Определение № 13281 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13281 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пейчинова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Частно гражданско дело № 20261100105607 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.255 - чл.257 от ГПК.

Подадени са съответно две молби, както следва: молба вх.№22500041 от 29.09.2025г. и молба вх.№22500042 от 29.09.2025г., от Я. Б. Д., с ЕГН ********** – ответник по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, за определяне на срок за извършване на процесуални действия, като се прави искане да бъде определен срок за администриране и изпращане на СГС на депозираните от молителя частни жалби, както следва: частна жалба с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и на частна жалба с вх.№ 25008899 от 25.06.2025г. Подадена е и молба вх.№25004703 от 18.05.2026г. от Я. Б. Д., с ЕГН **********, в която е обективирано изрично волеизявление на подателя, че на основание чл.256, ал.2 от ГПК поддържа подадените от него две молби, както следва: молба вх.№22500041 от 29.09.2025г. и молба вх.

№22500042 от 29.09.2025г. за определяне на срок при бавност.

На основание чл.255, ал.2 от ГПК съдията-докладчик по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, е изложил своето становище в разпореждане от 22.05.2026г.

Софийски градски съд, обсъди събраните доказателства и намира за установено следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №28479/2014г. по описа на Г.О., 45-ти състав, по искова молба вх.№8040/28.05.2014г., подадена от Н.И.Д., с ЕГН **********, с която е предявен срещу Е.Р.Ч., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.****, с идентификатор ***, ведно с избено помещение № 21, заедно с 0,543 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот ответникът владее без правно основание.

Пред СРС е образувано гр.дело №58165/2019г. по описа на Г.О., 45-ти състав, по искова молба вх.№5085164/05.06.2017г., подадена от Б.Й. Д., с ЕГН **********, с която са предявени срещу Е.Р.Ч., с ЕГН ********** и Я. Б. Д., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, за предаване владението върху 1 недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.****, с идентификатор ***, ведно с избено помещение № 21, заедно с 0,543 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, като ищецът Б.Й. Д., с ЕГН **********, моли съда с решението си ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата в размер на 20000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от право на ползване за периода от 30.11.2013г. 30.11.2018г. Към исковата молба е приложено удостоверение за сключен граждански брак от 27.08.2003г., издадено от СО – район „Триадица“, от което е видно, че на 14.10.1973г. в гр.София, е сключен граждански брак между Б.Й. Д., с ЕГН ********** и Н.И.И., /с фамилно име след брака: Д.а/, с ЕГН **********.

С определение от 06.11.2019г. е прието от съдията-докладчик по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав и по гр.дело №58165/2019г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, че са налице предпоставките по чл.213 от ГПК и са съединени гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав и гр.дело №58165/2019г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав за общо разглеждане в едно производство, което да се извърши по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав.

С решение от 11.01.2023г., постановено по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, ответниците Е.Р.Ч., с ЕГН ********** и Я. Б. Д., с ЕГН **********, са осъдени да предадат на Н.И.Д., с ЕГН ********** и на Б.Й. Д., с ЕГН **********, владението върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.****, ап.№4, с идентификатор ***. С решението ответниците Е.Р.Ч., ЕГН ********** и Я. Б. Д., с ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Б.Й.

Д., с ЕГН **********, обезщетение за лишаване от право на ползване на горепосочения недвижим имот с идентификатор *** в размер на сумата от по 9168.40 лв. за всеки от двамата ответници, като предявените искове срещу всеки от тях са отхвърлени за разликата над уважения размер от 9168.40 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.

С постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение от 10.09.2025г., постановено по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, са оставени без уважение молба с вх.№25004764/06.02.2023г., подадена от ответника Я. Б. Д., с ЕГН ********** и молба с вх.№25004723/03.02.2023г., подадена от ответника Е.Р.Ч., с ЕГН **********, в частта им за допълване на решение от 11.01.2023г., постановено по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав. В мотивите на постановеното решение е констатирано от първостепенния съд, че по делото са постъпили частни жалби с вх. № 25008900 от 25.06.2025г. и с вх. № 25008899 от 25.06.2025г., подадени от ответника Я. Б. Д., с ЕГН **********. Прието е, че не е известно срещу кой постановен от първостепенния съд акт са подадени горепосочените жалби, че същите касаят възражения и въпроси, свързани с ревизия на решението от 11.01.2023г., както и че са подадени при очевидна злоупотреба с права. В тази връзка, първостепенният съд е приел, че не следва да администрира частни жалби с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и с вх.№25008899 от 25.06.2025г., независимо от внесените от жалбоподателя Я. Б. Д., с ЕГН **********, такси по сметка на СГС с молби с вх.№25009023 от 27.06.2025г. и с вх.№25009022/27.06.2025г.

Съдът, съобразявайки с доводите на жалбоподателя – Я. Б. Д. и преценявайки в цялост гражданското дело и становището на докладчика, намира подадените молба вх.

