Решение № 421 от 04.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503160 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262477/25.07.2022г. постановено по гр.д.№ 3908/ 2021г. по описа на СГС, ГО, 25 състав е отхвърлен изцяло предявения от М. Г. И. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № Гб-14/2012г. по описа на Сектор „БОП“ - гр.

Габрово за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 НК, наказателното производство за което е прекратено с определение от 29.03.2016г. по нохд № 102/2016г. по описа на ОС - Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2016г. до до окончателното й изплащане, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата.

Жалбоподателят-ищец М. Г. И. оспорва решението изцяло, моли същото да бъде отменено, а искът – изцяло уважен. Изтъква факта, че за да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че липсва основанието по чл.2 ал.1 т.3 НК за ангажиране отговорността на Прокуратурата, тъй като не било налице частично оправдаване на ищцата за извършено престъпление по смисъла на НК. Наказателното производство против нея е прекратено само по отношение на една от формите на изпълнителното деяние по чл.255 ал.1 НК, а не за самостоятелно, отделно престъпление. Посочва, че изводът на съда е неправилен и 1 противоречи на материалния закон. По делото е установено, че с постановления от 12.11.2012г. и от 29.05.2013г. по ДП № Гб-14/2012г. на сектор „БОП“ Габрово, е била привлечена като обвиняема за престъпления по чл.255 ал.1 т.2 НК за това, че през 2011г. и 2012г. подала годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, в които потвърдила неистина -посочила занижен размер на годишния си облагаем доход и по този начин избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери. С обвинителен акт от 21.10.2015 г., наред с обвинението по чл.255 ал.1 т.2 НК за избегнати данъци по ЗДДФЛ, на ищцата за пръв път е повдигнато и обвинение по чл.255 ал.1 т.1 НК за това, че след 15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не подавала данъчни декларации по ЗДДС за облагаемите си по този закон доходи за 2010, 2011 и 2012 г. в общ размер на 217 888.94 лв., избегнала плащането на данък по ЗДДС в размер на 36 314.82 лв. С определение от 29.03.2016г. по НОХД № 102/2016г. на ВТОС, влязло в сила на 29.03.2016г., съдът е прекратил наказателното производство по отношение повдигнатото против ищцата обвинение за неплатени данъци по ЗДДС. Обвинението по чл.255 ал.1 НК - за неплатени данъци по ЗДДС, поради неподаване на данъчна декларация, е за деяние, чието изпълнително деяние е регламентирано в т. 1 от този член. Това деяние представлява самостоятелно престъпление, различно от престъплението по чл.255 ал.1 т.2 НК - за потвърждаване на неистина в данъчни декларации по ЗДДФЛ. Всяко престъпление се характеризира с обективни и субективни признаци, които формират неговия състав. Обвинението по чл.255 ал.1 т.1 НК, по отношение на което наказателното производство против ищцата е прекратено, се различава от предхождащото го обвинение по чл.255 ал.1 т.2 НК, по което наказателното производство продължава - различен е периода на извършване, различно е изпълнителното деяние, различен е материалния данъчен закон, който се твърди да е бил нарушен, различен е размера на твърдените данъчни задължения. Обстоятелството, че с обвинителния акт от 21.10.2015г. деянието по чл. 255 ал.1 т.1 НК за неподадени данъчни декларации по ЗДДС, с което е избегнато плащане на данъци по този закон и деянията по повдигнато преди това обвинение по чл.255 ал.1 т.2 - потвърждаване неистина и затаяване на истина в подадени декларации по ЗДДФЛ са квалифицирани от прокурора като продължавано престъпление по чл.26 НК, не дава основание да се приеме, че двете престъпления не са самостоятелни.

Посочването на чл.26 НК при квалификацията на деянието е свързана единствено с начина на определяне на наказанията и това е видно от раздела, в която попада разпоредбата „Множество престъпления“. Освен това, в конкретния случай наказателният съд не е приел, че деянията по чл. 255 ал.1 т.1 и т.2 НК са извършени при условията на продължавано престъпление. Напротив, прекратявайки наказателното производство по отношение обвинението за неподадени декларации по ЗДДС, съдът е приел, че се касае за самостоятелно обвинение.

