Решение № 181 от 19.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Елена Каракашева

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора Илиян Г. Точев като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200246 по описа за 2023 година Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. М. чрез упълномощения му защитник адв.Д. М. срещу решение №146 от 27.05.2022г., постановено от Софийски апелативен съд, НО, по ВНОХД № 30/2022г.

В жалбата са въведени доводи, ангажиращи всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е обоснована с твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.13, чл.14, ал.1, чл.107 и чл.339, ал.2 от НПК.В тази насока се настоява, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно; липсва самостоятелен анализ на доказателствените източници от страна на въззивния съд, а направеният такъв е оскъден и непълноценен; правно-релевантните факти са изведени въз основа на предположения; доводите на подсъдимия и неговия защитник не са получили съдържателен отговор във въззивното производство.Като опорочаващ по съществен начин процесуалната дейност на инстанционните съдилища е оценен отказа на ОС-Перник да допусне изготвянето на поисканата от защитата петорна САТЕ, като освен това, в постановеното в тази връзка определение съдът е изложил мотиви, обосноваващи нарушение по смисъла на чл.14, ал.2 от НПК.Наред с това, в мотивите към посочения първоинстанционен акт се съдържат изявления по съществото на делото, а това според жалбоподателя компрометира изискванията за справедлив съдебен процес.В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е заявено несъгласие с осъждането 1 на М. за допуснато нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се настоява, че липсва причинна връзка между скоростта му на движение и общественоопасните последици.

В този контекст се критикува подходът на въззивната инстанция по оценка на съдебните АТЕ като се настоява, че съществени за предмета на разследване експертни констатации са останали извън вниманието й.Възразява се също, че част от аргументацията на САС е основана на хипотези като в тази връзка се настоява, че:1/реалния момент, в който подсъдимият е въздействал ефективно върху спирачния механизъм не е установен на база обективни находки, което злепоставяло фактическия извод, че това е станало на разстояние от 105,92метра от мястото на удара при това в момент, в който пострадалият се е движел в дясната лента на пътното платно, и 2/:че липсват категорични доказателства, които да обезпечат доказателствено приетото по фактите, според което навлизането в лявата скоростна лента от пострадалия е било предшествано от недвусмислено манифестирано от него поведение, че ще навлезе именно в нея.На тази плоскост се оспорва и фактическия извод на апелативната инстанция относно момента на възникване на опасността за движение на подсъдимия, като се настоява, че това е момента, в който пострадалия е предприел пресичане на разделителната линия, отграничаваща двете ленти на пътното платно, в което са се движели попътно М. и М..Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е защитена с разбирането, че то е изключително завишено и несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите отговорността на последния обстоятелства.

Отправени са искания в условията на алтернативност –за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подс.М. по вмененото му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените; за намаляване размера на наложеното наказание.

Срещу жалбата на подсъдимия е постъпило възражение от поверениците на частния обвинител А. Л. Й. –адв.М. Д. и адв.М. М..Подробно е аргументирано становище за липса на основанията по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.Твърди се, че САС не е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените при събирането, оценката и проверката на доказателствата и доказателствените средства.Според частното обвинение, приетите от инстанционните съдилища за установени фактически положения имат доказателствена обезпеченост и са изведени в резултат на законосъобразна аналитична дейност.Твърди се, че материалният закон е приложен правилно, а наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо, тъй като е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и на обстоятелствата, относими към отговорността на последния.В заключение се предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила.

Писмено становище е постъпило и от частния обвинител В. С. М. чрез 2 повереника му адв.М. Б..Изложени са подробни съображения за обективна и субективна съставомерност на поведението на подс.М. по смисъла на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като е направен анализ на доказателствата по делото с позоваване на ТР №28 от 28.11.1984г. по н.д. №10/1984г. на ОСНК на ВС.Настоява се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание пред ВКС, адв.П., преупълномощена от адв.М. поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения и направените искания.В допълнение сочи, че причина на ПТП, причинило смъртта на пострадалия е единствено и само неправомерното поведение на последния, изразяващо се в пресичане на лентата за движение, в която се е движел подс.М., въпреки, че подсъдимият е бил предприел към този момент изпреварване на М., за която маневра е сигнализирал своевременно чрез подаване на мигач.За разлика от него, пострадалият е предприел посоченото по-горе поведение без да сигнализира за това чрез светлинен сигнал.При това положение, не избраната от подсъдимия скорост на движение, макар и превишена за конкретния пътен участък, е в причинна връзка със съставомерния резултат.Този резултат би настъпил и ако подсъдимия се е движел с нормативно разрешената скорост, тъй като опасността за движението му е настъпила в момента, в който пострадалия е навлязъл в пътната лента, заета от подсъдимия, което е станало в т.нар. опасна зона, при което ударът е бил непредотвратим за последния.С тези съображения защитава позиция за несъставомерно поведение на М., имащо за последица оправдаването му по вмененото му обвинение.В подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК развива съображения, че индивидуализацията на наказанието неправилно е протекла по правилата на чл.54 от НК вместо по чл.55 от НК.Основният аргумент в тази насока е тежкото съпричиняване на вредоносния резултат, което се явява изключително смекчаващо отговорността на подс.М. обстоятелство.

