Решение № 35 от 23.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Ю. Л. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 от НПК, вр. чл. 87 от НК.

Образувано е по жалба на адв. М. П. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на С. К. А. против определение от 28.11.2024г. по н.ч.д. №6691/2024г. на Софийски градски съд.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата за постановяване на съдебна реабилитация за осъжданията на С. К. А. по н.о.х.д.

№20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. №2794/2018г. по описа на СГС, н.о.х.д. №10031/2019г. по описа на СРС, н.о.х.д. №15140/2019г. по описа на СРС и н.о.х.д. №10501/2020г. по описа на СРС.

В жалбата са ангажирани доводи за неправилност на определението.

Твърди се, че необосновано първостепенният съд е приел отсъствието на втората предпоставка по чл. 87 от НК, а именно, че С. А. не е имал добро поведение, изхождайки единствено от последното му осъждане по н.о.х.д.

№14233/2024г. по описа на СРС. Поддържа се, че в рамките на 3 - годишния срок от изтърпяване на групираните наказания, А. не е извършил друго 1 престъпление, като условията на чл. 87, ал. 1 от НК следва да се преценяват към момента на изтичане на предвидения 3 - годишен срок. Иска се определението на СГС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата и наведените в нея доводи. Моли определението на СГС да бъде отменено и жалбата да бъде уважена.

Прокурорът пледира определението да бъде потвърдено.

Жалбоподателят С. К. А. моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде реабилитиран.

Софийският апелативен съд, като съобрази доводите на страните, събраните доказателства по делото и като служебно провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в установения в чл. 436, ал. 2 от НПК 7-мо дневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава XXІ от НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по молба на С. К.

А. с искане да бъде постановена съдебна реабилитация на осъжданията му по н.о.х.д. №20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. №2794/2018г. по описа на СГС, н.о.х.д. №10031/2019г. по описа на СРС, н.о.х.д. №15140/2019г. по описа на СРС и н.о.х.д. №10501/2020г. по описа на СРС.

От приобщеното към доказателствения материал свидетелство за съдимост, придружено с бюлетин за съдимост, се установява, че молителят А. е осъждан с шест отделни съдебни акта, както следва:

1. с присъда по н.о.х.д. № 3613/2011г. по описа на СРС, влязла в сила на 31.10.2011г., с която за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

2. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 2

20301/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 11.01.2018г., с което за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 18.10.2016г., му е наложено наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

3. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 2794/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 25.06.2018г., с което за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 и изр. 2, предл. 1 от НК, извършено на 12.01.2017г., му е наложено наказание 1 /една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от четири години.

4. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 10031/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.06.2019г., с което за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, извършено на 31.10.2017г., са му наложени наказания 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“ и 1000 /хиляда/ лева „глоба“.

5. с присъда по н.о.х.д. № 15140/2019г. по описа на СРС, влязла в сила на 15.02.2020г., с което за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено на 11.01.2019г., му е наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева 6. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 10501/2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 11.08.2020г., с което за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 12.02.2020г., му е наложено наказание 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.

С решение по н.д. за възобновяване № 191/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 29.04.2021 г., на основание чл. 25, ал. 3 и ал. 2 и чл. 23, ал. 3 от НК са формирани в две съвкупности от гореописаните осъждания на жалбоподателя, а именно:

- едно общо, най - тежко наказание между наказанията, наложени с присъда по н.о.х.д. №15140/2019г. по описа на СРС и със споразумение по н.о.х.д. № 10501/2020г. по описа на СРС, в размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, към което е присъединено изцяло по-лекото наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е приспаднато времето, в което осъденият е бил задържан за срок от 72 часа от 12.02.2020г. и с мярка за неотклонение 3

„задържане под стража“ по н.о.х.д. № 15140/2019г., считано от 15.02.2020г. до 11.08.2020г., и

- едно общо, най - тежко наказание между наказанията, наложени със споразумения по н.о.х.д. № 20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д.

№2794/2018г. по описа на СГС и н.о.х.д.10031/2019г. по описа на СРС, в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 25, ал. 4 от НК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато на основание чл.25, ал.3 от НК изтърпяното наказание „пробация“ в размер на 6/шест/ месеца, наложено с присъда по н.о.х.д. № 3613/2011г. по описа на СРС, влязло в сила на 31.10.2011г., за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3, като 2 дни пробация да се считат за 1 ден лишаване от свобода.