Разпоредбата на чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено на някое от предвидените в закона основания. Прекратяването на наказателното производство 2 при условията на чл.369, ал.4 НПК (отм.), както е в случая, попада в приложното поле на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради липсата на престъпление, за което лицето отговаря. В този смисъл, наличието на повдигнато на ищцата обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила определение от 29.03.2016г. по НОХД № 102/2016г. на ВТОС, е достатъчно основание за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени в резултат на него вреди. Намира, че правото й да търси обезщетение за вреди, които е претърпяла вследствие незаконно обвинение, наказателното производство по което е прекратено, не може да бъде отречено с мотив, че наказателното производство против нея продължава по други обвинения. Подобен извод би лишил ищцата от възможността да получи обезщетение за претърпените от нея през 20152016г. неимуществени вреди /дори при пълното й оправдаване/, тъй като за тези вреди давността ще е изтекла. Настоящата ИМ е предявена няколко дни преди изтичане на 5годишната давност, считано от датата на прекратяване на наказателното производство29.03.2016 г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ вр.чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищцата М. Г. И. твърди, че с постановления от 12.11.2012г. и от 29.05.2013г. по ДП № Гб14/2012г. на сектор „БОП“ Габрово, е била привлечена като обвиняема за престъпления по чл.255 ал.1 т.2 НК за това, че през 2011г. и 2012г. подала годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, в които потвърдила неистина -посочила занижен размер на годишния си облагаем доход и по този начин избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери. На 21.10.2015г. срещу ищцата и друг обвиняем бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 506/2015г. по описа на ОС-Велико Търново. С него освен обвинението за престъпление по чл.255, ал.1 т.1 и т.2 НК за избягване на данъчни задължения по ЗДДФЛ и обвинението за престъпление по чл.305 ал.1 пр.2 алт.2, изр. последно, вр. чл. 301, ал.2 НК, на ищцата било повдигнато и ново обвинение по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 НК за това, че след 15.11.2010г., като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за доходите си в общ размер на 258 043.39 лв., тя е избегнала плащането на данък по този закон в размер на 33 539.82 лв. С Разпореждане от 13.01.2016г. ВТОС прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. На 29.02.2016г. отново бил внесен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 102/2016г. на ВТОС. С този обвинителен акт обвинението за неподадени декларации по ЗДДС било изменено и според него ищцата, след 3

15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за облагаемите се по този закон доходи в общ размер на 217 888.94 лв. за 2010г., 2011г. и 2012г. е избегнала плащането на данък в общ размер на 36 314.82 лв. за 2010г., 2011г. и 2012г. - престъпление по чл.255 ал.1 т.2 НК. В о.с.з. на 29.03.2016г. съдът постановил определение, с което на основание чл.369 ал.4 НПК /преди изменението в ДВ бр.

63/2017г./ прекратил производството по делото по отношение на обвинението на М. И. по чл.255 ал.1 т. 1 и т.2 НК - за това, че след 15.11.2010г. до 28.02.2012г., като не е подавала данъчни декларации по ЗДДС за облагаемите се доходи в общ размер на 217 888.94 лв. за 2010г., 2011г. и 2012г. е избегнала плащането на данък по същия закон в общ размер на 36 314.82 лв. за 2010г., 2011 г. и 2012г. Определението е влязло в сила на 29.03.2016г.

Наказателното производство по отношение на другите обвинения продължавало и дори до момента не е приключило.

Посочва, че е практикуващ адвокат, считано от 2003г., когато е вписана като член на АК-Габрово. Твърди, че е незаконно обвинена в извършване на престъпление по чл.255 ал.1 т. 1 НК, вследствие на което претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди.

Незаконното обвинение и причинило стрес, безпокойство, неудобства, отразило се негативно на личния, професионалния и социалния и живот, както и на здравословното й състояние. Притеснила се от високата наказателна санкция по НК, за това, че при всички последващи договори с клиенти ще й се търси ДДС, че има опасност от налагане на запори и конфискация на имущество и това ще я доведе до финансов срив. Била разстроена, изпитвала тревога и напрежение, страдала от безсъние и главоболие. Чувствала неудобство пред колегите си и пред клиенти, които започнали да се съмняват в качествата й като адвокат. Изтъква факта, че е било уронено името й като адвокат пред гилдията в Габрово, намаляла е клиентелата, била е подложена на психически стрес, който се е отразил негативно на здравословно състояние, налице е необоснована продължителност на наказателното производство, както и невъзможността за заличи факта на водено срещу нея наказателно производство. Трайно напуснала гр. ***, където практикувала до момента и се установила в София. Претендира сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 29.03.2016г. и разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Р.България оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло. Посочва, че посочените в исковата молба вреди не са доказани. Сочат, че не са ангажирани доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство, а именно, че клиентелата на ищцата е намаляла именно в резултат на обвинението, както и за влошено здравословно състояние. Освен това оспорват претенцията като завишена, с оглед принципа заложен в чл.52 ЗЗД. В случай, че съдът намери исковата молба за основателна, моли размерът да бъде изключително редуциран. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. В хода на устните състезания релевира възражение, че основанието, на което е прекратено наказателното производство - чл.369, ал.4 НПК /отм. ДВ бр. 63/2017г./ не е сред изрично предвидените в нормата на чл.2, ал.1, т.3 4

ЗОДОВ хипотези, при които държавата отговаря за вреди от незаконно обвинение.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че спрямо ищцата е повдигнато обвинение на 12.11.2012г. видно от постановления от 12.11.2012г. и от 29.05.2013г. по ДП № Гб-14/2012г. на сектор „БОП“ Габрово, с които е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.255 ал.1 т.2 НК за това, че през 2011г. и 2012г. подала годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, в които потвърдила неистина -посочила занижен размер на годишния си облагаем доход и по този начин избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери. По-късно квалификацията и периода на изпъълнителното деяние са многократно уточнявани, като М. Г. И. е привлечена като обвиняем за това, че: