Решение № 128 от 07.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100502224 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 262499/07.09.2021 год., постановено по гр. дело № 14447/2020 год. по описа на РС- Варна, в частта му с която дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК 814255218, със седалище гр.

Велико Търново, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата от 7 945, 9 1 л е в а (седем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст. ) – получена без основание сума, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение” (погрешно изписана в решението като услуга „достъп ниско напрежение) за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. и дължимата от и щ е ц а цена за услугата „пренос средно напрежение” за същия период, за обект на потребление, находящ се в с.

Момин сбор, общ. Велико Търново – колбасарски цех, с абонатен номер 05262066, по партида с клиентски номер 5500000083, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба в РС – Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събраните в хода на процеса доказателств а.

Не са обсъдени наведените от въззивника в производството пред 1 първата инстанция съображения и доводи относно реално предоставените от него и получени и консумирани от ищцовото дружество, настоящ въззиваем, услуги по електрозахранването на процесния обект на потребление – месопреработвателен цех, както и доводите, че през процесния период (01.12.2015 год. – 30.06.2016 год.) отношенията между страните са се уреждали в условията на заявена от клиента (ищец) доставка и закупуване на ел. енергия по свободно договорени цени на свободния пазар на електрическа енергия.

Не са обсъдени също така и двата договора – за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, сключени между страните на 23.10.2013 год., от които е видно, че чрез насрещните си престации по цитираните два договора за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от страните е реализирала изпълнение на свое валидно облигационно задължение.

Ответникът, настоящ въззивник, е осигурил и пренесъл чрез собствената си електроразпределителна мрежа до обекта на ищеца закупуваните от него на свободния пазар количества ел. енергия със съответната заявена от ищеца мощност на ниско напрежение, а ищецът на свой ред е получил и заплатил предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел. енергия. Счита, че процесните суми, които ищцовото дружество претендира като получени без основание, са били заплатени от ищеца на ответника на валидно правно основание, поради което и по отношение на тези суми не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съответно и исковете са неоснователни.

Твърди се също, че съдът не е приложил относимия към настоящия спор материален закон, в резултат на което и решението е необосновано и неправилно. Приложените от първоинстанционния съд нормативни актове, въз основа на които е основал изводите си, не са действали към момента на присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа и поставянето (монтирането) на средството за търговско измерване на обекта на ищеца – 1999 год., при което и неправилно е прието, че мястото на монтирането на СТИ на обекта на ищеца е в нарушение на чл. 120, ал. 1 и ал.

2 от ЗЕ и чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6/24.02.2014 год., които норми са приети по–късно. Не е съобразено също, че от заключението на СТЕ е установено, че към датата на монтажа на СТИ на обекта на ищцовото дружество през 1999 година мястото на монтжа на СТИ е било в съответствие с действалите към онзи момент нормативни актове – Закона за електростопанството и Правилника за прилагането му.

Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че ищцовото дружество е собственик на трафопост „ТП 3 Центромерс“, както и на електропроводното отклонение 20 киловолта, тъй като в подкрепа на тези твърдения на ищеца не са ангажирани никакви доказателства.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът в частта му за сумата от 7 945, 91 лева, съставляваща получена без основание сума, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода 2

01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. и дължимата от ищеца цена за услугата „пренос на средно напрежение” за същия период, за обект на потребление, находящ се в с. Момин сбор, общ. Велико Търново – колбасарски цех, с абонатен номер 05262066, по партида с клиентски номер 5500000083, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в РС – Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и́ изплащане, да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си; въззиваемото дружество, чрез процесуален представител, оспорва жарлбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на разноски.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която искът на „Центромес“ ООД с ЕИК 814255218, със седалище гр. Велико Търново против „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 7 945, 91 лева до претендираните 13635, 84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2020 год. до окончателното и́ изплащане, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Центромес" ООД, с ЕИК 814255218, със седалище гр. Велико Търново навежда следните твърдения: В периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. с ответника „Електроразпределение Север“ АД – Варна са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по повод собствен на ищцовото дружество обект месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес с. Момин сбор, общ.

Велико Търново. Излага, че обектът, както и присъединителните съоръжения (външно ел. захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение) са изградени изцяло от него, в качеството му на инвеститор и собственик.