№22500041 от 29.09.2025г. и молба вх.№22500042 от 29.09.2025г. за определяне на срок за извършване на процесуални действия във връзка с администриране на частни 2 жалби с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и с вх.№25008899 от 25.06.2025г., за ОСНОВАТЕЛНИ.

Страната по делото може да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие от съда /чл.255 ГПК/. Целта на молбата за бавност е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия.

Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 от ГПК, приложим и към частните жалби с оглед препращащата норма на чл.275, ал.2 от ГПК, не е в компетенциите на първостепенния съд да проверява допустимостта, а само редовността от формална страна на частните жалби, т.е. дали те отговарят на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 и на чл.261 от ГПК /в този смисъл определение №167/08.03.2010г. по ч.гр.дело №86/2010г. на ВКС, IV Г.О., Г.К./. В случай на констатиране на несъответствия, съдът е длъжен да даде указания на страната, подала съответните частни жалби, в насока отстраняването им, като определи и срок за това. Съгласно чл.262, ал.2 от ГПК, в правомощията на администриращия първоинстанционен съд е да върне жалбата, но само на изброените в текста основания, а именно, ако е подадена след изтичане на срока за обжалване или ако не са отстранени в срок допуснатите нередовности.

Връщането на жалбата става с разпореждане, което съгл. чл. 262, ал. 3 от ГПК подлежи на самостоятелно обжалване.

В конкретния случай, считано от датата на подаване на частни жалби с вх.

№25008900 и с вх.№25008899 – 25.06.2025г. до датата на подаване на молбите за определяне на срок при бавност – 29.09.2025г., респективно до постановяване на разпореждане от 22.05.2026г., с което са изпратени по компетентност постъпилите молби на СГС, е изминал значителен период от време – приблизително 3 месеца до датата на подаване на молбите за определяне на срок при бавност и приблизително 11 месеца до датата на изпращане на молбите за определяне на срок при бавност до компетентния за това съд - СГС, които са извън всякакви разумни срокове и неизвършване на процесуални действия за администриране на посочените частни жалби, което е довело до неоснователно забавяне на производството по делото, тъй като частните жалби не могат да бъдат разгледани от СГС преди администрирането им от СРС. Изложените аргументи от съдия-докладчик, председател на 45-ти състав, Г.О., СРС, в смисъл, че съдът няма задължение да администрира горепосочените частни жалби с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и с вх.№25008899 от 25.06.2025г. като подадени при очевидна злоупотреба на права и отнасящи се до въпроси, подлежащи на разглеждане от въззивния съд по подадените от молителя въззивни жалби, са несъстоятелни, доколкото правомощията на първоинстанционния съд като администриращ частни жалби са изчерпателно посочени в чл.262, ал.2 от ГПК /в този смисъл определение №301/20.05.2014г. по ч.т.дело №1186/2014г. на ВКС, ІІ Т.О., Т.К./.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че първостепенният съд е надхвърлил функциите си на администриращ съд, като е извършил преценка по допустимостта на сезирането на горестоящия съд и е изложил аргументи по основателността на частни жалби с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и с вх.№25008899 от 25.06.2025г., каквито правомощия няма. Както бе посочено по-горе и е прието в практиката на ВКС, чл.275, ал.2 от ГПК, вр. с чл.262 от ГПК лимитира проверката, осъществявана от изпращащия жалбата съд до редовността на жалбата във връзка с посочените реквизити в чл.260 и чл.261 ГПК. Следователно, извън дискрецията на администриращия съд остава преценката за допустимостта и основателността на частната касационна жалба, което е предмет на проверка само от сезирания съд 3

/определение №553 от 23.07.2013г. по ч.т.дело №2586/2013г., на ВКС, I Т.О., Т.К./.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че съдия-докладчик, председател на 45-ти състав, Г.О., СРС, като в рамките на 3 месеца не е извършил процесуални действия за администриране и изпращане на СГС на депозираните от молителя частни жалби, както следва: частна жалба с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и на частна жалба с вх.№ 25008899 от 25.06.2025г., е допуснал необосновано забавяне на делото по смисъла на чл.257, ал.2, изр.1 ГПК. Молбата по чл.255 от ГПК се явява основателна. Делото следва да се върне на СРС като на съдия-докладчик, председател на 45-ти състав, Г.О., СРС, следва да бъде даден 3-дневен срок, в който да предприеме необходимите процесуални действия за администриране на посочените частни жалби, като на първо място извърши преценка дали подадените частни жалби отговарят на изискванията на чл.262, ал.1 ГПК и в случай, че констатира нередовност досежно подадените частни жалба следва да предостави срок за отстраняването им на частния жалбоподател.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА 3-ДНЕВЕН СРОК на съдия-докладчик, председател на 45-ти състав, Г.О., СРС, да предприеме необходимите процесуални действия за администриране и изпращане на СГС на депозираните от молителя Я. Б. Д., с ЕГН ********** – ответник по гр.дело №28479/2014г. по описа на СРС, Г.О., 45-ти състав, частни жалби, както следва: частна жалба с вх.№25008900 от 25.06.2025г. и на частна жалба с вх.№ 25008899 от 25.06.2025г. с оглед мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4