Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22865 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24731/2024
Вид
Решение № 22865
Подписан
16.12.2024
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 до 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 до 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 до 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 до 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 до 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 22865 гр. С., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110124731 по описа за 2024 година

Предявени са от М. В. В. срещу „СС.к“ ООД следните искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г.; искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г., предвиждаща неустоечна клауза, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП; осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр.чл. 23 ЗПК, за сумата в размер на 5 лева, предявена като частичен иск 8109,90 лева, представляваща заплатена без правно основание сума по договор за потребителски кредит с № ... от 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.

„СС.к“ ООД е предявил срещу М. В. В. осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищцата М. В. В. твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за паричен заем за главница от 4000 лева при ГПР от 47,95%, ГЛП от 40,05% и срок на погасяване 18 месеца. В чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за потребителя в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия. При неизпълнение, потребителят дължал неустойка в размер на 8109,80 лева съгласно чл. 6.2. от договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което 1 липсата й нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водено до нищожност на целия договор, тъй като кредиторът бил заблудил потребителя относно размера на разходите. Счита, че клаузата, с която е уреден ГПР е незаместима, поради което нейната нищожност водела до нищожност на целия договор. Отделно от това счита, че клаузата на чл. 6.2 от договора била неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „СС.к“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва да е сключен процесният договор, с посоченото в ИМ съдържание, нито оспорва сумата да е получена от ответника. Оспорва твърденията, че договорът е нищожен на всички, посочени от ищеца, основания. Счита, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква да бъде посочен в договора математическият алгоритъм, по който се определя ГПР.

Редът за определяне на ГПР бил имепративно установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по различен начин.

Сочи, че не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент бил фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на договора и същият не подлежал на промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че не били посочени условията за прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за неустойка не била нищожна, тъй като обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер на кредита ищецът се бил съгласил да поеме финансовия риск по неговото отпускане, разчитайки, че ще може да се удовлетвори от учреденото обезпечение.

Поради тази причина неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за кредитора, а потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да предостави. Не била налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на размера на ГПР. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от първоначалния ответник „СС.к“ ООД срещу М. В. В. за заплащане на сумата в размер на 4000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът по насрещния иск „СС.к“ ООД сочи, че между страните бил сключен процесният договор за заем, по който бил отпуснал, а насрещната страна била усвоила уговорената заета сума. Претендира заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането. Моли съдът да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с които частично се оспорва иск. Ответницата заявява, че евентуално би дължала само чистата стойност на кредита, с оглед недействителността на сключения договор за паричен заем. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По първоначалния иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния 2 договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 6.2 от договора е индивидуално уговорена.

Ответникът не сочи доказателства, че клаузата на чл. 6.2 от договора е индивидуално уговорена.

По първоначалния иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищецът е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, т.е. че е получил конкретна по размер и основание сума, която не му се е следвала, както и липса на основание за получаване на сумите.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане, както и основание за получаване на сумите По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца „СС.к“ ООД.

В доказателствена тежест на ищецът е да докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница.

В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск - М. В. В. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

С определението по чл.140 ГПК, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че на 29.05.2023 г. между тях е сключен Договор за паричен заем № ... за главница от 4000 лева при ГПР от 47,95%, ГЛП от 40,05% и срок на погасяване 18 месеца; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата от 4000 лева по договора.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния Договор за паричен заем № ... от 29.05.2023 г. не са постъпили суми за погасяване на задължението от ищцата.

Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото, доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези – предварително 3 изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно неизпълнение, на конкретно задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация.

ВКС е разгледал въпроса за наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, 2 формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“.

Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с 1/3 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради което и нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.