От приложените в първоинстанционното производство справки на ГД “Изпълнение на наказанията“ се установява, че С. А. е изтърпял отмерените му две общи, най - тежки наказания. Първото общо, най - тежко наказание в размер на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, обхващащо наказанията по н.о.х.д. №15140/2019г. и н.о.х.д. № 10501/2020г. и двете на СРС е изтърпял на 13.08.2020 г. Второто общо, най - тежко наказание в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, обхващащо наказанията по н.о.х.д. № 20301/2017г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 2794/2018г. по описа на СГС и н.о.х.д. № 10031/2019г. по описа на СРС е изтърпял на 23.07.2021г.

От изисканата от първостепенният съд справка от Софийска районна прокуратура е установено, че на 20.06.2024г. молителят С. А. е привлечен по досъдебно производство № 605/20.06.2024г. по описа на СРП в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 2, във връзка с предл. 1 от НК, извършено на 19.06.2024г., по което на 14.10.2024г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд. По него е образувано н.о.х.д. № 14233/2024г., приключило с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 14.11.2024г., с което на С. А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е наложено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. и за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК - наказание за срок от 1/една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. При условията на 4 чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е определено едно общо наказание, най - тежко наказание за срок от 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

Законосъобразно, проверяваният съд е приел, че преди да се произнесе по искането за съдебна реабилитация е длъжен да провери дали не е настъпила реабилитация по право за някое от престъпленията.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно правния извод на СГС за приложение на чл. 86, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от НК по отношение на престъплението, санкционирано по н.о.х.д. № 3613/2011г. на СРС.

За останалите престъпления не е настъпила реабилитация по право, нито са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 - 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, поради което не е настъпила и пълна реабилитация

При положение, че за никое от осъжданията, групирани с цитираното решение на САС не е настъпила реабилитация по чл. 86 или 88а от НК, правилно СГС е пристъпил към преценка за наличие на кумулативно предвидените предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация по чл.

87 от НК, а именно: в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание молителят да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, да е имал добро поведение и при умишлени престъпления да е възстановил причинените вреди.

Настоящият съдебен състав се съгласява с виждането на първостепенният съд за отсъствие на изискуемото от закона добро поведение.

В Тълкувателно решение № 20 от 17.05.1983г. по н.д. № 21/83г. на ОСНК е разяснено: „Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК…е минималният срок, през който осъденият не трябва да е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал добро поведение… Законът предвижда възможност за преценка поведението на осъдения и след изтичане на 3 – годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК“.

Следователно, вън от съмнение е, че правно значение за удовлетворяване на искането за съдебна реабилитация има и поведението на осъдения след изтичане на 3-годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК. Данни за образувани досъдебни производства срещу осъдения, претендиращ съдебна

5 реабилитация, висящи съдебни производства, по които той участва в качеството на подсъдим или осъдителни съдебни актове, каквато е настоящата хипотеза, сочат, че лицето не се е превъзпитало /в този смисъл Решение № 216 от 19.05.1983г. по н.д. № 207/83г., II н.о., Решение № 546 от 09.01.2013г. на ВКС по н.д. № 1833/2012г., II н.о., НК, Решение № 146 от 11.03.2013г. на ВКС по н.д. № 312/2013г., I н.о., НК, Решение № 108 от 26.02.1986г. на ВС по н.д.

№ 42/1986, I н.о., ВС/. Жалбоподателят в настоящото производство С. А., на 19.06.2024г. е извършил две престъпления, за които му е било наложено наказание „лишаване от свобода“. Това означава, че той не се е придържал към установените правила за поведение, т.е. нямал е добро поведение, поради което молбата му за съдебна реабилитация правилно е била отхвърлена.

По изложените съображения въззивният съд намира, че от доказателствата по делото се установява, че С. А. не е имал добро поведение, поради което липсва кумулативно предвидената в чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК предпоставка за допускане на съдебна реабилитация.

С оглед горното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а определението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2024г., постановено по ч.н.д.

№6691/2024г. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6