Подсъдимият М. М. поддържа изложеното от защитата си.

Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.Според държавния обвинител процесуалната дейност на въззивния съд е протекла при спазване на принципните начала, установени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.Поддържа, че инстанционните съдилища правилно са приели, че опасността за движението на подсъдимия е възникнала в момент, предхождащ навлизането на автомобила на пострадалия в активната лента за движение, в която се е движел подсъдимия и ако скоростта му на движение е била в рамките на нормативно установената за конкретния пътен участък, то ПТП би било избегнато.При това положение, намира за убедително защитен изводът на въззивния съд, че допуснатото от подс.М. нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗдвП е в пряка причинноследствена връзка с вредоносния резултат.Защитава позиция за справедливост на наложеното наказание, което правилно е определено по реда на чл.54 от НК. Пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.

В правото си на последна дума подс.М. моли за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора, писмените възражения на частното обвинение , становището на държавния обвинител и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.

3

347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда №19, постановена на 19.11.2021г. по НОХД № 231/2021г., ОС-Перник признал подсъдимия М. И. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 14.03.2020г. на АМ „Струма“, на км.38+500 с посока на движение от гр.Перник към гр.Дупница, при управление на МПС-л.а. марка „А.“, модел „**“, с рег.№ ****** в нарушение на правилото за движение по пътищата, установено в чл.21,ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Л. С. М., поради което на основание цитираната материално-правна норма и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, търпимо при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

Съдът постановил наложеното на подсъдимия М. наказание със споразумение №88 от 11.06.2019г. по НОХД №159/2019г. по описа на РС-Радомир да не се изтърпява изцяло.

На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 от НК съдът лишил подс.М. от правото да управлява МПС за срок от три години, като приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подс.М..

Недоволство от така постановената присъда изразил подсъдимия М..По подадена от последния жалба, изготвена от защитника му адв.Д.а било образувано въззивно производство пред Софийски апелативен съд /САС/ под № 30/2022г. по описа на съда.Последното приключило със сега обжалваното решение № 146 от 27.05.2022г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло.

Подадената срещу въззивното решение жалба, предмет на настоящата касационна проверка е процесуално допустима- постъпила е в законоустановения срок, от правно легитимирано лице и е отправена срещу акт подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна.

Приоритетно разглеждане следва да получат оплакванията, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като само при процедурно вярна и законосъобразна дейност по установяване на правнорелевантните факти е възможно разглеждане на доводите за неправилното приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наложеното наказание.

Касационната проверка не установи допуснати от проверявания съд процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обосноват наличие на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическа нейна обоснованост.

Неоснователен е отправеният с касационната жалба упрек към доказателствената и оценъчна дейност на контролирания съд.Проверяваната инстанция е формирала изводите си за релевантните обстоятелства и факти в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното от касатора избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично.

Неприемлив е отправения укор към въззивния съд за непълноценен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.Касационната проверка 4 установява, че в обжалвания съдебен акт се съдържат достатъчни по съдържание аргументи, разкриващи вътрешното убеждение на съда относно достоверността на доказателствените материали.Контролираният съд не само е проверил доказателствените изводи на първия съд, но и ги е допълнил със собствени такива, подлагайки отново на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност, без да допуска отклонения от правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.С нужната изчерпателност съдът е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки последователно пътя на своите разсъждения.При изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства.Въпреки че се е солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав е обсъдил детайлно доказателствения материал, посочил е кои обстоятелства приема за установени и на коя доказателствена основа.Дължимият анализ е извършен не само по отношение на съдържащите се по делото експертизи, както настоява касаторът, но и касателно всички останали доказателства, имащи отношение към механизма на ПТП; скоростта на движение на подсъдимия и на пострадалия; предприетата от М. маневра по изпреварване на попътно движещия се автомобил, управляван от пострадалия М.; поведението на последния и това на подсъдимия в контекста на изследване на възможността за предотвратяване на удара. Неоснователно е при това положение декларативно изразеното твърдение за отсъствие на изчерпателни и непротиворечиви доводи, позволяващи да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по въпросите включени в обхвата на чл.102 от НПК.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99435473-bbe3-42e3-9681-b077eb3ed7c0