Определение № 555 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 542/2026
- Вид
- Определение № 555
- Подписан
- 02.07.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- § 6, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
- § 6, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 555 гр. Пазарджик, 02.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500542 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 500/19.02.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220104490 по описа за 2025 година, Пазарджишкият районен съд е върнал искова молба с вх. № 4896/07.07.2025 г. (по входящия регистър на Районен съд – Велинград), подадена от С. А. Б. против Н. А. Г., К. Г. Г., М. И. Й., В. В. Печалова и Община Р. и е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба и поради недопустимостта на иска. За да стигне до тези изводи, районният съд е приел, че ищцата е твърдяла, че е собственик на идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по наследство от баща си, но в същото време е заявила, че приживе той се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от този имот в полза на трети лица. Т.е. макар ищцата да поддържа, че е собственик на останалата част от имота, тя не сочи годно придобивно основание за това. Напротив – излага доводи, според които имотът не е бил част от наследството, оставено от наследодателя й, поради извършената приживе от него прехвърлителна сделка. Налице е несъответствие между обстоятелствата, на които се основава искът, и заявения петитум. Районният съд е приел, че въпреки двукратно дадените на ищцата указания да отстрани тази нередовност, тя не е отстранена, поради което исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено.
Районният съд е приел още, че претендира да е собственик на реална част от УПИ, но не сочи правно основание, което да е годно да я направи собственик на останалата част от имот с идентификатор ***, нито се позовава на реституция по реда на ЗВСВОНИ, ЗСПЗЗ или друг закон, поради 1 което според районния съд предявеният иск за собственост на реална част от УПИ е недопустим. Приел е още, че според описанието на процесната реална част в исковата молба, същата не отговаря на изискванията на чл. 200 от ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ, тъй като няма необходимите съгласно чл. 19 от ЗУТ размери – нито повърхност, нито лице, т.е. дори искът да бъде уважен, при липса на надлежни твърдения за право на собственост върху останалата част от имота, процесната реална част не може да бъде обособена като самостоятелен обект на правото на собственост.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от С. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. “Х.Б.” № 51, чрез пълномощника адв. К. Г. от АК – П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
"С.” № 6а, ет.5,офис 9, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че с молби вх. № 35636/22.12.2025 г. и вх. № 4302/13.02.2026 г. са отстранени нередовностите на исковата молба и ищцата ясно и категорично е посочено, че претендира да е собственик на 23,75/564 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, като е посочила основанията за това. Посочила е също, че преди отпадане на регулацията при действието на § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./, нейните родители са продали на сестра й дворно място, застроено и незастроено, цялото от 470 кв.м., което дворно място съставлява парцел XIII, отреден за имот пл. № 796, в кв. 47 по регулационния план на с. Д.. Продавачите не са притежавали правото на собственост върху целия парцел, а само върху ½ ид.ч. от него, което било установено с влязло в сила на 07.07.2020 г. съдебно решение от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 546/2018 г., по описа на PC Велинград. След отпадане на регулацията на основание § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ, площта на поземления имот се увеличила с още 95 кв.ч., от които праводателите на ищцата са притежавали ½ ид.ч., която след тяхната смърт се наследявала поравно между ищцата и сестра й – първата ответница Н. А. Г. (съпруга на втория ответник К. Г. Г.), а другата ½ ид.ч. от тези 95 кв.м. се наследявали от наследниците по закон на другия първоначален собственик на имота И.Г.М. в лицето на третата ответница М. И. Й. и четвъртата ответница В. В. П..
При тези твърдения частната жалбоподателка счита постановеното определение за неправилно и моли то да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Кмета на Община Р. с искане обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй 2 като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС. В исковата си молба и двете уточнителни молби с входящи номера № 35636/22.12.2025 г. и № 4302/13.02.2026 г. ищцата С. Б. е твърдяла, че праводателите на първата, третата и четвъртата ответници И.Г.М. и А. Г. М. са братя. Ищцата и сестра й Н. А. Г. са дъщери на А. Г. М., а М. И. Й. и В. В.
