Решение № 247 от 24.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. С., 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500371 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 247/17.06.2025г., постановено по гр.д.№ 173/2025г. е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР гр.С., ул.”П.” №171А, да заплати на А. Х. М. ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“А. П. П.“ № 9,вх.А,ап.3 , сумата от 2941,94 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 27.01.2022г. до 27.01.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 505,11 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца,следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-27.01.2025г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР гр.С., ул.”П.” №171А, да заплати на на А. Х. М. ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“А. П. П.“ № 9,вх.А,ап.3 разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР гр.С., ул.”П.” №171А, да заплати на по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 167,67лв., както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5841/04.07.2025г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.С. чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт С. С., с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че спорния въпрос по делото е дали е приложима общата нормативна уредба и в частност КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисление на 1 нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство. Сочи се, че разрешението, дадено от районния съд, създава прецедент, който прецедент е резултат и от константната съдебна практика на Окръжен съд –С., като се твърди, че тази практика не кореспондира с практиката на останалите окръжни съдилища и тази на ВКС.

Твърди се,че изложените от първоинстанционния съд мотиви не съответстват на действащото законодателство. Сочи се, че възприетата аналогия с разпоредбата на чл. 50а ал. 2 от Закона за държавният служител е ирелевантна с оглед разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА. Твърди се, че не е налице юридическа непълнота, още повече е неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС. Неправилно са интерпретирани нормите на Съюза, което е довело до погрешен извод за пряк ефект на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия.

Неправилен и необоснован е извода, че полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, защото не са натоварени с особените функции и ограниченията по ЗМВР. Сочи се, че превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд. Посочената директива не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с организацията на работното време. Що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този въпрос, тя установява само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа, като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.Твърди се, че неправилно е прието, че положения нощен труд не е заплатен. Неправилно и необосновано се приема, че за да се формира коефициент 1,143 следва са де разделят 8 часа към 7 часа, тъй като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна заповед. Твърди се, че не е разгледана правилно приложимостта на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР;, като не са взети предвид, че нормите на чл.179 и чл. 187 ал.

9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително и заплащането му да се извършват със съответните актове – наредба и заповед.Районният съд е приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на законово основание за това. Като се позовава на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на правото на ЕС, тъй като СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, а с ТР на ВКС същите са и индивидуализирани.Сочи се, че в случая не е налице и празнота в правната уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово ниво, която изрични предвижва в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа. Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2

1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. Неоснователно е заключението за несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по отношение на отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя районният съд не е отчел, че в чл. 267 от ДФЕС се съдържа разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право, което е в компетентността на националния съд.Жалбоподателят посочва мерките за защита и компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като счита, че СЕС признава наличието на такива обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, но причините,обосноваващи работно време от 22. 00 ч. до 06. 00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21, които сочат, че нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ.Твърди, че след като не е налице изискване към държавите –членки да определят границата на нощния труд под тази на дневния, държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на сходство на функционални задължения на други такива служители, то същите са специални и затова са уредени в специален закон, предвиждащ ясни компенсаторни механизми.Районният съд неправилно е интерпретирал принципа на равно третиране и сходно положение, каквото в случая в националното законодателство не съществува и не води до резултат несъвместим с нормите на Съюза, обвързано с преследваната цел. Наличието на такава нормативна несъвместимост в производство пред СЕС не е установявана, а резултатът следва да е съвместим с правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържа изискване за критерии и същите са на преценка на националните правоприлагащи органи при съблюдаване на дадените разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с решение С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с тези по дело С-260/20г.,решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023г.. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Х. М..

В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР гр.С., чрез процесуалния й гл.юрисконсулт С. С. поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият А. Х. М. , чрез пълномощника си адв.Весела Пашалиева, в представено писмено становище оспорва въззивната жалба.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е 3 процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен ищеца А. Х. М. иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187от ЗМВР, с който е претендирал от ответника, след допуснато изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, сумата от 2941,94лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време за периода 27.01.2022г. – 27.01.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-27.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 528,58 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска 27.01.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение като „Старши пожарникар“ в група “Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР гр.С. и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период ищецът има отработени 1626 часа нощен труд, от които 1564 часа в работни дни и 62 часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 1859 часа нощен труд, от които 1788 часа в работни дни и 71 часа в дни с официални празници или разлика от 233 часа.