Външното ел. захранване представлява изградено въздушно електропроводно отклонение (ЕПО) на електропровод (ЕП) 20kV „Пушево". Мястото на прикачване на електропроводното отклонение за трансформаторния пост (ТП) било към електропроводното отклонение с. Момин сбор на ЕП „Пушево" 20 kV. Ищцовото дружество е собственик на следните електрически уредби и съоръжения: ТП /трафопост/ тип „Б" - 1x400 kVA; електропроводно отклонение 20 kV и кабелно захранване НН /ниско напрежение/ - 1 киловолт. Електрическата енергия, консумирана от обекта на ищеца, се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV, която е собственост на ищеца, по която кабелна линия се транспортира електроенергията до трансформаторен пост (ТП) № 3 – също собственост на ищеца, изграден в неговия имот, който ТП намалява напрежението – от средно в ниско напрежение посредством трансформаторна машина, поради 3 което обективно липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на електроразпределителното дружество. Поради това ищецът счита, че не дължи цена за услугата „достъп средно/ниско напрежение“, тъй като такава мрежова услуга той не получава. Твърди също, че през 1999 г. и 2000г. правилно е била определена границата на собственост, но неправилно е определено мястото на измерване на доставяната до обекта на ищцовото дружество електрическа енергия. Твърди, че средството за търговско измерване (СТИ) е трябвало да бъде монтирано на мястото за прикачване на въздушното електропроводно отклонение за „ВТП", собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. Момин сбор" за Електропровод 20 kV „Пушево". Вместо това СТИ неправилно е монтирано в ТП № 3 „Центромес", който съобразно изложеното по – горе, е собственост на ищеца. Твърди, че извършваното от ответника по описания начин измерване на потребените количества електрическа енергия в периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год. е неправомерно и ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от ответника цена за мрежови услуги „пренос ниско напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение“, тъй като такива мрежови услуги не е получавал. Твърди, че ответникът не е предоставял, респ., извършвал услугата „Пренос по електроразпределителната мрежа Ниско напрежение“, тъй като процесният обект се захранва чрез собствена на ищцовото дружество ел. мрежа средно/ниско напрежение, както и че измерването на потребяваната от обекта на ищеца ел. енергия е от погрешната страна, т. е., от страната на ниво ниско напрежение (след трансформирането на напрежението от средно в ниско чрез собствения на ищеца трансформатор), поради което ищецът счита, че не дължи на ответника “Електроразпределение Север“ АД- Варна заплатените от него суми по 7 броя фактури, издадени в периода 08.01.2016 год. – 08.07.2016 год., в общ размер на 13635, 84 лева, от които – 2919, 93 лева – стойност на мрежовата услуга „достъп средно/ниско напрежение“ /СрН/НН/ и 10715, 91 лева – стойност на мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ /НН/, при което и тези суми са заплатени без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответника да му заплати сумата от 13 635, 84 лева, от които – 2919, 93 лева – стойност на мрежовата услуга „достъп средно/ниско напрежение“ и 10715, 91 лева – стойност на мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 год. – 30.06.2026 год., получени от ответника без основание, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба – 26.05.2020 год. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Електроразпределение Север“ АД – Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в случая имущественото разместване е било осъществено на годно правно основание – въз основа на закона и облигационната връзка между страните. В евентуалност оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че в процесния период, както и понастоящем, между страните е налице 4 облигационна връзка по два договора – договор за достъп до еклектроразпределителната мрежа на ответника и договор за пренос на електрическа енергия, и двата сключени на 06.11.2013 год. Не оспорва също, че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника. Твърди се, че количествата електрическа енергия, начислени в представените от ищеца 7 бр. фактури, са доставени и консумирани от обекта на ищеца. Сочи се, че през процесния период цената за достъп е една и съща за всички присъединени към електроразпределителната мрежа на ответника клиенти, независимо от напрежението – ниско или средно. Твърди се, че обектът на ищеца се захранва с ел. енергия от подстанция (ПС) „Дълга лъка" през въздушен електропровод (ВЕЛ) „Пушево" 20 кV (средно напрежение) и трафопост (ТП) № 3 Центромес. Клон на ВЕЛ „Пушево" преминава в близост до „ТП № 3 Центромес", за да захрани точките, чрез които достига ел. енергия до клиентите в с. Момин сбор. Към ВЕЛ „Пушево" 20 кV в тази част и поточно в точката на стълб № 10 от неговата линия било свързано друго електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „Пушево" 20 кV достигала до „ТП № 3 Центромес“, а оттам – до обекта на ищеца. Твърди се, че подстанция „Дълга лъка" е собственост на ответното дружество, както и ВЕЛ „Пушево". С оглед на изложеното сочи, че обектът на ищеца е присъединен и получава ел. захранване от ел. разпределителната мрежа на ответника. Поради това и ищецът дължи цената за предоставените му от ответното дружество в периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год. мрежови услуги, начислена в представените от ищеца 7 броя фактури. Оспорва твърденията на ищеца за неправилно извършвано мерене на доставяваната и консумирана от обекта му ел. енергия, поради неправилно определено място на монтиране на СТИ. Сочи, че мястото, където е монтирано СТИ е определено още със становището на НЕК от 1999 год., а именно на трафопост „ТП № 3 Центромес“. Оспорва, че измерването на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия е неправомерно, като твърди, че СТИ е разположено (монтирано) до или на границата на имота на клиента. Оспорва и твърденията, че ищецът е собственик на трафопост „ТП 3 Центромес“, както и на електропроводно отклонение 20 кV. Настоява за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност – в случай, че се установи, че ищецът е ползвал само мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ – ответникът претендира да бъде запазено дължимото плащане за него, като на ищеца се присъди само сумата, представляваща разликата между заплатената цена за услугата „пренос ниско напрежение“ и цената за услугата „пренос средно напрежение“, съгласно одобрените цени за посочените мрежови услуги с решенията на КЕВР за процесния период.