П.. В кадастралния план на с.Д., който е одобрен заедно с регулационния план през 1973 г., имот пл. № 796 бил с площ около 1688 м2. Двамата братя са владяли този общ имот повече от 20 години и са го придобили по давност.
По регулационния план на с.Д. от 1973 г. северната част от имот пл. № 796 била отредена за обществено мероприятие: площадно пространство и зеленина.
През 1978 г. било одобрено регулационно изменение, при което за имот пл. № 796 се отреждали два парцела: парцел ІІ-796 и парцел ХШ-796, в кв.47.
Ищцата е твърдяла, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане па придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Т.е. след 01.10.2001 г. предвиденото отчуждаване за обществено мероприятие според нея е отпаднало.
С одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на село Д., общ. Р., обл. Пазарджик, станало със Заповед № РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК били нанесени два поземлени имота: поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***.
Наследодателят на ищцата и първата ответница А. М. бил придобил по давност по 1/2 ид.ч. от двата парцела: парцел ІІ-796 и парцел ХШ-796, в кв.47.
А. М. е починал на 26.10.2011 г., но преди отпадане на отчуждителното действие на неприложената регулация през 2001 г. той и съпругата му З. Г.а М.а са продали на Н. А. Г. и К. Г. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том VII, н.д. № 2930/1997 г. правото на собственост на дворно място, застроено и незастроено, цялото от 470 кв.м., което дворно място съставлява парцел ХШ, отреден за имот пл. № 796, в кв. 47 по регулационния план на с. Д.. Тъй като продавачите не са притежавали правото на собственост на целия парцел, а само върху ½ ид.ч. от него, пред РС3 Велинград било образувано дело и постановено съдебно решение на 27.05.2019 г. по гр.д. № 546/2018 г. по описа на PC Велинград, влязло в сила на 07.07.2020 г., с което този факт бил установен.
Ищцата е твърдяла, че с отпадане на отчуждителното действие на неприложената регулация площта на парцел ХШ, отреден за имот пл. № 796, в кв. 47 по регулационния план на с. Д. се е увеличила с 95 кв.м. Твърдяла е, че тези 95 кв.м. са принадлежали на наследодателите А. М. и Иван М., като всеки от тях притежавал по 1/2 ид.ч.
По наследство от А. М., като една от двете му дъщери и наследници по закон, ищцата претендира, че притежава 1/4 ид.ч. от 95 кв.м. или 23,75 кв.м., с които се е увеличила площта на урегулирания поземлен и които не са били продадени от наследодателите й на първата ответница, поради което счита, че е собственик на 23,75/564 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***.
Твърдяла е още, че новопридобитите 95 кв.м. неправилно били отразени като част от съседния ПИ № *** по КККР на с.Д., общ.Р., обл.
Пазарджик, при съседи: имоти ***, ***, *** и
***, собственост на Община Р. и моли претендира да бъде прието за установено по отношение на всички ответници, че е собственик на 23,75/564 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, неправилно заснети като част от съседния ПИ № *** по КККР на с. Д., общ. Р., обл.
Пазарджик, с граници: имоти ***, ***, *** и
***, собственост на Община Р..
При тези данни въззивният съд приема, че исковата молба е редовна.
Напълно неоснователно районният съд е приел, че ищцата не е посочила основанието, на което претендира да е собственик, защото посоченото от нея основание е наследяване. Разсъжденията на районния съд относно това дали реалната част от имота е достатъчна, за да се обособи самостоятелен поземлен имот и дали ищцата притежава друг поземлен имот, към който да присъедини претендираната част при евентуално уважаване на иска, на първо място са доводи по съществото на спора, а не по допустимостта на иска, а съвсем отделен е въпросът дали интерпретацията им в обжалваното определение е правилна. Дори обаче и да са правилни изводите за неоснователност на предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, те трябва да бъдат изложени в решение, с което спорът между страните се разрешава със сила на пресъдено нещо. Всичко това налага обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 500/19.02.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220104490 по описа за 2025 година на Пазарджишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5