебна експертна проверка новата версия на защитата (за препречващ видимостта „заход“ на ляво от страна на преднодвижещия се автомобил), версия, която не е била изложена по време на двугодишното разследване.

Що се отнася до квалификацията на поведението на подсъдимия, тя не е неясна.

Претенцията за нейното смекчаване е била преждевременна. Аргументираното на подобна позиция следва да бъде извършено при обсъждане на съществото на делото след края на съдебното следствие – съкратено или проведено по общия ред.

Така че проверяваната инстанция е приложила закона точно, поради което обжаваното определение подлежи на потвърждаване.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 495/12.03.23 г. по н.о.х.д. № 105/23 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3